Решение № 299 от 13.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2013 г.

Решение № 299 от 13.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 258 от 20.05.2010 г. по касационна жалба на И. Н. М. и Л. И. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 8197 от 10.12.2012 г. по гр. д. № 5405/2011 г. на СГС, с което е обезсилено решение от 01.11.2010 г. по гр. д. № 3048/2008 г. на Софийски РС и е прекратено като недопустимо производството по предявените искове. С обезсиленото решение на РС е признато за установено по отношение на П. Х. Н. - У., че касаторите са собственици на апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес] с площ 108,50 кв. м. по наследство от С. И. И. на основание наследство и делба, прогласено е за нищожно на основание чл. 42, б. "в" ЗН саморъчно завещание, оставено от Сетка Илиева в полза на П. Х. Н. и е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ констативен н. а. № 170, т. 2/2004 г. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила - чл. 188 ГПК /отм/ поради това, че съдът не е съобразил всички факти и нормата на чл. 224 ГПК /отм/, защото не е отчел, че няма идентичност между вече приключилото дело по чл. 108 от ЗС и сега предявения иск - новия иск е основан и на нов факт и няма идентичност на петитума по двете дела. Ответницата по касация П. Х. Н. - У. оспорва жалбата, като счита, че възивният съд е съобразил всички обстоятелства по настоящото и приключилото производство и нормата на чл. 220 ГПК /отм/ по отношение на ищеца Л. М. Счита, че по отговорът на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване следва да се приеме, че съществува сила на пресъдено нещо по приключилото дело по отношение на предявения сега иск, поради което моли решението да се остави в сила, а ако се отмени, тъй като съдът не се е произнасял по същество - иска делото да се върне на въззивната инстанция. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: налице ли е тъждество на две дела и кога се разпростира силата на присъдено нещо и забраната за пререшаване на установителния иск за собственост, предявен след приключил ревандикационен иск. Допустим ли е иск за собственост и иск по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм/, респективно чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издаден констативен нот. акт след влизане в сила на решение по чл. 108 ЗС по предходен спор. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Решението влиза в сила само между страните, по заявеното в исковата молба искане и на предявеното основание - чл. 298 ГПК. За да е основателен отвод за присъдено нещо следва да е налице идентитет между страните, основанието на исковете по двете дела - юридическите факти на които се основава търсената защита и искането към съда. Липсата на идентичност между което и да е от тези три отличителни характеристики на предявения иск е основание да се приеме, че по-късно предявеният иск е допустим. /В този смисъл Р № 142/30.05.2011 г. по гр. д. № 1471/2010 г. II гр. о./ С Р № 541/2010 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1364/2009 г. II гр. о. се приема, че всеки собственик има право да защити правото си на собственост по отношение на всяко лице, включително и универсален и частен правоприемник, ако той оспорва, или нарушава правото на собственост. Изборът на вида иск за защита правото на собственост принадлежи на собственика в зависимост на степента на засягане на правото му и интензитета на търсената защита.. С Р № 878 от 16.10.2008 г. по гр. д. № 850/2008 г. ВКС III гр. о., постановено по отменения ГПК е прието, че няма тъждество между две дела, когато петитумът по двата иска е различен, дори да имат за предмет един и същ имот и същите юридически факти. В същия смисъл е и Р № 33/22.03.2005 г. по гр. д. № 284/2004 г. по т. д. № 284/2004 г. II т. о. на ВКС по действащия ГПК. Настоящият състав споделя, формирана съдебна практика с цитираните решения, постановени по чл. 290 ГПК. Забраната на чл. 299 ГПК не е налице и когато в исковата молба по по-късно заведеното дело има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на устните състезания пред първоинстанционния, съответно пред въззивния съд. Това е моментът, до който съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК / чл. 188, ал. 3 ГПК- отм./ най - късно страните могат да изнасят нови факти от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, които да бъдат взети предвид от съда. /Р № 871/22.02.2011 г. по гр. д. № 1285/2010 г. I гр. о./. Това е и момента, до който можеха да се правят правоизключващи възражения по отменения ГПК, а по сега действащия, преклузията настъпва с отговора към исковата молба. За настъпилите факти с правно значение след това е допустим нов иск между същите страни за същото искане и на същото правно основание. Издаването на констативен нот. акт на основание чл. 483, ал. 1 ГПК /отм/, / чл. 537, ал. 2 ГПК/, с който е признат за собственик ответник по отношение на който е уважен преди това с влязло в сила решение иск по чл. 108 ЗС е ново обстоятелство, което обуславя допустимостта на нов иска за собственост. Във висящото производство ответникът по иска по чл. 108 ЗС е следвало да изчерпа всичките си възражения и основания, на които държи имота, поради което той не може след това да бъде признат за собственик на основание, което е съществувало преди приключване на устните състезания по предявения против него петиторен иск. Създадената привидност, че е собственик с издаването на констативен нот. акт след влизане в сила на решението по иска за собственост сочи на нов спор за правото на собственост и налага защитата на вещното право и отмяна на издадения констативен нот акт. /ТР № 178/1986 г. ОСГК на ВС/ По касационната жалба: Предявени са от касаторите И. Н. М. и Л. И. М. против П. Х. Н. при действието на отменения ГПК три иска: 1.иск да се признае за установено по отношение на П. Х. Н. - У., че те са собственици на апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес] с площ 108,50 кв. м. по наследство от Сетка Илиева Илиева на основание наследство и делба, 2. иск за прогласяване за нищожно на основание чл. 42, б. "в" ЗН саморъчно завещание, оставено от С. И. в полза на П. Х. Н. и 3.искане за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм/ на констативен н. а. № 170, т. 2/2004 г., с който ответницата е призната за собственик на основание същото завещание. По делото е установено следното: Ищцата И. М. е една от наследниците по закон на С. И. И., починала на 17.04.1988 г. като вдовица, без деца. Тя е била собственик по наследство и завещание от съпруга си на апартамент - предмет на иска, призната за такава с н. а. № 167, т. V/1978 г. С. И. е оставила саморъчно завещание в полза на ответницата, с което й завещава процесния апартамент за това, че оказва и ще продължи да й предоставя грижи, храна, облекло, ще заплаща текущите разходи, ремонти и данъци и всички свързано с дома до смъртта на завещателката. По гр. д. № 1572/1996 г. на СРС от наследниците по закон на С., между които и ищцата по настоящия спор е предявен иск по чл. 108 ЗС против ответницата П. Н. В хода на това производство ищците са твърдели нищожност на завещанието поради нарушение на забраната на чл. 14, ал. 2 ЗН, и за това, че завещателката не е разбирала смисъла и значението на завещанието към момента на съставянето му. С решение № 29 от 16.09.1996 г. съдът е прогласил за нищожно завещанието за 1/2 от предмета му на основание чл. 14, ал. 2 ЗН, и за недействително за другата 1/2 част от предмета му на основание чл. 43, б. "а" ЗН и е уважил иска по чл. 108 ЗС за целия апартамент. С решение от 10.04.1997 г. по гр. д. № 5368/1996 г. на СГС е приел, че завещанието е нищожно, тъй като не съставлява безвъзмезден акт, защото вменява задължения на бонифициара по завещанието. Решението на РС обаче е обезсилено в частта, с която е прогласено за нищожно и за недействително завещанието, поради това, че не е бил предявен инцидентен установителен иск и е оставено в сила решението по иска по чл. 108 ЗС. Молбата на П. Н. за преглед по реда на надзора на това решение е оставена без уважение с решение № 140 от 10.05.1999 г. Не е допусната до разглеждане и молбата на ответницата и за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с решение № 278/26.07.2010 г. по гр. д. № 1422/2009 г. на ВКС II гр. о. След приключване на посоченото дело, между наследниците по закон на С. И. е извършена делба по гр. д. № 12867/2000 г. на СРС. Съсобствеността е прекратена със съдебна спогодба, оформена с протокол от 08.05.2001 г. по същото дело, с който процесния апартамент е предоставен в дял на ищцата И. Н. М. при заплащане на парично уравнение дяловете на останалите съделители. Това е станало по време на брака й с ищеца Л. И. М. С констативен н. а. № 14, т. I-А/08.12.2003 г. ищцата е призната за собственик на процесния апартамент на основание наследство и делба. След влизане в сила на решението по гр. д. № 1572/1996 г. на СРС, с което е уважен иска по чл. 108 ЗС против ответницата, тя е поискала и е призната за собственик с н. а. № 170, т. II/05.04.2004 г на основание саморъчното завещание, оставено от С. И. И. Нищожността на завещанието на основание чл. 14, ал. 2 ЗН и унищожаемоста на основание чл. 43, б. "а" ЗН са обсъждани само в мотивите, а те не влизат в сила. В хода на настоящото производство ответницата П. Н. твърди нищожност на делбата, приключила със спогодба, по която е възложен апартамента на ищцата, защото не е участвал един от наследниците по закон на С. И. За прогласяване за нищожна на същата делба, тя е предявила иск, по който е висящо гр. д. № 664/2008 г. на СГС. По предявените сега искове, РС е приел, че саморъчното завещание е нищожно на основание чл. 42, б. "в" ЗН поради това, че вписаната в него тежест е невъзможна, поради което съсобственици са станали наследниците по закон, между които е извършена действителна делба. Възражението, че тя е нищожна е преценено за недоказано, поради което и неоснователно. Затова са уважени и трите иска. Въззивната инстанция е приела, че уваженият иск по чл. 108 ЗС с влязлото в сила решение съдържа и установяване, че ищците, като наследници по закон на Сетка Илиева са собственици, поради което е недопустим сега предявеният установетелен иск само от една от наследниците по закон против същата ответница. Тъй като искът по чл. 108 ЗС е уважен, защото е прието, че завещанието е нищожно, на основание чл. 224 ГПК /отм/, е прието, че първия иск е недопустим. По предходното дело ответницата е следвало да изчерпа всичките си възражения, на които ищците е следвало за противопоставят всичките си дуплики. Предявените и непредявени дуплики са преклудирани, поради което ищците не могат отново да противопоставя доводи, че е собственик на апартамента на основание саморъчното завещание, за което в мотивите е прието, че е недействително, поради което СГС е приел, че и чл. 42, б. "в" ЗН е недопустим. Поради това, че искът по чл. 431 ГПК не може да се предяви като самостоятелен, е прекратено производството и по него. Решението е неправилно. Въззивната инстанция не е съобразила, че решението по иска по чл. 108 ЗС е влязло в сила на 10.04.1997 г. В исковата молба ищците се позовават на настъпили нови факти - извършена делба по гр. д. № 12867/2000 г., приключила със съдебна спогодба, оформена с протокол от 08.05.2001 г., с който процесния апартамент е предоставен в дял на ищцата, при заплащане на парично уравнение дяловете на останалите съделители. Това е станало по време на брака й с ищеца, който не е бил страна по предходното дело. Затова ищците са поискали установяване, че те са собственици на целия апартамент на ново основание - делба. Нов факт е и посоченият в исковата молба, че ответницата е призната с н. а. № 170, т. II/05.04.2004 г за собственик на основание същото саморъчно завещание на С. И. И., за което само в мотивите е прието, че е недействително, но на друго основание - поради това, че към момента на съставянето му тя не е разбирала смисъла и значението на този правен акт. Дори в мотивите да бе обсъдена нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. "в" от ЗН, на което сега е предявен иска, по този въпрос не се е формирала сила на пресъдено нещо, защото такъв иск не е бил предявен, а мотивите не се ползват с такава / т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК ВС. Вярно е, че ответницата следва да изчерпа всичките си възражения във висящото производство по спор за собственост и, че непредявените възражения се преклудират, но в случая тази хипотеза не е налице. По предходното дело иска е предявен от наследниците по закон и основанието на правата им е било наследяване. Предявеният от ищците сега иск за собственост е на ново основание - получаване в дял като изключителна собственост на процесния апартамент по спогодба. Ищецът може да предяви нов иск на друго основание, а ответникът е длъжен да изчерпа всичките си възражения по предявения иск. Не е създадена сила на пресъдено нещо относно действителността на завещанието, тъй като този въпрос е обсъждан само в мотивите на решенията по приключилото дело. Именно поради това след влизане в сила на решението по иска по чл. 108 ЗС тя е инициирала осъществяването на нов факт, който създава привидност, че притежава права. Това обосновава необходимостта от нова защита срещу този нов факт, която е предприета с нов иск за собственост и искане за отмяна на констативния нот. акт. Затова изводът на въззивната инстанция, че предявените искове са недопустими е неправилен, поради което постановеното от нея решение, следва да се отмени, като делото се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане по въззивната жалба на П. Х. Н. -У. от етапа на устните състезания и постановяване решение по същество Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение