Решение № 4453 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6522/2019 г.

Решение № 4453 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6522/2019 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Аграрика С." ЕООД, ЕИК *********, гр. Б., чрез адв. Г. Н. срещу Решение № 733 от 12.04.2019 г., постановено по адм. дело № 341/2019 г. по описа на Административен съд Б.. С. решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и за уважаване на иска. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна - Национална агенция за приходите не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил исковата молба на "Аграрика С." ЕООД против Национална агенция за приходите, с искане да бъде осъдена да заплати сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на Наказателно постановление № 1164 от 15.05.2018 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Б., отменено с Решение № 26 от 08.01.2019 г. постановено по НАХД № 5169/2018 г. по описа на Районен съд Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и е осъдено дружеството да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 1164 от 15.05.2018 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - Б. на дружеството "Аграрика С." ЕООД за нарушение по чл. 59 а и чл. 59б от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 10 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно ЗДДС, вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 лева. Актът е обжалван от дружеството и с Решение № 26 от 08.01.2019 г., постановено по НАХД № 5169/2018 г. по описа на Районен съд Б. е отменен. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила на 29.01.2019 г. В производството по оспорване на НП, дружеството е представлявано от адв. И. Н., видно от представени в производството по НАХД № 5169/2018 г. по описа на Районен съд Б. пълномощно (л. 15), Договор за правна услуга от 25.10.2018 г. (л. 13) и Фактура № 194 от 25.10.2018 г. (л. 14). В представения Договор за правна услуга от 25.10.2018 г. е уговорена и заплатена в брой сумата от 400 (четиристотин) лева при подписване на договора. С оглед на тази фактическа установеност, съдът е приел, че отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани, който по делото не е представен. В тази връзка, решаващия съд е приел, че така представения Договор за правна услуга от 25.10.2018 г. и Фактура № 194 от 25.10.2018 г. не доказват плащане, предвид липсата на приложени към тях касова бележка, приходен касов ордер или друг документ, удостоверяващ фактическо плащане на парите. Въз основа на тази приетото, решаващият съд е направил извод, че не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По тези съображения е приел, че на са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и е отхвърлил искът като неоснователен. Решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е установил правилно фактите по делото, но не е приложил правилно материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., съдиите приеха, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже претенцията си за обезщетяване. По делото не е спорно, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Решение № 26 от 08.01.2019 г., постановено по НАХД № 5169/2018 г. по описа на Районен съд Б. е отменено наказателното постановление. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, и в случая това е направено. Доказано е наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Правната защита на ищцовото дружество, пред РС Б. е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт - адвокатско пълномощно от 25.10.2018 г. Пред посочения съд е представено и доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение - Договор за правна услуга от 25.10.2018 г., съгласно който сумата от 400 лв. е била заплатена от "Аграрика С." ЕООД, в брой изцяло при подписване на договора. Този начин на плащане изрично е уговорен в договора и е изпълнен. Изводът е, че в съдебното производство е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и същия има силата на разписка. В случая ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, е доказало, че в производството по оспорване на наказателното постановление по НАХД № 5169/2018 г. по описа на Районен съд Б. е направило разход в размер на 400 лева, който е заплатен в брой при подписването на договора. Този разход представлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения от съда, акт на администрацията. При това положение изводът на съда, че страната не е понесла разноски за упълномощен от нея процесуален представител е необоснован и неправилен, тъй като не почива на относими доказателства, намиращи се в производството по НАХД № 5169/2018 г. по описа на Районен съд Б.. В. от изложеното, решението ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество като се уважи предявеният иск. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете инстанции е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представените пред АС Б., Договор за правна услуга от 01.02.2019 г. (л. 10), Фактура № 226 от 01.02.2019 г. (л. 11) и държавна такса (л. 13) в размер на общо 525 (петстотин двадесет и пет) лева и пред настоящата инстанция Договор за правна услуга от 15.04.2019 г. (л. 8), и държавна такса (л. 13) в размер на общо 612, 50 (шестстотин и дванадесет и 0, 50) лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение