Решение № 8072 от 24.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.160 ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Вета трейд ЕООД със седалище в гр.Пловдив, чрез адв. Апрахамова, срещу Решение 179 от 01.02.2023 г., постановено по адм. дело 1015/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Ревизионен акт /РА/ Р-16001620004387-091-001/12.01.2022 година на ТД на НАП Пловдив, потвърден изцяло с Решение 132 от 28.03.2022 г. на Директор на Дирекция ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП относно начислен ДДС в размер на 78 233,20 лева и лихви в размер на 7 794,12 лева. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) Пловдив, чрез процесуалният си представител юриск. Бонева, счита жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна, респ. настоява за прилагане на чл.161 ал.3 ДОПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на търговеца срещу обжалвания ревизионен акт, в частта потвърдена с решението на ответника, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин получаването на стоките от лице, регистрирано за целите на ДДС на територията на друга държава-членка. Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за необосновани. Преди всичко следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС - "Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка". Съответно на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. В тази връзка, за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба следва да са налице следните предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ДДС в Р. България, съответно получателят по доставката да е данъчно-задължено лице в друга държава-членка на Общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС /т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11/. Съответно в чл. 45 от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, е нормативно установен начинът за нейното доказване като проявен юридически факт. Тези документи регламентирани в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС са разделени в две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС документ за доставката представлява фактурата, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. В случая не е спорно наличието на фактура, съдържаща казаното нормативно съдържание. От своя страна чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Относима към казуса (с оглед действително развилите се отношения) е новелата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, съгласно която е посочено изискването за транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя, като в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Видно е от представените още в хода на ревизията документи (договор от 14.04.2020г., сключен между ревизираното лице и регистрираното в Германия дружество SOFT 4 TRADE GMBH ), че доставката на въпросната линия за опаковане на цигари king size - 3 бр. машини за пакетиране -опаковъчна машина HLP3006-2002-01-003_HLP300 СР, машина 16-2002-02-003_СР 1 и машина за увиване 6-002-03-009_OW първоначално е била е уговорена DAP Berlin(GER), което е била издадена и проформа фактура 32 от 15.04.2020 г., съответстваща на тази уговорка. След разменена кореспонденция между ревизираното лице и получателя(чрез управителя латвийски гражданин S. MIROLEVICS) от 18.05.2020г. и по искане на последния е било променено мястото на получаването на стоката, като е било уговорено ново BAUSKA (LATVIA), при което транспортът за това ново местоназначение е бил организиран и поет изцяло от германското дружество, което е било посочено и в издадената същия ден международната товарителница /CMR/. От своя страна последната е надлежно оформена, съдържа всички необходими реквизити, като е представено и нейно копие след получаването и от германското дружество с поставен подпис и печат с дата 21.05.2020г. в кл.24. За извършения международен превоз са налице писмени доказателства, съответстващи на вписания в товарителницата регистрационен номер на превозното средство (влекач и ремарке), като е установено влизането на същото на територията на Р. България през ГКПП Русе Дунав-мост на 14.05.2020 г. и напускане през ГКПП Видин Дунав-мост на 19.05.2020 г. (така справка на ОДМВР Пловдив). От страна на касационния жалбоподател са представени допълнителни писмени доказателства и досежно посочения в цитирания официален документ шофьор на товарния автомобил и неговата регистрация в Латвия. В този смисъл тези и други писмени доказателства съответстват изцяло на показанията на св. Костов, служител на ревизираното лице, който е отговарял за продажбата и доставката на линията, който сочи в о.с.з. на 30.09.2022 г. пред административния съд, че самото товарене на дата 18 май 2020г. е било и заснето, за което са представени в преписката съответни снимки. Що се отнася до формата на издаденото (съставено) писмено потвърждение, то следва да се посочи, че е без съществено значение, че то е било изготвено от изпращача, след като за вписаните реквизити, покриващи изискванията на чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС, е налице удостоверяване (съгласяване) от страна на получателя, чийто печат и подпис са надлежно положени на документа. Тази недостатъците на потвърждението обаче не се отразяват за покриване на нормативните изисквания, тъй като посоченото правило изисква или транспортен документ, или писмено потвърждение, като международната товарителница е също редовно оформена, поради което и на това отделно основание не могат да се споделят изводите на първостепенния съд. По отношение на другия основен момент, свързван с регистрацията по ДДС на германското дружество, то следва да се посочи, че е безспорно, че тази регистрация е била прекратена считано от 22.01.2020 г., но от съвкупната преценка и на представените от страната документи в тази връзка (които не са оспорени), се установява, че при подписване на договора между страните и във връзка с доставката (на датата на товарене лист 99) са налице категорични доказателства, че към този момент ДДС регистрацията на германското дружество не е била прекратена. Т.е. очевидно същата е била прекратена впоследствие и ретроактивно със задна дата, което обаче не е основание за непризнаване на освобождаването от ДДС по вътреобщностната доставка. В тази връзка неправилно е прието от първоинстанционния съд, че доставчикът (ревизираното българско дружество) не е представил документи, доказващи транспортирането на стоката от територията на страната до територията на Латвия, респ. очевидно не е изпълнил задължението си да провери дали към момента на доставката получателят е с валиден ДДС идентификационен номер, доколкото това обстоятелство също е безспорно установено. Данни за наличие на данъчна измама с участие на ревизираното лице липсват. Според приетото от СЕС в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11 Mecsek-Gabona Kft, /т. 53 / националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали данъчнозадълженото лице е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама. В т. 2 от диспозитива на цитираното решение е прието, че освобождаването на вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/88, не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, дори когато, макар и да е станало след доставката на стоката, то има ретроактивно действие. В тази връзка изводи в полза на развитата от приходната администрация теза не могат да се почерпят и от получените по обмен данни от германската приходна администрация (двукратно), в които най-общо се сочи, че според последната получателят е неактивен от 2018г. и че тя не е могла да се свърже с негов представител и получи допълнителна информация, а по-нататъшните разследвания са били неуспешни. В този смисъл съждението, че корпоративната обвивка е била използвана за извършване на измамни транзакции, се явява абсолютно голословно, но пък това дава основание да се приеме, че няма как да се вмени на българския доставчик, че не е положил дължимата грижа и е действал недобросъвестно, при положение, че самата германска приходна администрация не сочи конкретни факти, определени по време и място, за участие на получателя в измамни сделки и то към релевантния за спора момент. Или въз основа на изложеното следва да се обобщи, че съгласно съдебната практика при тълкуването на анализираната по-горе правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки: когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и именно цитираното решение на СЕС по дело С-273/11. В разглеждания случай, според касационната инстанция, са изпълнени изискванията на материалния закон, тъй като от една страна се установява транспортирането на стоката до друга държава-членка на Общността и че в следствие на това транспортиране стоката е напуснала физически територията на Р. България, а от друга са създадени редовни документи, доказващи това. С оглед изложеното първоинстанционният съд е направил незаконосъобразен извод, че не е установена ВОД за германското дружество по фактура 198/18.05.2020 г. по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, поради което е налице касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Консеквентно това обосновава отмяна на неправилното решение на административния съд, като вместо него на основание чл. 222 ал.1 АПК следва да се постанови друго, с което се отмени ревизионния акт в частта, потвърдена с решението от 28.03.2022г. на ответния Директор Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП относно начисления ДДС в размер на 78 233,30 лева и 7 794,12 лева закъснителни лихви. Следва да се отмени решението и в частта за разноските, като с оглед изхода от спора се присъдят разноски на Вета трейд ЕООД, които се установиха да са в размер на общо 23 138,22 лева, включващи 4 450 лева разноски пред първата и съдебна инстанция и 18 688,22 лева разноски пред касационната. На първо място не е налице основание за прилагане на чл.161 ал.3 ДОПК, тъй като тази съдебна инстанция обосновава решението си с представени още в административната фаза на производството доказателства. По отношение възражението на прекомерност на ответника, то следва да се посочи, че пред първата инстанция адвокатския хонорар, който е уговорен и заплатен, е в размер на 4 000 лева при минимум по Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 3 733 лева (с включен ДДС по § 2а от Наредбата) съобразно действащата тогава редакция на чл. 8, ал. 1, т. 4 от същата. Т.е. този размер определено не е прекомерен, а е съвсем близо до посочения минимум. По отношение на разноските пред касационната инстанция, то същите са направени (поети) след изменението на Наредбата с ДВ, бр.88/2022 г., като минималният размер с включен ДДС е 9 038,40 лева. Или тук е уговорен и платен двукратният размер по Наредбата, но който се явява и минимален в хипотезата на чл. 2, ал. 9 от същата в случаите на защита по дела с особена фактическа и правна сложност. При това положение и като преценя уговореният размер с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото (около 750 листа за двете съдебни инстанции), при допуснати съдебна експертиза и разпит на свидетел, то не е налице основание да се приеме, че така определеното и заплатено възнаграждение за тази инстанция се явява прекомерно. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо отделение