Решение № 439 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5856/2007 г.

Решение № 439 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5856/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2 ПЗР на ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 2* постановено на 02.07.2007 г. по в.гр. дело № 342/2007 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 10 от 05.03.2007 г. по гр. дело № 1488/2006 г. на С. районен съд за отхвърляне предявените от С. Т. Н., ЕГН ********** от гр. С., ул. "Г" 3*, ет. 1, ап.1 против С. И. Н., ЕГН ********** от гр. С., ул. "Г" 3*, ет. 1, ап.1 иск за обявяване за нищожен, поради липса на съгласие на договор за дарение, сключен с нот.акт № 1* том ХVI, дело № 4976/1995 г. на Нотариус Ц. Х., по силата на който С. Т. Н. е дарила на С. И. Н. следния свой недвижим имот: 4/6 ид.ч. от жилищен апартамент, заемащ целия първи етаж от триетажна жилищна сграда, намираща се в северната част на съсобственото дворно място, находящо се в гр. С., ул. "Н" 34, представляващо имот пл. № парцел ****Х- ****, в кв.324, по плана на града от 313 кв. м., при граници на дворното място: улица, УПИ * ****, УПИ ****-****, който апартамент се състои от: кухня с бокс, хол, детска стая, спалня и отделна самостоятелна стая, баня с клозет, антре, тераса, общо стълбище и стълбище откъм южната страна на апартамента, самостоятелно такова, с принадлежащото му избено помещение, състоящо се от две стаи, заемащи югоизточната и южната част на цялото избено помещение, с право на 1/3 ид.ч. от клозета, намиращ се в североизточната част на избеното помещение, както и 1/3 ид.ч. от чешмата и мивката на избения коридор, 1/3 ид.ч. от цялото таванско помещение, а също и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, като външни стени, стълбища, коридор в избата, покривната конструкция и ДР., както и 4/6 ид.ч. от съсобствената 1/2 ид.ч. от дворното място, и иск за отмяна на нотариален акт № 1* том ***, дело № 4976/1995 г. на Нотариус Ц. Х., като неоснователни и осъждане С. Т. Н. да заплати на С. И. Н. сумата 712/седемстотин и дванадесет/лева, представляващи разноски по делото. Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката/ищца/ С. Т. Н., която го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост - чл. 226 във връзка с чл. 26, ал. 2 ЗЗД тъй като наличието на подпис не може да замести липсващото съгласие за приемане на дарението и договорът, сключен с нотариалния акт е нищожен-нотариалното удостоверяване не отговаря на изискванията за валидност, посочени в чл. 474, ал. 4 и чл. 475, ал. 1 ГПК (отм.). Допълнително съображения излага в писмена защита като претендира за направените по делото разноски. Ответникът по касация - С. И. Н. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с подписване на нотариалния акт надарената е осъществила приемане на дарението, при което е налице пълно съответствие между желанието и неговото проявление, изразено чрез полагане на съответните подписи, а съгласието е постигнато към момента на сключване на сделката. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. При посоченото процесуално поведение на страната/касатор/ и с оглед правилно разпределената доказателствена тежест законосъобразно решаващият съд е приел, че сделката е валидна. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл. 136 ГПК (отм.). Отчетено е, че липсват доказателства договорът за дарение да е сключен при липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД тъй като с подписване на нотариалния акт надарената/внучка/ е приела дарението/от баба си/ по смисъла на чл. 225 ЗЗД. Предпоставките на особените правила по чл. 474, ал. 4 и чл. 475, ал. 1 ГПК (отм.) не са опровергани по надлежния ред. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, хип.1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение