Решение № 9750 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2018 г.

Решение № 9750 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Котел лес" ЕООД срещу решение № 112 от 21.06.2018 г., постановено от Административен съд Сливен по адм. д. № 116/2018 г. С него е отхвърлили жалбата на "Котел лес" ЕООД срещу заповед № РД-10-71/13.03.2018 г. на директора на Югоизточно държавно предприятие (ЮИДП) гр. Сливен, с която за класиран на първо място и за купувач на обект № 1802 Д в проведения търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен, е обявен участникът "Свилоцел" ЕАД, като "Котел Лес" ЕООД е отстранен от участие в търга. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменена заповед №РД-10-71/13.03.2018 г. на директора на ЮИДП гр. Сливен. Ответникът по касационната жалба – директорът на Югоизточно държавно предприятие гр. Сливен, чрез пълномощника си юриск. Г. Попова, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна "Свилоцел" ЕАД, чрез пълномощника си адв. Н. Бадев, с отговор на касационната жалба, в съдебно заседание и с представени в него писмени бележки, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение. Заинтересованите страни "Електроизграждане" ЕООД и "Кроношпан България" ЕООД, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Сливен е било образувано по жалба на "Котел лес" ЕООД срещу заповед №РД-10-71/13.03.2018 г. на директора на ЮИДП гр. Сливен. Същата е издадена на основание чл. 78, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата). С нея за класиран на първо място и за изпълнител на обект № 1802 Д в проведения търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен е обявен участникът "Свилоцел" ЕАД, а касационният жалбоподател "Котел Лес" ЕООД е отстранен от участие в търга на основание чл. 61, ал. 2 от Наредбата. Със заповед №РД-10-138/17.05.2018 г. на директора на ЮИДП гр. Сливен е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в оспорваната заповед № РД-10-71/13.03.2018 г., като думата "изпълнител" е заменена с думата "купувач". С обжалваното решение № 112 от 21.06.2018 г. по адм. дело № 116/2018 г. Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът е приел, че при издаване на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с относимите материалноправни норми, не е установено при проведения съдебен контрол и несъответствие с целта на закона или нарушение на нормативните изисквания за компетентност и форма. Съдът е приел, че от преписката се установява, че комисията е констатирала в съответствие с изискването на чл. 61, ал. 2 от Наредбата, че при започване на търга не присъства представител на "Котел лес" ЕООД и "Електроизграждане" ЕООД, въпреки че са подали оферти за участие, поради което е отстранила кандидатите от по-нататъшно участие в търга, без да отваря пликовете с документите им. Съобразно изискването на чл. 61, ал. 3 от Наредбата офертите на допуснатите кандидати били отваряни по реда на тяхното постъпване и била извършвана проверка дали са оформени съгласно изискванията на възложителя и тези залегнали в чл. 55 – чл. 58 от Наредбата. Съдът е извел извод, че е спазена и разпоредбата на чл. 61, ал. 12 от посочения нормативния акт, разписваща когато повече от един кандидати са потвърдили началната цена, спечелилият кандидат и класираният на второ място се определят чрез жребий. За неоснователен административният съд е счел доводът на оспорващата страна, че заповедта за откриване на търга е незаконосъобразна поради неясноти и грешки в нея. Съдът не е констатирал съществени нарушения, които да водят до незаконосъобразност. Първоинстанционният съд е счел за неоснователни доводите на оспорващата страна, че обявеният за спечелил търга "Свилоцел" ЕАД не е представил документ за съответствие с международен стандарт на български език и удостоверение за наличието на обект по чл. 206 от ЗГ. В тази насока съдът е посочил, че от представената по делото офертата на "Свилоцел" ЕАД е видно, че всички тези изискуеми документи са представени от дружеството, включително и обобщената справка и документ за въвеждане в експлоатация на обект по чл. 206 от ЗГ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Правилни и обосновани са правните изводи на решаващият съд по отношение на изискванията към участниците в тръжната процедура и тяхното оповестяване. Преди всичко следва да се посочи за безспорно обстоятелството, че неявяването на кандидата на посочените в заповедта за откриването на търга дата и място за провеждането му правилно е била възприета като основание по чл. 61, ал. 2 от Наредбата за отстраняване на кандидата от участие. Според посочената разпоредба, комисията проверява самоличността на участниците или на техните упълномощени представители. Когато при започване на търга не присъства представител на някой от участниците, подали документи за участие, комисията отстранява участника от по-нататъшно участие в търга, без да отваря плика с документите му. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че постановеното в атакувания административен акт отстраняване на "Котел Лес" ЕООД от участие в търга е съобразено изцяло с относимите материалноправни норми. Първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователни твърденията на оспорващата страна, че спечелилият търга участник "Свилоцел" ЕАД не е представил документ за съответствие с международен стандарт на български език, както и удостоверение за наличието на обект по чл. 206 от Закона за горите. От представената по делото офертата на "Свилоцел" ЕАД е видно, че всички тези изискуеми документи са представени от дружеството. Неоснователен е доводът на касатора, че в утвърдената от административния орган с процесната заповед документация липсва посочване на основанията за недопускане или отстраняване на кандидат от участие в процедурата. В случая жалбоподателя е отстранен на основание чл. 61, ал. 2 от Наредбата, което е изрично посочено в процесната заповед. Приложеното на тази разпоредба за неуредените случаи изрично е визирано в Раздел X от Условията за участие. Нещо повече - в т. 16. 5. от заповед № РД-10-22/29.01.2018 г. на директор на ЮИДП за откриване на търга са изброени основанията за отстраняване на участниците от процедурата, като същите се припокриват изцяло без противоречия помежду си и спрямо чл. 61, ал. 2 от Наредбата. В тази връзка, правилно е приел съдът за неоснователен доводът на оспорващата страна, че заповедта за откриване на търга е незаконосъобразна поради неясноти и грешки в нея. Съдът обосновано е посочил, че липсват съществени нарушения, които да водят до незаконосъобразност. Непосочването на главата от която е посочения в заповедта раздел IV от наредбата, визиращ реда по който ще се проведе процедурата, не води до незаконосъобразност на акта, с който е открита процедурата, тъй като в същия изрично е посочено основанието за провеждане на търга – чл. 76а и чл. 77 от Наредбата. Доводите на касатора, че "Кроношпан България" ЕООД неправилно е класирано на второ място, не следва да се обсъждат в настоящото производство. Така е, защото дори тези доводи да са основателни, това няма да се отрази на правното положение на касатора и на избора за купувач на "Свилоцел" ЕАД с оспорваната заповед. Затова е безпредметно да се коментират обстоятелствата, поради които "Кроношпан България" ЕООД е класиран на второ място. Също са ирелевентни оплакванията на касатора дали неговата оферта съдържа или не изискваните документи за участие. При положение, че "Котел Лес" ЕООД законосъобразно е отстранен от участие в търга преди отваряне на плика с офертата му, е без значение нейното съдържание. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същите следва да бъдат присъдени в размера на 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определен от съда съобразно действащата правна уредба и по-конкретно, чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от заинтересованата страна "Свилоцел" ЕАД искане за присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Разноските са в размер на 8400 лева и са своевременно поискани и доказани с приложените по делото писмени доказателства. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е основателно. Така е, защото минималният размер, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 500 лв. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство разходите за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени на 5000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,