Решение № 7150 от 28.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град срещу Решение 6588/07.11.2022г., постановено по адм. дело 8265/2022г. по описа на Административен съд София, с което е отменено Решение 2153-21-276 от 12.08.2022г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер] от 06.04.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 99, ал. 3 КСО и § 22 ц, ал. 1 от ПЗР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 КСО. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения индивидуален административен акт на пенсионния орган. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса, съгласно приложено платежно нареждане. Ответникът П. Славов, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол е Решение 6588/07.11.2022г., постановено по адм. дело 8265/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Решение 2153-21-276 от 12.08.2022г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер] от 06.04.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Славов.След получаването на разпореждането Славов е поискал от горестоящия административен орган да преразгледа въпросното разпореждане и пенсията да бъде отпусната при условията на § 22 ц, ал. 1 от ПЗР на КСО.С оспореното пред първоинстанционния съд решение на Директора на ТП на НОИ София град,същият е отказал да стори това с мотиви, че лицето не е направило избор за преценка на индивидуалния му коефициент пред длъжностното лице по пенсионно осигуряване. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че със заявление вх. 2113-21-7641/05.10.2021г., подадено до директора на ТП на НОИ гр. София град, П. Славов обективира искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 от КСО. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж. В декларираните обстоятелства в заявлението и по-конкретно в т.5 от същото, от лицето не е отбелязано, че желае при отпускане на пенсията, същата да бъде изчислена по реда на чл.70, ал.4-7 КСО, като се вземе предвид осигурителен доход за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997г., включително не е приложено удостоверение УП-2 за избран от заявителя период. Въз основа на заявлението и приложените към него документи и след извършена проверка, с разпореждане [номер] от 06.04.2022г. ръководителят по пенсионно осигуряване отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителя в размер на 378,16 лева. При определяне размера на пенсията на основание чл.70, ал.9, изр. първо и второ от КСО пенсионният орган определя индивидуален коефициент 0,7137 от осигурителния доход на лицето за периода 01.01.2000г. 10.08.2021г. по така нар. нова методика. Недоволен от определения размер на пенсията, на 12.07.2022г. П. Славов подава жалба, адресирана до директора на ТП на НОИ София град. В жалбата отправя искане да се преразгледа въпросното разпореждане и пенсията да се преизчисли по старата методика, като се вземат предвид заплатите за пълни три последователни години от ОК на ДКМС-Силистра. Към жалбата е приложен документ удостоверение обр. УП 15, издадено от Архивно стопанство на ТП на НОИ Силистра. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че искането за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70, ал. 4 7 КСО е направено, докато производството по отпускането й в окончателен размер все още е било висящо. Обоснован е извод, съобразно който даденото от пенсионния орган стеснително тълкуване на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, че искането може да бъде направено само при първоначалното попълване на заявлението за отпускане на пенсията, противоречи на целта на закона и е в нарушение на чл. 30, ал. 3 АПК. В мотивите на съдебното решение е обективирана воля за връщане на преписката на административния орган за определяне на размера на пенсията при индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за пенсионера. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. На основание § 22 ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (нов ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., изм. ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) до 1 януари 2022 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1. Разпоредбата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО е създадена в полза на лицата с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата след 31 декември 2018 г., като им е дадена възможност да изберат определяне на индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за тях. Макар че разпоредбата изисква правото да бъде упражнено едновременно с подаване на заявлението за отпускане на пенсия със задължително прилагане на документите, не би могло да се приеме, че ако тези процесуални изисквания не бъдат спазени, то материалното право се преклудира в момента на подаване на заявлението и не може да бъде упражнено в по-късен момент преди да е налице влязло в сила разпореждане за отпускане на пенсията. Няма основание да не се приложи общото правило на чл. 99, ал. 3 КСО, което създава възможност в срока за обжалване на разпореждането за първоначално отпускане на пенсия да се представят нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход и др. Необходимо е да се добави, че при липса на специални административнопроцесуални правила в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пенсионният орган следва да съобразява действията си с общите принципи за провеждане на административното производство. Графата по т. 5 в заявлението за отпускане на пенсия въобще не е попълнена, но не са налице сведения, че подателят на заявлението е бил информиран за правните последици от несвоевременното й попълване. Принципът на служебното начало по чл. 9, ал. 4 от АПК изисква от административния орган да осъществи процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса. Съобразно този принцип в производството по издаване на индивидуални административни актове се прилага разпоредбата на чл. 28 от АПК, уреждаща правилата за съдействие и информация от административните органи. При положение, че на заявителя не са били разяснени последиците от непопълването на графата по т. 5 в момента на подаване на заявлението, то той би могъл да се възползва от процесуалната възможност по чл. 99, ал. 3 от КСО. На основание чл. 28, ал. 1, т. 2 от АПК административният орган е бил длъжен да окаже съдействие за попълване на образеца на заявлението, като съгласно ал. 2 разясни по подходящ начин информацията относно "старата методика", необходима на заявителите при упражняване на правото на пенсия и попълване на графата по т. 5 от заявлението. Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,