Решение № 6464 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8895/2017 г.

Решение № 6464 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8895/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 73 от 10.07.2017 г., постановено от Административен съд С. по адм. д. № 92/2017. С касационната жаба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за касационното производство. О. Т. С. У., представлявана в производството от адв. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заявява искане за присъждане на разноски в размер на 350 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 01-6500/2012 от 28.03.2017 г., с което на основание чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., /Наредба № 7/2015 г./ изпълнителният директор на ДФЗ е отказал да одобри заявените от земеделския производител Т. У. 2.37 ха с код на агроекологичната дейност АК18 за участие по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство", мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съдът е отменил оспорения административен акт. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност съдът е приел, че е налице порок във формата на оспореното уведомително писмо, тъй като липсват фактическите основания за издаване на административния акт. Отказът на ответника почива на факт, който не може да се извлече от съдържанието на обжалваното писмо, както и доказателствата по преписката. На следващо място, като е съобразил обясненията на представителя на ответника, съдът е приел, че буквалния прочит на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от наредба № 7/2015 г. не сочи на изискване преди поемане на нов ангажимент да бъде прекратен поетия вече от бенефициента ангажимент. Според съда агроекологичен ангажимент по друго направление маже да бъде поет само при посочване на нов код, което е допустимо в хипотезата на чл. 9, ал. 4 във връзка с чл. 3, т. 7 от Наредба № 7/2015 г. По тези доводи съдът е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Необоснован е правният извод на съда, че поемането на нов агроекологичен ангажимент може да бъде реализирано само с посочване на код по друго направление, което било допустимо в хипотезата на чл. 50, ал. 3, във връзка с чл. 9, ал. 4 и чл. 3, т. 7 от Наредба № 7/2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г., в приложимата редакция, земеделските стопани, чиито парцели и животни са одобрени за подпомагане по дадено направление, могат да заявят агроекологични дейности по ново направление, преди да е изтекъл периодът по чл. 8, ал. 1 за поетия агроекологичен ангажимент, като подадат ново заявление за подпомагане . Систематическото място на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г. е в Г. осма - Условия и ред за подаване на заявления за подпомагане. Буквалното тълкуване и прилагане на разпоредбата, изведено от съда, не е съобразено именно със систематиката на нормативния акт. Разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г. е приложима само при подаване на ново заявление за подпомагане по реда на чл. 48 от същата наредба. С разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7/2015 г. е предвидено, че за първата година заявлението за подпомагане е и заявление за плащане, като за всяка следваща година на поетия ангажимент бенефициента подава заявление за плащане. Заявлението, което е подадено от бенефициента, е за годишно плащане по поет вече агроекологичен ангажимент по направление "Контрол на почвената ерозия" - страница 8 от заявлението. С оглед систематическото тълкуване, и по аргумент от разпоредбата на чл. 48 от Наредба № 7/2015 г., разпоредбата на чл. 50, ал. 3 е приложима само при подадено ново заявление за одобрение по друго агроекологично направление. В случая такова заявление не е подавано, независимо, че в заявлението на стр. 6, изрично в отделна таблица е посочен парцел 55186-304-1-8 с площ от 2,37ха, за който е декларирано, че върху него се отглеждат застрашени от изчезване местни сортове. Същия парцел е посочен и в таблицата по одобреното направление, но с посочен друг код. Противно на извода на съда, промяна на кода не е допустима извън изрично посочените като изключение направления по чл. 3, т. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № 7/2015 г. Бенефициента е бил одобрен за участие по направление "Контрол на почвената ерозия" - чл. 3, т. 4 от Наредба № 7/2015 г., което не попада в изрично предвидените изключения, поради което е недопустимо с подаване на заявление за плащане по одобреното направление да промени кода и само на това основание да бъде финансиран по направление, за което не е получил одобрение. При спазване на забраната по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г. за да получи финансиране по друго направление бенефициента следва да прекрати поетия ангажимент по отношение на одобрения парцел, след което да го заяви за подпомагане по новото направление. Поради несъобразяване с този ред, административния орган е издал оспореното уведомително писмо, в което са посочени противоречи основания за изключване. На първо място, без да е бил сезиран със заявление за одобрение по ново направление, в уведомителното писмо като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/2015 г. Както бе посочено заявлението е за годишно плащане по одобреното направление, а не за одобрение по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство". Без да е заявено такова искане, с оспореното уведомително писмо е отказано одобрение по това направление, на основание чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 7/2015 г., въпреки, че парцела е посочен с площ значително надвишаваща минималните размери. От обясненията на процесуалния представител на ответника, които не могат да преодолеят порока във формата на оспорения акт, констатирана от решаващия съд, органът е приел, че парцелът е с нулева стойност, тъй като изцяло е одобрен за подпомагане по друго направление. В таблицата към уведомителното писмо е посочено, че парцелът е заявен с грешен код - основание за неодобрение по чл. 26, т. 3 от Наредба № 7/2015 г., което означава, че заявлението е разгледано и като такова за плащане по одобреното направление. От посочените в уведомителното писмо правни основания не е ясна разпоредителната воля на административния орган - дали е налице отказ от одобрение по направление, за което няма подадено изрично заявление, или е налице отказ за годишно плащане по одобреното направление. Одобрението за подпомагане и одобрението за годишно плащане се развиват в две различни процедури и е недопустимо смесването им в един акт. Тази неяснота е допусната от административния орган още при стартиране на процедурата по издаване на оспореното уведомително писмо, тъй като при подаване на заявлението за плащане е подадена декларация, с която бенефициента е декларирал, че намалява площта, за която има поет агроекологичен ангажимент и желае да заяви тази площ за подпомагане по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство". Тази декларация не е съобразена от административния орган, който не е указал на бенефициента реда, по който може да оттегли земеделския парцел от подпомагане по одобреното направление, регламентиран с разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба № 5/2009 г./. Както бе посочено самото заявление е противоречиво по своето съдържание, тъй като е подадено за годишно плащане по одобреното направление, а в същото време посочва парцел, идентифициран за подпомагане по друго направление. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 6 от Наредба № 5/2009 г. служителите на общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията за регистрация и за идентифициране и регистриране на ползваните от тях площи. В случая административният орган направо е пристъпил към издаване на уведомителното писмо, без да изпълни задълженията вменени му с Наредба № 7/2015 г. и Наредба № 5/2009 г. Не е изпълнил и задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като събира служебно доказателства за това. Налице е нарушение на административно производствените правила, което е довело нарушение на материалния закон, тъй като ако административния орган бе изпълнил законово вменените му задължение би стигнал до други правни изводи, поради което крайният извод на решаващия съд за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо е правилен. След връщане на преписката за ново разглеждане административния орган следва окаже дължимата помощ и съдействие на бенефициента за подаване на надлежните заявления, обективиращи волята му за одобрение за подпомагане на парцел с идентификатор 55186-304-1-8 с площ от 2,37ха по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство". По тези мотиви, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените за тази инстанция разноски по делото. В касационното производство ответникът Т. У. е представлявана от адв. Д., която е представила доказателства, че за процесуалното представителство е уговорен и платен хонорар в размер на 350 лв. В този размер следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски за производството. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като платения хонорар е под нормативно определения минимум по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение