Решение № 3442 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8830/2017 г.

Решение № 3442 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8830/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът [фирма] моли да бъде отменено решение № 1013/08.06.2017 г. по адм. д. № 961/2017 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 61-ОП/24.03.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против заповедта да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 300 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 61-ОП/24.03.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – магазин павилион за кафе, находящ се в [населено място], пл. [улица] №[номер] и забрана на достъпа до обекта за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 22.03.2017 г. е извършена проверка на обекта на търговеца от органите по приходите, при която е констатирано, че за извършена покупка на стойност 0, 60 лв на бутилка минерална вода не е издадена фискална касова бележка от намиращия се в обекта касов апарат с фискална памет. Установена е фактическа наличност от 1069, 60 лв при касова наличност по дневния фискален отчет в размер 1123, 55 лв, при въведени в касата 100 лв в началото на деля и изведени от касата 152, 18 лв. Съставен е протокол за извършената проверка от същата дата, подписан от едноличния търговец Б. без възражения. При тези факти обосновано съдът е приел, че недокументирането на продажбата на стойност 0, 60 лв с издаване на фискална касова бележка осъществява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Налице са предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта и забрана на достъпа до обекта като за определяне продължителността на мярката и забраната са изложени достатъчни мотиви в заповедта, както обосновано е приел съдът. След като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка и забрана на достъпа до обекта, а определя само тяхната продължителност. Правилно съдът е определил правната квалификация на описаното в протокола за проверка и заповедта нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Неоснователен е доводът за недопустимо квалифициране на нарушението от съда при неуточнена правна квалификацията в заповедта. В заповедта са изложени фактическите обстоятелства, сочещи на извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и в съответствие с процесуалните правила съдът е определил правната квалификация на извършеното нарушение. Доводите на касатора за допуснати нарушения при извършване на проверката не се подкрепят от съдържанието на протокола за проверката на 22.03.207 г., подписан без възражения на поверявания търговец. Протоколът за проверка на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК е годно доказателство за извършените действия и и установените факти при извършване на проверката от органите по приходите. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение,