Решение № 5561 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Т. Т. срещу решение 28395/30.12.2024 г., постановено по адм. дело 2859/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с която е отхвърлен частично предявеният от нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в резултат на отменен административен акт. Излагат се доводи за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност по отношение на определения размер на дължимото обезщетение. Намира същият за занижен. Претендира отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост, както и присъждане на сторените разноски. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), в писмена молба оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата съдебна инстанция намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от А. Т. Т. против Столична дирекция на вътрешните работи иск за присъждане на сумата в размер на 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от неимуществени вреди изразяващи се в негативни психични преживявани, неудобство от невъзможността да ползва автомобила си, тревожност, безпокойство, понижено настроение, обида и негодувание срещу несправедливостта в резултат на заповед за прилагане на принудителна административна мярка 1749/23-4332-004942/24.09.2023 г. издадена от мл. автоконтрольор в 02 група, 02 сектор в отдел Пътна полиция при СДВР, с която на Т. е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18, на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Ищцата е претендирала и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Издадената заповед е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение 1309/28.02.2024г. постановено по адм. д. 9601/2023г. по описа на АССГ. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер от 500 лв. ведно със законната лихва върху тази сума считано от 19.03.2024 г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 3 500 лв. искът е отхвърлен. По делото е разпитана като свидетел майката на ищцата, която е твърдяла, че е видяла дъщеря си в деня след извършената проверка, която била много разтроена, плачела и била обринат, посочила е, че същата била в това състояние докато не е излязла кръвната проба. В допълнение твърди, че дъщеря й изпитвала негативни емоции до приключване на производството. За да постанови атакувания резултат съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за репариране на понесените вреди по реда на ЗОДОВ. Налице е отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт - заповед за прилагане на ПАМ, от който са понесени вреди, които са в пряка причинна връзка от него. Съдът е приел искът за неимуществените вреди за безспорно доказан по основание, но не и по размер. Съобразявайки събраните доказателства и доказателствени средства и разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съдът е приел за доказано, че претърпените неудобства и страдания, като резултат от изпълнението на незаконосъобразен акт, нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което е приложим принципът на справедливостта. Съставът се е позовал на задължителните указания, дадени в т. ІI от ППВС 4/1968 г. че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси. Така мотивиран съдът е определил обезщетение в горепосочения размер в едно с прилежащите лихви. Решението е обжалвано само в отхвърлителната част, в осъдителната като неатакувано е влязло в сила и не подлежи на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Безспорно е в процесния случай, че по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, при което е налице първата предпоставка предвидена в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претърпените неимуществени вреди са в резултат от незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ, която е дала негативно отражение върху психическото и емоционално състояние на ищцата (настоящ касатор). Несъстоятелни са упреците на касатора за неправилност на решението в частта относно присъдения размер на претендираните неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на страданията с оглед конкретната фактическа обстановка. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Спрямо критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, поради което и определянето на паричния й еквивалент се влияе от конкретното доказване. Настоящата касационна инстанция намира, че присъдената от административния съд в полза на ищцата (настоящ касатор) сума на обезщетението за неимуществена обезвреда е акуратен и осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Неоснователно е изложеното в касационната жалба искане за увеличаване размера на присъденото обезщетение до пълния му предявен размер от 3 500 лева. С оглед изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение за правилно в обжалваната му част, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски в полза на касатора не се дължат, а в полза на ответника се следват такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение