Решение № 1720 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10014/2018 г.

Решение № 1720 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10014/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. С., чрез адв. Вълчев, против Решение № 246/05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 113/2018 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18-1158-000005/04.01.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР- П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и претендира присъждане на разноски. Ответникът – Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР- П. в дадения от съда срок не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № 18-1158-000005/04.01.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР- П. на основание чл. 22 от ЗАНН вр. чл. 171, т. 2 а от ЗДвП на П. С. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. Като фактически основания за издаване на заповедта, административният орган е посочил, че на 04.01.2018 г., около 18:10 часа в [населено място], на [улица], настоящият жалбоподател като водач на МПС – "Фолксваген Пасат" с рег. [рег. номер на МПС] с посока на движението от [населено място] към[жк], на кръстовището с [улица]при несъобразяване с пътната маркировка М-2 предприема и извършва ляв завой, като не пропуска насрещно движещия се лек автомобил и реализира ПТП с него. Съставен му е акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 0253261. По време на проверката е установено още, че П. С. има силен мирис на алкохол, като същият е отказал да бъде извършена проба за наличието на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARBB-0056 и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0019202. Със съставения АУАН е установено, че водача е извършил нарушение на чл. 37, ал. 1 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Стигнал е до извод, че при спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Според съда оспореният административен акт е издаден правилно при обвързана компетентност и при правилно изяснени факти. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка съответства на хипотезата на чл. 171, т. 2 а, б. "б" от ЗДвП. С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 2 а, б. "б" /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимия обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2 а, б. "б" от ЗДвП, ПАМ се прилага за срок от 6 месеца до една година. Издателят на акта е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта, и е цитирал относимата правна уредба. Заповедта е съобразена с целта на закона. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2 а, б. "б" от ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Твърдението на П. С. за невъзможност да даде проба поради влошено здравословно състояние е необосновано. Медицинското удостоверение, представено в хода на първоинстанционното производство, е издадено едва на 10.01.2018 г., а именно 6 дни след извършеното нарушение, като не може да се приеме за годно доказателство, подкрепящо твърденията на жалбоподателя. При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да остави в сила обжалваното решение като правилно постановено. Воден от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение