Решение № 3260 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9321/2011 г.
ВАСVII отделение06.03.2012 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 2568 от 27.05.2011 г. по административно дело № 1756/2011 г. на Административен съд София град. Осъжда Софийски университет "Св. Климент Охридски", гр. София, бул. "Цар Освободител " № 15 да заплати на Джейлян Джевает Мехмедали от гр. София, Студентски град, бл. 55а, сумата от 150 лева - направени съдебни разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3260 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9321/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на ректора на СУ "Св. Климент Охридски", срещу решение № 2568 от 27.05.2011 г. по адм. д. № 1756/2011 г. на Административен съд София град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Джейлян Джевает Мехмедали чрез процесуален представител в писмено възражение и представени писмени бележки оспорва жалбата. Претендира направени съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура представя заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е обявена за нищожна заповед № РД 28-36/16.02.2011 г. на ректора на СУ "Св. Климент Охридски", с която Джейлян Мехмедали е лишена от право на общежитие за срок от една календарна година. АССГ е приел, че в съответствие с чл. 36, ал. 3 от Наредбата за студентските общежития и столове /Наредбата/, ректорът на СУ има правомощия да налага наказания със заповед, представляваща индивидуален административен акт по смисъла на АПК. Така определените наказания имат характер на принудителни административни мерки /ПАМ/. Нормативно установените ПАМ са посочени в чл. 36, ал. 1 от Наредбата, която е подзаконов нормативен акт. Предвидената в чл. 34, ал. 2 от Правилника за ползване на студентските общежития на СУ "Св. Климент Охридски", който представлява общ административен акт и наложената с обжалваната заповед ПАМ " лишаване от право на общежитие за срок от една година" не е предвидена в нормативен акт- наредбата. Липсата на нормативно предвидена ПАМ със съдържание като наложената от ректора води до нищожност на заповедта. Решението е правилно. Правилно АССГ е приел, че наложеното "наказание" има характер на ПАМ. Съгласно чл. 23 ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или подзаконов нормативен акт. Действително наложената ПАМ не е предвидена в чл. 36, ал. 1 от Наредбата. Наложената ПАМ не е предвидена в закон или в друг нормативен акт. В случая обжалваната заповед, с която е приложена различна по вид и съдържание от предвидените в наредбата или в закона ПАМ, е издадена при липса на законово основание за издаването и. Не може да се приеме възражението на касатора, че наложената ПАМ"Лишаване от право на общежитие за срок от една година" е законосъобразна, тъй като е близка по съдържание на предвидената в наредбата ПАМ " отстраняване от общежитието", като дори наложената ПАМ е по-благоприятна за ответника, тъй като действието и е ограничено със срок. Нормативната регламентация на всяка наложена ПАМ е задължителна. Обстоятелството, че наложената ПАМ е подобна по съдържание и дори по-благоприятна, в сравнение с предвидената в наредбата, не обосновава нейната законосъобразност. С оглед изложеното, като е обявил за нищожна заповед № РД 28-36/16.02.2011 г. на ректора на СУ "Св. Климент Охридски", с която Джейлян Мехмедали е лишена от право на общежитие за срок от една календарна година, АССГ е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на направени разноски, ето защо касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лева - платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд - седмо отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 36, ал. 3