Решение № 4989 от 10.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Димитровград срещу решение 653/14.10.2022 г., постановено по адм. д. 41/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено решение 613 от 16.12.2021 г. на Общински съвет Димитровград в частта му по т. II, т. 1 и т. 2.1, с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2022 г. за населението на гр. Димитровград и [населено място]. Производството е образувано и по частна жалба на П. Запрянов срещу определение 829 от 28.10.2022 г., постановено по ам.д. 41/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е оставена без уважение молбата на П. Запрянов за изменение или допълване на решение 653/14.10.2022 г., постановено по адм.д. 41/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта му за разноските. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна П. Запрянов изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Дава заключение за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Неоснователна е и частната жалба. Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е било решение 613 от 16.12.20211 г. на Общински съвет Димитровград в частта му по т. II, т. 1 и т. 2.1, с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2022 г. за населението на гр. Димитровград и [населено място]. Първоинстанционният съд е установил, че с докладна записка РД-28-500/12.11.2021 г. кметът на община Димитровград, на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси и чл. 17 от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, е предложил на Общинския съвет Димитровград да приеме решение, с което да: I. одобри план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Димитровград за 2022 г., както и да: II. определи размера на такса битови отпадъци за населените места на територията на община Димитровград за 2022 г. Установил е, че в срока по чл. 69, ал. 2 от АПК до кмета на община Димитровград, Общински съвет Димитровград, АДФИ и Сметната палата е било адресирано писмо с предложения и възражения рег. индекс СК-01-171/10.12.2021 г. от П. Запрянов. Писмото с предложения и възражения е било изпратено от кмета на община Димитровград до Общинския съвет Димитровград с писмо справка по чл. 69, ал. 2 от АПК, рег. индекс РД-28-500#1/13.12.2021 г. и получено от колективния орган на същата дата (рег. индекс ОбС-07-258#1/13.12.2021 г.). На 16.12.2021 г. е било проведено онлайн заседание на Общинския съвет Димитровград, при дневен ред, включващ и разглеждане на докладна записка РД-28-500/12.11.2021 г. (вх. РД-28-500/12.11.2021 г.), за което е съставен протокол 27 от същата дата. На заседанието е прието решение 613 от 16.12.2021 г., с което на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 66, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 17 от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, Общинският съвет Димитровград е одобрил т. I - план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Димитровград за 2022 година, за населените места в община Димитровград, а по т. II на основание чл. 66, ал. 1 от Закона за местнити данъци и такси, е определил размер на таксата за битови отпадъци за 2022 година, по населени места в община Димитровград. В т. II, т. 1 е посочено, че размерът на таксата за битови отпадъци за 2022 г. за населението на гр. Димитровград и за жилищата на предприятия е 5, 5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2022 г., по видове услуги, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци 2, 2 промила, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО 2, 5 промила, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване 0, 8 промила. В т. II, т. 2 е посочен размерът на таксата за битови отпадъци за 2022 г., като под т. 2. 1 относно населението на [населено място] същата е определена в размер на 6, 8 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2022 г., по видове услуги, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци 2, 8 промила, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО 3, 0 промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване 1, 0 промила. Решението е публикувано на сайта на община Димитровград на 23.12.2021 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт в оспорената му част, с решение 653/14.10.2022 г., постановено по адм. д. 41/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, е отменено решение 613 от 16.12.2021 г. на Общинския съвет Димитровград в частта му по т. II,, т. 1 и т. 2.1, с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2022 г. за населението на гр. Димитровград и [населено място]. Съдът е приел, че при приемане на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, разписани в нормата на чл. 71 от АПК, довели до ограничаване възможността на заинтересованите лица и в частност на П. Запрянов за участие в производството. Приел е, че съответствието на оспорения акт с материалния закон следва да бъде разгледано и с оглед разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, регламентиращи принципа на определяне размера на таксата за битови отпадъци. Приелл е за относими към проверка обосноваността на разходната част на процесната план сметка разпоредбите на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС и чл. 13, параграф 1 от Директива 2006/112, съгласно които държавите, регионалните и местните органи, както и другите публичноправни субекти не се считат за данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, които извършват, в качеството си на органи на публичната власт. Приел е, че са налице предпоставките на §1, т. 7, б. "а" и б. "б" от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, с оглед на които следва да се приеме, че Община Димитровград е данъчно незадължено лице по отношение на дейността й свързана с предоставените от нея услуги по сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси. Това е обосновавало извода, че заложените в план-сметката разходи за предоставяне на услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси не трябва да съдържат отчисления за ДДС. Последният принцип следва от обстоятелството, че община Димитровград е нормативно задължена, в качеството си на публично правен субект да предостави на гражданите съответната услуга, без да обременява стойността й с разходи, различни от тези необходимите за покриване на материално-техническите и административни такива. Съобразил е изводите си със заключението и допълнението към същото на изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза, след анализ на дължимите суми за ТБО за всички категории задължени лица за 2022 година на територията на гр. Димитровград и [населено място], данъчните оценки на всички категории задължени лица за такса "битови отпадъци" на територията на гр. Димитровград и [населено място] за 2022 г., респективно разходите за сметосъбиране и сметоизвозване за гр. Димитровград и [населено място] за 2022 г., депониране и обезвреждане и чистота за същите две населени места за 2022 г. се установява на първо място, че в заложените в план- сметката стойности за услугите по чл. 62, т. 1 от Закона за местните данъци и такси и чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси, предоставяни на територията на гр. Димитровград и [населено място], административният орган е калкулирал ДДС. Съдът е приел, че това обстоятелство доколкото е в противоречие с посочената по-горе нормативна регламентация, е довело до незаконосъобразното и необосновано сформиране на разходите по чл. 62, т. 1 от Закона за местните данъци и такси и чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси в приетата план сметка. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. С решение 653/14.10.2022 г., постановено по адм. д. 41/2022 г. по описа на Административен съд Хасково е отменено решение 613 от 16.12.2021 г. на Общинския съвет Димитровград в частта му по т. II, т. 1 и т. 2.1, с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2022 г. за населението на гр. Димитровград и [населено място]. Установява се, че с докладна записка РД-28-500/12.11.2021 г., кметът на община Димитровград, на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл. 66, ал. 1 от Закона за меестните данъци и такси и чл. 17 от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, е предложил на Общинския съвет Димитровград да приеме решение, с което да: I. одобри план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Димитровград за 2022 г., както и да: II. определи размера на такса битови отпадъци за населените места на територията на община Димитровград за 2022 г. В срока по чл. 69, ал. 2 АПК, до кмета на община Димитровград, Общинския съвет Димитровград, АДФИ и Сметната палата е било адресирано писмо с предложения и възражения рег. индекс СК-01-171/10.12.2021 г. от П. Запрянов. Писмото с предложения и възражения е било изпратено от кмета на община Димитровград до Общински съвет Димитровград с писмо справка по чл. 69, ал. 2 от АПК, рег. индекс РД-28-500#1/13.12.2021 г. и получено от колективния орган на същата дата (рег. индекс ОбС-07-258#1/13.12.2021 г.). На 16.12.2021 г. е било проведено онлайн заседание на Общинския съвет Димитровград, при дневен ред, включващ и разглеждане на докладна записка РД-28-500/12.11.2021 г. (вх. РД-28-500/12.11.2021 г.), за което е съставен протокол 27 от същата дата. На заседанието е прието оспореното решение 613 от 16.12.2021 г., с което на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси и чл. 17 от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, Общинският съвет Димитровград е одобрил т. I - план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Димитровград за 2022 година, за населените места в община Димитровград, а по т. II на основание чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, е определил размер на таксата за битови отпадъци за 2022 година, по населени места в община Димитровград. Съгласно чл. 66, ал. 1 от АПК, откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организациите на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите за участие на заинтересованите лица в производството ал. 2. Съгласно чл. 69, ал. 1 от АПК, административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта писмени предложения и възражения; участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващи акта; участие в заседания на органа, издаващ акта когато той е колективен; обществено обсъждане. Съгласно ал. 2 на същия текст, органът следва да осигури на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от него, който не може да е по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66. В процесния случай, докладна записка с рег. индекс РД- 28-500/12.11.2021 г. на кмета на община Димитровград, с която е започнало производството по издаване на оспорения акт е публикувана на интернет страницата на община Димитровград в периода 12.11.2021 г. - 12.12.2021 г. В последната изрично е отбелязана възможността на всички заинтересовани лица да представят становища и предложения в 30 дневен срок от публикуването й в Общинския център за услуги и информация на гражданите. Съобразно чл. 71 от АПК, общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. От изготвената от кмета на община Димитровград справка по чл. 69, ал. 2 от АПК с рег. индекс 28-500#1/13.12.2021 г., изпратена до всички общински съветници на 14.12.2021 г. по имейл, преди проведеното заседание, на което е гласувано процесното решение, Общинският съвет Димитровград е бил запознат с постъпилото от П. Запрянов писмено възражение и предложение с рег. 0К- 01-1713/10.12.2021 г., във връзка с докладна записка с рег. индекс РД-28-500/12.11.2021 г. на кмета на община Димитровград. Независимо от това обстоятелство, не се установява нито преди проведеното заседание на 16.12.2021 г., нито по време на дискусиите по т. 8 от дневния ред, общинският съвет Димитровград да е предприел каквито и да било действия по обсъждане на така посоченото възражение. Смисълът на чл. 71 от АПК е именно наличието на гарантиране на обстоятелството, че постъпилите предложения и възражения на заитересованите граждани и организации ще бъдат обсъдени. Изпълнението на това изискване се гарантира, обаче не само със запознаване на членовете на общинския съвет с постъпилите възражения и предложения, а именно с тяхното обсъждане, в резултат на което същите могат да бъдат съобразеини, или отхвърлени. В процесния случай не се установянва нито обстоятелството на тяхното приемане, нито обстоятелството на отхвърлянето им, като това е израз като резултат на необсъждане на възраженията и предложенията на П. Запрянов. Това негово възражение не се установява да е било докладвано за обсъждане на заседанието на общинския съвет. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това обстоятелство представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване предоставената от закона възможност на заинтересованите лица да вземат участие в процедурата по издаване на общ административен акт, който по своята природа засяга правата и интересите на неограничен кръг лица, съответно има свойството да оказва значително въздействие в правната сфера на същите. В случая нито в докладната записка на кмета на община Димитровград, нито в мотивите на решението, се обосновава наличието на предпоставките на чл. 73 от АПК, единствено при които законодателят е поставил други правнозащитими интереси над правото на заинтересованите лица да вземат участие в производството по издаване на акта. Така направените изводи не се отричат от спазването процедурата по чл. 66 69 от АПК. Правните изводи на първоинстанционния съд са законосъобразни и в останалата им част. Правилно първоинстанционният съд е приел за относими към проверка обосноваността на разходната част на процесната план сметка разпоредбите на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС и чл. 13, параграф 1 от Директива 2006/112, съгласно които държавите, регионалните и местните органи, както и другите публичноправни субекти не се считат за данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, които извършват, в качеството си на органи на публичната власт. В случая са налице предпоставките на §1, т. 7, б. "а" и б. "б" от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, с оглед на които следва да се приеме, че община Димитровград е данъчно незадължено лице по отношение на дейността й свързана с предоставените от нея услуги по сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 62 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Съдът съобразява и обстоятелството, че не се обосновават предпоставки за приложимост на чл. 13, парагпаф 2 от директивата, съобразно който, въпреки това, когато се ангажират, дори когато събират данъци, такси, вноски, или плащания във връзка с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при които третирането им като данъчнонезадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията. Последното води на извод, че заложените в план-сметката разходи за предоставяне на услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси не трябва да съдържат отчисления за ДДС. Последният принцип следва от обстоятелството, че община Димитровград е нормативно задължена, в качеството си на публично правен субект да предостави на гражданите съответната услуга, без да обременява стойността й с разходи, различни от тези необходимите за покриване на материално-техническите и административни такива. Видно от заключението и допълнението на изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза, след анализ на дължимите суми за ТБО за всички категории задължени лица за 2022 година на територията на гр. Димитровград и [населено място], данъчните оценки на всички категории задължени лица за такса "битови отпадъци" на територията на гр. Димитровград и [населено място] за 2022 г., респективно разходите за сметосъбиране и сметоизвозване за гр. Димитровград и [населено място] за 2022 г., депониране и обезвреждане и чистота за същите две населени места за 2022 г. се установява на първо място, че в заложените в план-сметката стойности за услугите по чл. 62, т. 1 от Закона за местните данъци и такси и чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси, предоставяни на територията на гр. Димитровград и [населено място], административният орган е калкулирал ДДС. Последното обстоятелство доколкото е в противоречие с посочената по-горе нормативна регламентация, е довело до незаконосъобразното и необосновано сформиране на разходите по чл. 62, т. 1 от Закона за местните данъци и такси и чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси в приетата план сметка. Предвид, че така заложените в план сметката разходи са основание за определяне на изискуемата от гражданите ТБО, следва извод, че същата е определена в размер надхвърлящ този необходим за покриване на материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугите. Последният извод следва и от представените в табличен вид съпоставки на вещото лице по отношение изискуем размер на ТБО на база облагаема основа и заложен в план сметката разход за съответната дейност. За гр. Димитровград изискуемия размер на ТБО на база облагаема основа за дейността по чл. 62, т. 2 от Закона за местните данъци и такси, също надхвърля заложените в разходната част на план-сметката материално технически и административни разходи за предоставяне на услугата с 216 229, 03 лв., въпреки че последните са били заложени без калкулирано в тях ДДС. За дейността по чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси за община Димитровград, след премахване на заложеното от органа ДДС, също е установено завишение на изискуемите средства от тези необходими за материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугите с 52 039, 87 лв. За [населено място] такова завишение е установено в минимален размер по отношение дейностите по чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси, като изискуемата ТБО за тези дейности надхвърля съответните им разходни части от план сметката с 1 715, 45 лв., при съобразяване, че не се калкулира ДДС към стойността на услугата. Настоящият съдебен състав определя като правилни и изводите относно незаконосъобразното определяне разходите по дейностите сметосъбиране и транспортиране, предвид калкулиране на същите на база предвидените в план сметката 920 бр. съдове тип " Бобър" и 1993 бр. съдове тип "Кофа" разположени на територията на община Димитровград, без да е съобразено обстоятелството, че част от тези съдове, а именно 63 бр. съдове тип " Бобър" и 60 бр. съдове тип "Кофа" са били индивидуално заявени, за което задължените лица заплащат годишна такса 1870 лв. за " Бобър" и 620 лв. за "Кофа". Последното обстоятелство безспорно се установява от изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Като неоснователна се определя частната жалба на П. Запрянов срещу определение 829 от 28.10.2022 г., постановено по ам.д. 41/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е оставена без уважение молбата на П. Запрянов за изменение или допълване на решение 653/14.10.2022 г., постановено по адм.д. 41/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта му за разноските. С посоченото определение, като е съобразил разпоредбите на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. според които минималното адвокатско възнаграждение за дела без материален интерес е в размер на 500 лева, както и че делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, съдът е оставил без уважение молбата на П. Запрянов за изменение или допълване на решение 653/14.10.2022 г., постановено по адм.д. 41/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта му за разноските. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника по спора, като претендираните разноски са за внесена държавна такса в размер на 32 лв., възнаграждение за адвокат ча частната жалба в размер на 300 лв., възнаграждение за адвокат за касационната инстанция в размер на 2000 лв., пътни разходи в размер на 100 лв., разходи за пощевски марки в размер на 4 лв., или общо в размер на 2436 лв. От страна на касатора не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението за адвокат заа касационната инстанция, поради което независимо от обстоятелството, че същото е прекомерно, същото следва да бъде присъдено в размер на 2000 лв. При съобразяване на обстоятелството на определяне на частната жалба като неоснователна, на ответника не се дължат претендираните разноски за държавна такса в размер на 32 лв., пощенски марки в размер на 4 лв., възнаграждение за адвокат за частната жалба в размер на 300 лв. Не се дължат и претендираните разноски в размер на 100 лв., представляващи направени пътни разходи. Разходът за пътуване на адвоката не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на основание чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната практика, напр. решение 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС). Довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение