Решение № 4923 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13354/2019 г.

Решение № 4923 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13354/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1184/14.06.2019 г., постановено по адм. д. № 2290/2018 г. по описа на Административен съд-Варна в частта, с която е изменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03002717007829-091-001/27.04.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта която е потвърдена с Решение № 146/18.07.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП"-Варна. В касационната жалба и в молба от юрск. Иванова, постъпила на 16.04.2020 г., се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 2057, 18 лв. съобразно представен списък. Ответникът по касация – "Андреевавто" ЕООД, в отговор на касационната жалба, подаден от процесуалния представител адв. Илиев, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е изменил Ревизионен акт /РА/ № Р-03002717007829-091-001/27.04.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта която е потвърдена с Решение № 146/18.07.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна, с която са установени задължения за 1. Данък върху дохода по трудови правоотношения по чл. 42/49 от ЗДДФЛ за периоди м. 11, 2013 г., м. 12.2013 г., м. 01.2014 г., м. 05.2014 г., м. 06.2014 г., м. 10.2014 г., м. 02.2015 г., м. 03.2015 г., м. 04.2015 г., м. 05.2015 г., м. 06.2015 г., м. 07.2015 г., м. 08.2015 г., м. 01.2016 г., м. 02.2016 г., м. 03.2016 г., м. 04.2016 г., м. 05.2016 г., м. 06.2016 г., м. 07.2016 г. главница в общ размер 6 513, 55 лв. и лихва в общ размер 2 664, 19 лв.; 2. Вноски за Фонд ДОО по КСО за периоди м. 11.2013 г., м. 01.2014 г., м. 02.2014 г., м. 05.2014 г., м. 06.2014 г., м. 10.2014 г., м. 04.2015 г., м. 08.2015 г., м. 01.2016 г. м. 02.2016 г., м. 03.2016 г., м. 04.2016 г., м. 05.2016 г., м. 06.2016 г., м. 07.2016 г. главница в общ размер 1 513, 46 лв. и лихва в общ размер 1 289, 58 лв.; 3. Вноски за ЗОВ по ЗЗО за периоди м. 11.2013 г., м. 02.2014 г., м. 05.2014 г., м. 06.2014 г., м. 10.2014 г., м. 04.2015 г., м. 08.2015 г., м. 01.2016 г., м. 02.2016 г., м. 03.2016 г., м. 04.2016 г., м. 05.2016 г., м. 07.2016 г. главница в общ размер 867, 49 лв. и лихва 589, 06 лв.; 4. Вноски за Фонд ДЗП0/УПФ/ по КСО за данъчни периоди м. 11.2013 г., м. 02.2014 г., м. 05.2014 г., м. 06.2014 г., м. 10.2014 г., м. 04.2015 г., м. 07.2015 г., м. 08.2015 г., м. 012016 г., м. 02.2016 г., м. 03.2016 г., м. 04.2016 г., м. 05.2016 г., м. 06.2016 г. и м. 07.2016 г. главница в общ размер 818, 28 лв. и лихва в общ размер 408, 83 лв. и е установил задължения за ДЗПО за м. 12.2016 г. в размер на 427, 24 лв., ведно с дължимата лихва съгл. чл. 113 от КСО и задължения за вноски за здравно осигуряване по ЗЗО да м. 12.2016 г. в размер на 88, 60 лв., ведно с дължимата лихва. Решението е поправено с решение № 1776/02.10.2019 г., постановено по адм. д. № 2290/2018 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е поправена очевидна фактическа грешка. Съдът е приел РА за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да измени РА съдът е приел, че съгласно представените платежни документи за процесния период са внесени суми за данък по ЗДДФЛ в размер на 21 912, 08 лв, като за периода м. 11. 2013 г. – м. 12.2016 г. общо дължимите суми за ДОД са 21 594, 35 лв. и има надвнесена сума в размер на 317, 73 лв. Стигнал е до извод, че дружеството е заплатило по банков път цялата дължима сума – главница и лихви за задълженията за ДОО+ТЗПБ, и за ДОД по ЗДДФЛ и съответно за вноските за здравно осигуряване дължи само сумата в размер на 88, 60 лв. и за ДЗПО сумата в размер на 427, 24 лв. Според съда извършеното прихващане с платените суми за погасяване на други по вид задължения не е обосновано с издаден АПВ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно първоинстанционният съд е отделил спорното от безспорното. В заключението на вещото лице много подробно е посочено, какви са дължимите и съответно внесените от дружеството суми, за погасяване на задълженията за данък по ЗДДФЛ и осигурителни вноски, за които страните не спорят. Правилни са изводите му, че спорът е относно обстоятелството дали към момента на издаване на РА, дружеството е погасило процесните задължения и съответно законосъобразно ли при направено плащане е извършено прехвърляне на суми за погасяването на други данъчни задължения. По общото във вр. с § 2 от ДР на ДОПК правило на чл. 170, ал. 1 АПК за администрацията е обвързаността да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт. Правилно е отбелязал съдът, че едва с решението на директора на ОДОП-Варна става ясно, че сумите са били преразпределяни, но за плащането на кои конкретни задължения и на какво основание, не се съдържат факти. В случая данъчната администрация не се е справила с доказателствената тежест да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт. Съобразно изложеното, решението на административния съд в частта, с която е изменил РА, не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставена в сила. Разноски: При този изход на спора ответникът по касация има право на разноски, но такива не се присъждат в негова полза, тъй като до края на проведеното касационно заседание по делото и приключване на устните прения не са постъпили доказателства за заплатени разноски по начина, по който това е уговорено в договора за правна помощ – чрез заплащане по банков път. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,