Решение № 1697 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11523/2011 г.

Решение № 1697 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11523/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Антоанета Павлова Атанасова от гр. Габрово, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Весела Людмилова Петрова-Сачева от гр. София, срещу решение № 81 от 27.07.2011 г. по адм. дело № 115/2011 г. на Административен съд - гр. Габрово.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

I. От данните, описани в мотивите към решение № 2208 от 14.02.2011 г. по адм. д. № 12545/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е видно, че:

1. Поради прекратяване на трудовото й правоотношение с търговското дружество "Цератицит България" АД - гр. Габрово Антоанета Павлова Атанасова е останала без работа, била е регистрирана като безработно лице с право на парично обезщетение за безработица и с разпореждане № 071-00-11-62 от 18.05.2009 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Габрово й е отпуснато парично обезщетение за период от една година, считано от 12.03.2009 г. до 31.03.2010 г.

1. Уволнението е признато за незаконно от съда и с влязло в сила съдебно решение е било отменено, а търговското дружество "Цератицит България" АД е осъдено да заплати на Антоанета Павлова Атанасова 1474,75 лева, обезщетение за времето от 12.03.2009 г. до 12.09.2009 г. (максимално допустим период от 6 месеца по чл. 225, ал. 1 КТ), през което е била без работа поради незаконното й уволнение, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2009 г.

1. Присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е било изплатено на Антоанета Павлова Атанасова на 12.03.2010 г. и с писмо изх. № 584 от 30.03.2010 г. "Цератицит България" АД е уведомило РУСО за това обстоятелство.

1. Според чл. 54е, ал. 1 и 4 КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и за тази цел (за възстановяване на изплатеното парично обезщетение за безработица) длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в съответното РУСО, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Затова с разпореждане № Г-23 от 19.04.2010 г. на съответното длъжностно лице при РУСО - гр. Габрово е започнало производство за възстановяване (доброволно или принудително) на сумата 1669.20 лв., представляваща парично обезщетение за безработица, което според удостоверение изх. № ОБ-330 от 19.04.2010 г. е било изплатено на Антоанета Павлова Атанасова за времето от 12.04.2009 г. до 12.09.2009 г.

1. Антоанета Павлова Атанасова е оспорила по реда на чл. 117 и чл. 118 КСО това разпореждане, а след това и решение № 29 от 10.05.2010 г. на директора на РУСО, с което то е било потвърдено. С решение № 85 от 5.08.2010 г. по адм. дело № 106/2010 г. на Административен съд - гр. Габрово, оставено в сила с посоченото по-горе № 2208 от 14.02.2011 г. по адм. д. № 12545/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, оспорването е отхвърлено като неоснователно. Така разпореждане № Г-23 от 19.04.2010 г. за възстановяване на полученото от Антоанета Павлова Атанасова парично обезщетение за безработица в размер на 1669,20 лв. е влязло в сила и подлежи на принудително изпълнение.

II. По тези данни от мотивите към решение № 2208 от 14.02.2011 г. по адм. д. № 12545/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, между страните не се спори (освен за размера на дължимата сума, която според жалбоподателката не е 1669,20 лв.). Освен тях по делото са установени и следните релевантни факти:

1. С писмо изх. № КПК 590-2 от 23.02.2011 г. до жалбоподателката е отправена покана за доброволно изпълнение на задължението по влязлото в сила разпореждане № Г-23 от 19.04.2010 г. В поканата размерът на дължимата сума е изменен - от 1669,20 лв. по разпореждането, на 1628,64 лв. Но е добавена сумата 270,48 лв. изтекли лихви за времето след 5.05.2010 г. (в разпореждане № Г-23 от 19.04.2010 г. е направено удостоверяване, че то е било връчено на жалбоподателката на 20.04.2010 г., с оглед на което, според длъжностното лице, 14-дневният срок за доброволно изпълнение е изтекъл на 4.05.2010 г.). С молба вх. № КПК-590-4 от 02.03.2011 г. Антоанета Павлова Атанасова е поискала разсрочване на изпълнението и е оспорила по размер задължението за изтекли лихви.

1. С разпореждане № 9 от 18.04.2011 г. длъжностното лице по чл. 114, ал. 4 КСО при РУСО - Габрово е разпоредило да се извърши прихващане на задължението по разпореждане № Г-23 от 19.04.2010 г. с вземанията на Антоанета Павлова Атанасова за междувременно отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решение № 30 от 17.05.2011 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата на Антоанета Павлова Атанасова срещу това разпореждане, а с посоченото по-горе решение, срещу което е подадена сега обсъжданата касационна жалба, Габровският административен съд пък е отхвърлил жалбата на Антоанета Павлова Атанасова срещу решението на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаването на това решение и потвърденото с него разпореждане № 9 от 18.04.2011 г. директорът на РУСО и длъжностното лице по чл. 114, ал. 4 КСО са спазили материалноправните разпоредби на чл. 54е, ал. 1, чл. 114, ал. 2 и чл. 114, ал. 4 КСО и тези на чл. 85, ал. 1, т. 3 и 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), и че не било доказано твърдението на жалбоподателката, че от дълга й следвало да бъде приспадната по-голяма сума от направеното прихващане с вземанията й за обезщетение за временна неработоспособност по 2 болнични листа, а не само признатите от РУСО 27,43 лв. и 13,13 лв.

III. С касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. направено е изявление, че спорът между страните се заключава в това приложима ли е разпоредбата на чл. 113 КСО в случая и от коя дата се дължат лихви върху вземането.

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна в частта по приложението на чл. 113 КСО, а в останалата й част е неоснователна поради следните съображения:

С влязлото в сила разпореждане по чл. 54е, ал. 4 КСО (№ Г-23 от 19.04.2010 г.) е установено парично задължение в размер на 1669,20 лв. и по това вземане на ДОО между страните не се спори. Не се спори и по същественото обстоятелство, че касационната жалбоподателка е била добросъвестна при получаването на паричното обезщетение за безработица, което с разпореждането по чл. 54е, ал. 4 КСО е задължена да възстанови. Според чл. 114, ал. 2 КСО в случаите по чл. 54е КСО възстановяването на паричното обезщетение е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Следователно, след изтичането на срока за доброволно изпълнение се дължи лихва. Тази лихва е законната лихва по чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (общ закон). Лихвата би била по чл. 113 КСО, само при изрична разпоредбата, каквато е например тази по ал. 1 на чл. 114. В чл. 113 КСО са изброени случаите, при които вземанията на ДОО се събират с тази лихва и добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица, каквото е визираното в чл. 54е КСО (наименованието на чл. 54е КСО е "Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица"), не е сред тези случаи. Поради това, без изрично препращане към тази специална разпоредба (чл. 113 КСО), вземането на ДОО се събира със законната лихва по чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Неправилно е изразеното в мотивите на оспореното съдебно решение становище, че лихвата по чл. 113 КСО важи за всички вземания на държавното обществено осигуряване. Така например, според чл. 117а, ал. 4 КСО за срока на спирането (на изпълнението на оспорено разпореждане) се дължи законната лихва върху главницата. Неправилно е и становището, че вземането по чл. 54е, ал. 1 КСО е за неправилно извършени осигурителни разходи (по смисъла на чл. 113 КСО). Паричното обезщетение за безработица в случая е било изплатено и правилно, и основателно. Законодателят е постановил неговото връщане с цел да не бъде допуснато изплащане на две обезщетения за едно и също събитие - жалбоподателката е останала безработна по причина на незаконно уволнение. Следва да се отбележи, че вероятно това становище е било повлияно от мотивите към реш. № 15609 от 20.12.2010 г. по адм. дело № 8880/2010 г. на ВАС - VI отд. Изразеното в тези мотиви идентично становище е изоставено и е изолиран случай в практиката на Върховния административен съд, шесто отделение, което счита, че ако законодателят счита, че липсата на доброволно изпълнение на разпореждане по чл. 54е, ал. 4 КСО следва да бъде санкционирано с по-голяма по размер лихва, каквато е лихвата по чл. 113 КСО, това свое становище той следва да изрази изрично чрез препращане, каквото препращане има в чл. 114, ал. 1 КСО, например.

От главницата 1669,20 лв. длъжностното лице, издало разпореждането за прихващане, е приспаднало сумата 40,56 лв. дължимо на жалбоподателката обезщетение по два болнични листа. Поради това в разпореждането за прихващане размерът на главницата е 1628,64 лв. Правилно е изразеното от Габровския административен съд становище, че жалбоподателката не е доказала друг размер на дължимото й обезщетение за временна неработоспособност по представените от нея два болнични листа.

Неоснователно е изразеното от касационната жалбоподателка становище, че законната лихва върху тази главница от 1628,64 лв. е дължима от датата 25.02.2011 г., на която е получила покана за доброволно изпълнение на задължението по влязлото в сила разпореждане № Г-23 от 19.04.2010 г. (виж по-горе т. II. 1.). С тази покана е поставено начало на принудителното изпълнение по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. А срокът за доброволно изпълнение на разпореждане по чл. 54е, ал. 4 КСО започва да тече от неговото връчване - чл. 114, ал. 3 КСО. Данните в процесния случай са, че разпореждане № Г-23 от 19.04.2010 г. е било връчено на жалбоподателката на 20.04.2010 г. (виж по-горе т. II. 1.). Поради това правилно с разпореждането за прихващане е прието, че законната лихва се дължи от 5.05.2010 г. Според чл. 117а, ал. 4 КСО се начислява лихва и за времето, през което изпълнението на оспорено по реда на чл. 117 и чл. 118 КСО разпореждане е спряно.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна в частта, с която са оспорени решението на Габровския административен съд, решението на директора на РУСО и разпореждане № 9 от 18.04.2011 г. на длъжностното лице при РУСО - Габрово в техните части за вида и размера на дължимата от жалбоподателката лихва. В останалата й част касационната жалба е неоснователна. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК решението на Габровския административен съд следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на Антоанета Павлова Атанасова срещу решение № 30 от 17.05.2011 г. на директора на РУСО - гр. Габрово в частта, с която е оставил в сила разпореждане № 9 от 18.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в частта за вида и размера на дължимата от Антоанета Павлова Атанасова лихва върху остатъка от 1628,64 лв. от задължението й по разпореждане № Г-23 от 19.04.2010 г. Вместо отменената част на съдебното решение следва да бъде постановено друго, с което да се отменят решението на директора на РУСО и потвърденото от него разпореждане в корелативните им части.

При този изход на делото РУСО - Габрово следва да възстанови на Антоанета Павлова Атанасова половината от направените от нея разноски по делото, описани в списъка на л. 87 от делото на Габровския административен съд.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,