Решение № 13765 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8336/2018 г.

Решение № 13765 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8336/2018 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. С. чрез законния му представител Н. С. срещу решение № 10 от 12.04.2018 г. по административно дело 459/2017 г. по описа на Административен съд Русе /АС - Русе/. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. С. подадена чрез законния му представител Н. С. срещу Заповед № 217/27.10.2017 г. на директора на Национално училище по изкуствата [наименование], гр. [населено място], с която на С. С., ученик от [номер] "в" клас за учебната 2017-2018 г. на същото това училище е наложена санкция "Забележка". Касаторът счита, че оспорваното решение е неправилно, немотивирано и постановено при неправилно приложение на закона. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището му, че съдът е следвало да приеме, че Заповед № 217/27.10.2017 г. на директора на Национално училище по изкуствата [наименование], гр. [населено място] е била издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е необоснована. Оспорват се изводите на съда, че при издаването на заповедта е спазена процедурата разписана в чл. 204 и сл. от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ и чл. 58 и сл. от Наредбата за приобщаващото образование /НПО/ (отм.);. Изложени са и съображения, че оспорваната заповед няма задължителното съдържание изисквано от чл. 59 АПК и чл. 205, ал. 2 АПК. Съдът не бил съобразил и обстоятелството, че нарушението, за което е издадена процесната заповед е след учебно време. Моли съдът да отмени оспорваното решение и да отмени Заповед № 217/27.10.2017 г. на директора на Национално училище по изкуствата [наименование], гр. [населено място]. Ответникът по касация – директорът на Национално училище по изкуствата /НУИ/ [наименование], гр. [населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът в цялост и правилно е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли жалбата да се отхвърли, а оспорваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура - дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че през учебната 2017-2018 г. С. С. е бил ученик в VІІ "в" клас на НУИ [наименование], гр. [населено място]. На 13.10.2017 г. в училището постъпила жалба от родител на ученика от VІІ "в" клас на същото училище М. С., за упражнено физическо насилие от С. С. над М. С. Била проведена родителска среща, свързана с конфликтното поведение на С. С. Решението, което е взето на родителската среща е С., до края на първия учебен срок, да промени, с помощта на родителите си поведението си в училище. На 19.10.2017 г. между съучениците В. Б. и С. С., и двамата от [номер] клас на НУИ [наименование], гр. [населено място] се получило спречкване, стигнало се до сбиване, в двора на училището на ул. "Сливница" № 3, след края на учебните часове. От показанията на дадени от С. С. при изслушването му по реда на чл. 15 от Закон за закрила на детето в съдебно заседание, съдът установил, че според С. С. всичко се случило до малката сграда на училището, където той се въртял на лост. До него дошъл В. Б., ученик от същото училище и го закачил с думите "Ще паднеш". С. му отвърнал и така започнала физическа разправа между двамата. От протокола от 20.10.2017 г. съставен по повод изслушване на учениците участвали в инцидента, съдът установил, че В. Б. е заявил, че започнал пръв, като блъснал своя съученик С., но след това си тръгнал. Между учениците отдавна имало конфликт, имало и други случки между тях. На въпроса на директорката дали се чувстват виновни В. Б. бил отговорил положително, а С. С. считал, че не е виновен. От писмените обяснения на съученичка на двамата ученици, очевидец на сбиването, съдът е посочил, че не може да се установи кой е започнал пръв спорът и сбиването, но след закачката от страна на В. Б. и последвалото леко сбиване между него и С. С., Б. и тя си тръгнали от мястото, но С. ги бил настигнал, обърнал В. Б., който бил с гръб към него и го ударил. На 19.10.2017 г. директорът на училището издал Заповед № 214, с която определил за докладчик по случая В. Ц. класен ръководител на [номер] "в" клас, като указал да се изясни случая, а при необходимост да се предостави и мотивирано предложение за налагане на санкция на учениците. На 20.10.2017 г., класният ръководител на [номер] "в" клас внесъл мотивирано предложение до директора на НУИ [наименование], гр. [населено място], с което предлагал заради сбиването между учениците В. Б. и С. С. след края на учебните часове, на ученика С. С. да бъде наложено наказание по реда на чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗПУО и чл. 81, ал. 1, т. 1 от Правилника за дейността на училището - "Забележка" за срок до края на учебната година. На 20.10.2017 г., учениците В. Б. и С. С. били изслушани във връзка със случилото се, за което бил съставен и нарочен протокол. Това станало в присъствие на директора на училището, зам. - директора и училищния психолог. Родителите не присъствали на срещата, но били уведомени за нея. Изводът, че за изслушването е бил уведомен бащата на С. С., съдът извел от представения по делото протокол, приет от съда и неоспорен от жалбоподателя. Чрез протокола се удостоверявало, че на 20.10.2017 г., зам. - директорът на училището е уведомила по телефона Н. С., че във връзка със сбиване на сина му със съученик, е необходимо детето да даде обяснения и той, като родител, има право да присъства. Отговорът на бащата бил, че няма нужда да присъства. Това уведомяване и отказът на бащата да присъства на изслушването, както и посочване на неговите права в този случай - че има право да присъства и да изрази мнение, съдът е посочил, че се потвърждава и от извършения разпит на зам. - директора на училището. Съдът е посочил още, че постъпилата жалба от родител на детето М. С., ученик от [номер] "в" клас в НУИ [наименование], гр. [населено място], вх. № 620/13.10.2017 г., адресирана до директора на учебното заведение, в която било записано, че се касае за упражнено физическо насилие от страна на С. С. спрямо съученика му М. С., докладът на социалния работник, изявленията на родителите на деца от същия клас и на съученици на С. С., говорели, че детето определено има неприемливо поведение спрямо своите връстници и не само. Това обаче не било така от гледната точка на ученика и на неговият законен представител и баща - Н. С. Напротив, той считал, че детето му е постоянно било предизвиквано от останалите и нямало вина. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания. В тази връзка съдът уточнил, че като фактическо основание за налагане на наказанието в административния акт е записано, че ученикът "не изпълнява задълженията си, определени в ЗПУО, нормативните актове по прилагането му и Правилника за дейността на училището, изразяващо се в сбиване със съученик в двора на училището след края на учебните часове". Съдът приел, че са посочени и правните норми, приложими в случая - разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗПУО. Спазена била и процедурата разписана в чл. 204 и сл. от ЗПУО и чл. 58 и сл. от НПО (отм.);. Посочил е, че по делото не било представено доказателство за писмено уведомление на бащата на ученика, но е извършено уведомяване по телефона, за което е съставен нарочен протокол приет от съда и неоспорен от жалбоподателя. Независимо, че не е било спазено изискването за писмено уведомяване на родител, във връзка, с което съдът е приел, че това действително е нарушение на част от процедурата, предвид извършените действия за уведомяването на бащата на ученика по телефона, нарушението не било съществено и не опорочавало цялостната процедура до степен на незаконосъобразност на издадения въз основа на нея административен акт. Съдът е изложил съображения, че издадената заповед, с оглед цялостното поведение на ученика С. С., съответства на целта на закона. Приел е, че в случая са изчерпани останалите механизми за въздействие и начинът за преодоляване на проблемното поведение на ученика е чрез неговото санкциониране. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Фактическата обстановка е правилно установена от съда, въз основа на събраните по делото доказателства. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е нужно да се преповтарят. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Събраните по делото доказателства не водят до извод, че Заповед № 217/27.10.2017 г. на директора на НУИ [наименование], гр. [населено място] е незаконосъобразна. Правилни са изводите на съда, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Заповедта съдържа както фактическите, така и правни основания за издаването си. От изложеното в нея може ясно и безпротиворечиво да се разбере защо е наложено наказание на ученика, а именно поради сбиване със съученик в двора на училището, след края на учебните часове. Правото на защита на санкционирания съученик не е нарушено и същият може да организира защитата си, като знае за извършването на какво нарушение е санкциониран с издадената заповед. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно бил приел, че е спазена процедурата разписана в чл. 204 и сл. ЗПУО. Обратното съдът е посочил, че е допуснато нарушение на процедурата, но то не е съществено, като е изложил подробни мотиви за това си становище. Разписаната в чл. 204 от закона процедура изисква, за откриването на процедура за налагане на санкция по чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗПУО директорът на училището да уведоми задължително родителя. Касаторът счита, че именно при уведомяването му е допуснато същественото нарушение на административнопроизводствените правила, което е опорочило процедурата и е направило заповедта незаконосъобразна. ЗПУО не посочва как следва да се уведоми родителя. НПО (отм.); , в чл. 58, ал. 1 предвижда, че уведомяването на родителя става писмено. Същото задължение предвижда и чл. 64, ал. 1 от новата НПО. Безспорно нормативната уредба изисква писмено уведомяване на родителя за започналата процедура за налагане на санкция на ученик. В случая по делото са налични доказателства, че бащата на С. С. е бил уведомен по телефона за започналата процедура и е бил уведомен за правото му да присъства на изслушването на детето му. Фактът на уведомяването по телефона не се оспорва от касатора, с оглед отразеното в протокола от проведеното на 08.01.2018 г. съдебно заседание. Следователно за започналото производство и конкретната причина за това, бащата на детето е уведомен. Изводите на първоинстанционния съд, че допуснатото нарушение не е съществено са правилни. Не на последно място АПК в чл. 26, допуска уведомяването на заинтересованите лица за започването на административно производство да стане и по телефона. Ученикът е изслушан в присъствието на психолог преди налагане на съответната санкция, като му е дадена възможност да обясни фактите и обстоятелствата, с което е спазено изискването на чл. 204, ал. 3 ЗПУО. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в закона, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, на ученик може да се наложи санкция "Забележка". В случая, от доказателствата по делото безспорно се установява, че ученикът С. С. има поведение, с което нарушава установените за учениците задължения и неговото поведение е неприемливо. Видно е от доказателствата, че има оплаквания от поведението на ученика С., който оплаквания са започнали след идването му от друго училище. Същият има агресивно поведение както към съучениците си, така и спрямо учителите и не счита, че причината за това е у него, а прехвърля вината на другите. От училището са търсени причините за това, давана е възможност за преодоляване на проблемното поведение. Ученикът и родителите му отричат причината за възникналите конфликтни ситуации да е в С. С., а смятат, че вина имат другите ученици. С ученика преди налагане на процесното наказание работи психолог, но въпреки това не се забелязва промяна. Предвид невъзможността да се повлияе върху поведението на ученика и неговите негативни прояви са продължили, изводът е, че са изчерпани всички механизми за въздействие върху вътрешната му мотивация и преодоляване на проблемното му поведение, поради което правилно му е наложено най – лекото предвидено в закона наказание "забележка". Издадената заповед съответства и на целта на закона, да не се допуска негативните прояви на учениците да останат без последствие. Заповедта има значение както за личната така и за генералната превенция. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК същите следва да се присъдят в доказан по делото размер. По делото е представен договор за правна защита и съдействие бланков № 0158155, видно от който между училището, чийто директор е административният орган издал процесната заповед и адвокат К. Терзиев е договорено възнаграждение в размер на 900 лв. В договора е посочено, че възнаграждението ще бъде заплатено по банков път, като е посочена и банковата сметка. По делото не са ангажирани доказателства за заплащането на така договореното възнаграждение, поради което разхода за адвокатски хонорар се явява недоказан и съответно не следва да се присъжда в полза на ответника по касация. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая липсват доказателства за направено плащане по банков път, в съответствие с договореното между страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение