Решение № 2645 от 14.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на кмета на Община Перник против решение 152 от 12.10.2022г., постановено по адм. дело 260/2022г. по описа на Административен съд-Перник, с която е отменена негова Заповед 957/14.06.2022г., издадена на основание чл. 65, ал.1 ЗОС за изземване на имот общинска собственост- апартамент 2, находящ се в гр.Перник, [адрес], от М. Игнатова и членовете на семейството й/ домакинството й. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта, както и присъждане на разноските по делото. Ответната страна М. Игнатова, чрез процесуален представител адв. Р. Заатри, оспорва жалбата. Иска решението да бъде оставено в сила и присъждане на разноски за касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният администартивен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма и съдържание, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила ( без уведомяване за започване на производството по чл. 26 АПК и при нарушение на правото на участие по чл. 34 АПК) и при нарушения на материалния закон (без прекратяване на наемното правоотношение със заповед по чл. 46, ал.2 ЗОС; без да е изследвано наличието на условия за продължаване на наемното правоотношение след изтичане на срока по наемния договор и при нарушение на принципа за пропорционалност по чл. 6 АПК и чл. 8, ал.1 ЕКПЧ). Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е установил всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи. Мотивите относно незаконосъобразността на заповедта на посочените основания се споделят изцяло от настоящата инстанция и се препраща към тях на основание чл. 221, ал.2, изр. последно АПК. Неоснователен е доводът на касатора за прекратяване на наемното правоотношение с ответницата с изтичане на срока на договора или най-късно с изтичане на 10 години от сключването му. В ЗОС и в Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане на общински имоти на община Перник е предвиден специален ред за прекратяване на наемното правоотношение за общински недвижим имот с издаването на индивидуален административен акт- заповед по чл. 46, ал.2 ЗОС и при наличие на някое от изчерпателно изброените условия в ал.1 на текста. Тази заповед подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност и едва след влизането й в сила и след отказ за доброволно изпълнение може да се пристъпи към принудително изземване на имота по реда на чл. 65, ал.1 ЗОС. Правилно е и приетото от решаващия съд, че административният орган по настаняването следва да провери и наличието на условия за продължаване на наемното правоотношение след изтичане на срока на наемния договор (чл. 46, ал.4 ЗОС). Правилно е прието, че изземването на общинския имот е разпоредено в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и при несъобразяване на чл. 8, ал.1 КЗПЧ, както и при липса на мотиви за избора на приложената административна мярка, което обосновава нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника по направеното в срок особено искане и до доказания размер на платено в брой адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,