Решение № 1405 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7347/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, срещу решение 4362/30.06.2023 г., постановено по адм. дело 2075/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22222520001309-091-001/15.07.2020 г., издаден от ТД на НАП-София, потвърден с Решение 1498/29.09.2020 г. на директора на дирекция ОДОП С. при ЦУ на НАП, в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м.ноември 2019 г. Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът "Съни Травел" ЕООД, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Правилно първоинстанционният съд в решението си е приел, че съгласно констатациите на приетата по делото експертиза, вземането наСъни травел ЕООД, което е необезпечен кредитор, може да се квалифицира като много проблематично към безнадеждно с вероятност за получаване на плащане от клиента много ниска, клоняща към нула. Същото е определило нулева вероятност за получаване на плащане от клиента поради недостатъчност на масата на несъстоятелността с интегрален показател 0,00 и пазарна стойност на вземането 0,00 лева. Верен е направеният извод, че е налице съществена несигурност относно събирането на дължимите суми по фактурите, издадени от жалбоподателя, по които е издадено процесното кредитно известие. Немското дружество е обявено в несъстоятелност, установена е неговата неплатежоспособност с влязъл в сила съдебен акт, като констатираното от експертизата съществено превишение на пасивите над активите на дружеството сочи на обосновано предположение, че процедурата по несъстоятелност ще завърши с много ниска степен на удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Вземанията на жалбоподателя от получателя по доставките, които са своевременно предявени в производството по несъстоятелност, са необезпечени, което съобразно приетите по делото доказателства и доказателствени средства, обуславя извод за вероятно невъзможно събиране на същите. Правилен е изводът на съда, че в случая е налице основание за намаляване на данъчната основа, с оглед спазване на принципа за неутралитет на ДДС, който изисква предприятието, което събира данъка за сметка на държавата, да бъде изцяло освободено от тежестта на дължимия или платен данък в рамките на неговата облагаема с ДДС икономическа дейност. Действително, неправилен се явява изводът на ревизиращите органи за липса на основание за издаване на процесното кредитно известие от жалбоподателя, което обуславя незаконосъобразност на установените допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 71 832,98 лв. за данъчен период м.11.2019 г. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение, намира, че не са налице сочените касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна и своевременна е претенцията на дружеството за присъждане на разноски. За касационното производство същите се установиха в размер на 7 675, 92 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,