Решение № 15503 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2019 г.

Решение № 15503 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на З. Иванов от [населено място], [община], подадена чрез адвокат И. Атанасов, против Решение № 2747/20.12.2018 г., постановено по административно дело № 1810/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 431/25.04.2018 г. на Кмета на О. Р., нареждаща премахване на незаконен строеж "Пристройка към източната част на съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ VII – 773, кв. 77 по регулационния план на с. П., община Р.. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Оспорват се правните изводи, възприети от съда, като се твърди, че същите са изведени при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени оспорената заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Атанасов, който моли да бъде уважена по съображенията, развити в нея и се присъдят сторените от доверителя му разноски. Ответната страна – Кметът на О. Р. се представлява от юрисконсулт Спирова, която оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, изразено в писмен отговор, с молба да бъде оставено в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на общината. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – П. е заповед, издадена от Кмета на О. Р., с която на основание чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ е наредено на З. Иванов да премахне строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. В хода на съдебното производство са установени фактите, свързани с местонахождението, размерите и характеристиките на строежа, представляващ пристройка, изградена към съществуваща жилищна сграда. Не е било спорно, че строежът е извършен от адресата на заповедта, без необходимите строителни книжа. Основният спор е свързан с твърдението за търпимост на пристройката. По въпроса за времето на изграждане на строежа, съдът е съпоставил представените от жалбоподателя декларации с данните, удостоверени от кадастралната карта и регистър, след което правилно е дал вяра на отразеното в кадастъра. Кадастралната карта и кадастралния регистър на с. П., община Р. са одобрени със Заповед № РД-18-86/10.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като в същия процесната пристройка не е отразена, тоест се налага обективния извод, че не съществувала към този момент, с оглед на правилото на чл. 3, ал. 5 ЗКИР, съгласно което данните, подлежащи на вписване в кадастъра, представляват доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното. При този извод следва, че институтът на търпимост за конкретната пристройка е неприложим. Въпреки тези си съждения, Административен съд – П. е изложил и доводи за отсъствие на хипотезата на § 16, ал. 1 ДР ЗУТ, при условие, че се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя относно периода на изграждане на строежа, които доводи са подробни и мотивирани и се споделят от настоящата инстанция. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са три открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на О. Р. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,