Решение № 15244 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12414/2018 г.

Решение № 15244 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12414/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Д. Иванова, като особен представител по чл. 26, ал. 1 от Закона за правната помощ на М. М., [гражданство], срещу решение № 4745 от 12.07.2018 г. по адм. д. № 5956/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 5364 з-691/16.05.2018 г. на Директор на Дирекция "Миграция, с която е продължено принудителното му настаняване в СДВНЧ за срок от 6 месеца, считано от 23.05.2018 г. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че са налице фактическите основания за издаване на заповедта, в която са изложени мотиви, че независимо от положените усилия изпълнението на принудителната административна мярка ще продължи по- дълго поради обстоятелството, че е налице забавяне при получаване на необходимите документи и с оглед гарантиране на успешното извеждане. Всяко задържане следва да е за възможно най- кратък срок, да продължава единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури. В случая липсват осъществили се в близък период до искането за продължаване на принудителната административна мярка действия по получаване на необходимите документи или гарантиращи успешното извеждане на чужденеца. Видно от писмо рег. № 536423074/28.12.2017 г. на директора на Дирекция "Миграция" до директора на ГД "Гранична полиция", жалбоподателят е сред лицата за които посолството на Ислямска република [страна] отказва да издаде пасавани за завръщане в страната им и в него се съдържа искане за сезиране на съответната институция за издаване на пасавани. След м. декември 2017 г. до издаване на оспорената пред съда заповед липсват доказателства за надлежно изпълнение на процедурите по извеждане на чужденеца, които да обосновават необходимостта от настаняването му в СДВНЧ. Не е доказано, че е налице забавяне на процедурата по получаване на документите за извеждането на лицето независимо от положените от органите разумни усилия. Изразеното съгласие или несъгласие от жалбоподателя е ирелевантно за изпълнение на наложената мярка. Липсата на съдействие от страна на задържаното лице не освобождава административния орган да предприеме действия във връзка с извеждането му от страната, т. е. да провежда процедурата по извеждане с достатъчно усърдие. Съдът е разгледал наличието на опасност от укриване, но в докладната записка и в заповедта липсва аргументация, че органът е приел наличието на опасност от укриване. Счита, че само от факта, че жалбоподателят е преминал границата на Р България с Р Румъния, където е бил задържан и върнат в страната, не може да се направи обосновано предположение за опасност от укриване. Излага доводи, че задържането на чужденеца в СДВНЧ до изпълнение на наложената принудителна административна мярка се явява мярка, която е фактически необоснована и прекомерна и засяга права и законни интереси в по- голяма степен от необходимото за целта за която актът се издава - принудително отвеждане до границата на РБ. Сочи, че настаняването в СДВНЧ засяга основни човешки права, право на свобода и сигурност, право на придвижване, право на личен и семеен живот признати от Конституцията на РБългария и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която изисква ограничаването им да бъде освен законоустановено и необходимо. Задържането е допустимо само ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по- леки принудителни мерки. Съдът не е съобразил, че при налагане на мярката органът не е преценил съответствието на мярката с целта на закона и засягането на права и законни интереси на чужденеца повече от необходимото, неспазването на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 08.08.2018 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 01.08.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За за отхвърли подадената жалба съдът е установил, че чужденецът е задържан за първи път през 2016 г. без документи за самоличност и с неустановена самоличност, като след което отново нелегално е преминал границата на Република България с Република Румъния, с оглед на което приел, че са налице са данни, че целта на влизането му в страната е да използва територията на страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Чужденецът не разполага със задгранични документи за пътуване и са предприети действия за връщането му в страната му по произход и поради забавяне на получаване на нужните документи за връщане в страната по произход е издадена и заповед № 5364 з-691/16.05.2018 г. На жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границата на Република България" на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Дирекция "Миграция" е предприела реални действия за извеждане на чужденеца от РБ и за изпълнение на наложената принудителна административна мярка принудително отвеждане до границата, която не е изпълнена поради това, че е налице забавяне при получаване на необходимите документи. Съдът направил извод, че е налице предпоставките за продължаване на настаняването в СДВНЧ, липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни и съществуваща опасност чужденецът да се укрие, като в случая е налице както липса на съдействие от страна на чужденеца, както и забавяне на необходимата информация от трети страни, като са предприети реални действия по отношение на чужденеца, за да се организира извеждането му. Опасност от укриване е налице когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. В конкретния случай по делото има такива данни, тъй като след като жалбоподателят бил задържан на 14.08.2016 г. е преминал границата на Република България с Република Румъния, където е задържан и върнат в България, които фактически обстоятелства обосновават наличието от опасност от укриване на чужденеца. Изложил мотиви, че заповедта съответства на целта на закона. Посочените факти, подкрепени от събраните по делото доказателства, представляват достатъчно обстоятелства, свързани с поведението на жалбоподателя, обосноваващи принудителното му настаняване в СДВНЧ, поради което мярката се явява обоснована и пропорционална. Решението е правилно. Процесната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директивата, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в параграф 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Правилно първоинстанционният съд е анализирал наличните доказателства по преписката и като е отчел установените правнорелевантни факти е формирал съответстващите на тях правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно тълкуване на материалноправната норма на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Органът и първоинстанционният съд правилно са установили, че чужденецът е влязъл неправомерно на територията на страната, след което незаконно е преминал на територията на съседна страна и е върнат и поради това е налице реална опасност от укриване, което от своя страна би осуетило изпълнението на принудителната мярка – извеждане от територията на страната. При тези данни органът и съдът са направили единствения възможен извод, основан на фактическите обстоятелства, че следва да бъде продължен срока на принудително настаняване, предмет на обжалваната заповед. Неоснователен е доводът, че незаконното преминаване на лицето от България в Румъния и последвалото връщане, не са достатъчни, за да се направи обосновано предположение за опасност от укриване. Обратното е вярно – именно начинът на придвижване на адресата на обжалваната заповед дава достатъчно основания да се предположи, че има реална пряка опасност от укриване и в този смисъл наложената принудителна административна мярка е пропорционална и адекватна в конкретния случай. В случая не се установява, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения, поради което задържането да е престанало да бъде оправдано. След като има данни, че посолството на Ислямска република [страна] е отказало да издаде пасаван за завръщане в страната им на лица, включително жалбоподателя и е следвало да се сезира съответната институция за издаване на пасаван, е налице посоченото в заповедта фактическо основание за продължаване на принудителната административна мярка - забавяне при получаване на необходимите документи за връщане. Неоснователни са доводите, че не са продължени усилията на административния орган за извеждане на жалбоподателя от страната. С писмо рег. № 5364 р9507/30.05.2018 г. и писмо рег. № 5364 р-10856/20.06.2018 г. на директор Дирекция "Миграция" са изпратени списък с имената, пръстови отпечатъци и снимки на потвърдени [гражданство] граждани, включително жалбоподателя, за издаване на пасавани. По принцип разсъжденията на процесуалния представител на касационния жалбоподател са правилни, но в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по- леки принудителни мерки, не се твърди и да са възможни. Действително опасността от укриване, която е обсъдена от съда, не е посочена в мотивите за издаване на оспорения пред съда акт, но правилно е прието, че това обстоятелство е относимо и че е налице, след като съдът изцяло следва да провери законосъобразността на оспорения пред него административен акт. Жалбоподателят не следва да се осъжда да заплати юрисконсултско възнаграждение на административния орган, тъй като е декларирал липса на средства, поради което му е назначен адвокат като особен представител и следва да бъде освободен от заплащането на разноски. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение