Решение № 10478 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2016 г.

Решение № 10478 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х. С. и А. Х. С., подадена чрез процесуалния им представител, срещу Решение № 1879/04.10.2016 г., постановено по адм. д. № 3340/2015 г., по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 18-8002/13.10.2015 г., на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. В. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на СГКК - гр. В., не е изразява становище по подадената касационна жалба. Ответната страна - община В., също не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - К. С. Т. и И. Л. Т. в писмен отговор на касационната жалба излагат съображения за нейната неоснователност. Останалите ответници - В. А. Я., П. И. Е., И. И. Е., М. И. Е., Д. П. В., С. Ж. Я., Х. А. А.-С., Х. С. С., Р. П. В. и "Е. Е. С." ЕООД не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на А. Х. С. и А. Х. С. срещу заповед № 18-8002/13 октомври 2015 г. на началника СГКК - гр. В., с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град В., поискано със Заявление вх. № 01-192746/03.07.2015 г., изразяващо се в отразяване на граници в УПИ XVI-1538, кв. 12 в съответствие с представените документи за собственост и регулационен план на Вилна зона от 1961 г. Отказът е мотивиран поради постъпили възражения от собствениците на съседни имоти, засегнати с исканото изменение. Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, като с оглед наличието на спор за материално право между страните, началникът на СГГК правилно е издал отказ за изменение на КККР на гр. В., с оглед на което съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на събраните доказателствата в производството и заключението на изготвената и приета съдебно-техническа експертиза по делото. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Правилен е изводът на съда, че процесният отказ e издаден при действието на чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), след изменението му с ДВ бр. 49/13.06.2014 г. Цитираната разпоредба сочи, че кадастралната карта и кадастралните регистри могат да се изменят когато съдържат непълноти или грешки, а когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Именно съобразявайки се с тази разпоредба административният орган е постановил оспорения отказ и жалбата срещу него правилно е била отхвърлена като неоснователна от съда. В случая наличието на спор за материално право се установява, както от изрично направените възражения срещу предложеното отразяване на границите в административна фаза на производството от страна на собствениците на имоти с идентификатори 10135.2564.1354 и 10135.2564.322, така и от другите представените в хода на административното и съдебното производство конкуриращи се документи за вещни права. По делото безспорно е установено обстоятелството, че исканото изменение засяга, както съседен имот с идентификатор 10135.2564.322, записан в кадастралните регистри като собственост на Кръстьо и И. Т., така и имот с идентификатор 10135.2564.1354, записан в регистрите като собственост на ответниците по касация. С целяната от заявителите промяна площта на ПИ 322 се намалява от 641 кв. м. на 604 кв. м., а на ПИ 1354 от 2461 кв. м. на 2435 кв. м., като по този начин разликата в площта се добавя към ПИ 325, собственост на касаторите. Несъгласни с тази промяна и подкрепени с представени доказателства за собственически права върху засегнатите от изменението имоти са изрично направените възражения от заинтересованите по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР лица. Тези фактически обстоятелства са достатъчно основание за постановяване на отказ за изменението на КККР, както правилно е приел и административният съд, тъй като е налице забрана за изменение на КККР по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР при наличие на спор за собственост с фигуриращ в КР собственик на засегнат от изменението кадастрален обект. След изменението на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР (ДВ, бр. 49/2014 г.) отпада изискването за изготвяне на Акт за непълноти и грешки и подписването му като съгласие относно изменението на КККР от заинтересованите страни в производството, но това законово изменение не игнорира спора за собственост като основание за постановяване на отказ за изменение на КККР, видно от цитирания по-горе текст на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Тази норма единствено въвежда ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява засягането на претендираното право на собственост и това по действащата КККР, която може да бъде приложена към исковата молба в бъдещо исково производство. В настоящия случай, наличието на спор за материално право е пречка да се постанови исканото по предложения със заявлението проект изменение на КККР и е фактическо и правно основание за издаване на отказ на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,