Решение № 11984 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Манджарови груп ЕООД, подадена чрез упълномощен адвокат Я. Тончева, против решение 782 от 06.03.2024 г., постановено Административен съд Русе, по адм. д. 523/2023 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на оспорения съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя, след като е бил сезиран с възражение, административният орган е имал възможност, но не и воля да извърши насрещна проверка и да установи, че активът машина за кисело-млечни продукти е бил наличен, ползва се непрекъснато и продължава да се използва по предназначение. Във връзка с второто констатирано нарушение, изразява становище, че след като по преписката са представени доказателства за сключена застраховка, от момента на подновяването ѝ неизпълнението на това задължение е отстранено, респективно договорното задължение е приведено в редовност. Възразява срещу начина на определяне на размера на финансовата корекция за третото и четвъртото описани нарушения, включително за времетраенето им, като счита, че от съдържанието на оспорения акт не става ясно дали на дружеството е дадена възможност да се защити в административна фаза, за да му бъде наложена най-тежката санкция - пълния размер на изплатената субсидия. Поддържа, че не е обсъдено защо не се приемат възраженията му за непреодолими обстоятелства във връзка с пандемията от Covid-19 и защо не са преценени като смекчаващи отговорността за неизпълнението. Според жалбоподателя при положение, че това е първата констатирана нередност в дейността на дружеството, административният орган е следвало да извърши нова контролна проверка на място, за да установи, че е било приведено в редовност това, което е отбелязано по констатациите, за да се възстанови старото положение по договора и съответно нормалното протичане на мониторинга по изпълнението. На последно място излага становище за немотивираност на оспореното решение за налагане на финансова корекция, като счита, че съдът е доразвил липсващите му мотиви, вместо да го отмени като незаконосъобразно. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване спора по същество с отмяна на оспорения административен акт. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски в двете инстанции по обжалването. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие /ДФЗ/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт Й. Тренчева, която с писмено становище пледира за отхвърляне на депозираната касационна жалба и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а при условията на евентуалност и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от касатора. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че предвид доказателствата по делото и извършените фактически установявания, съдът правилно е приел, че са били спазени регламентираните в ЗУСЕФСУ процедурни правила и решението за налагане на финансова корекция на административния орган е издадено при спазване на административно производствените правила, като е съобразено с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона. Като прецени данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Манджарови груп ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разглеждайки касационната жалба по същество, настоящият съдебен състав счита, че тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 782 от 06.03.2024 г. е отхвърлено оспорването по жалба на Манджарови Груп ЕООД против решение 18/04/2/0/00445/4/01/04/02, изх. 01-2600/6912#4 от 29.11.2022 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие ; Манджарови Груп ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 900 лева разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Русе е приел, че обжалваното решение за налагане на финансова корекция /РНФК/ е издадено от компетентен орган, при условията на делегирани със заповед 03-РД/3089 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, в изискуемата по чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, с излагане на фактически и правни основания, и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатираното от съда нарушение на чл. 73, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ е преценено за несъществено, с оглед константната практика на ВАС, че регламентираният в посочената разпоредба срок е инструктивен, а не преклузивен и изтичането му не преклудира правомощията на органа да издаде акт за определяне на финансова корекция по основание и размер. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че оспореният акт е издаден при точно приложение на материалния закон. За първото установено нарушение съдът е съобразил разпоредбите на чл. 54, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. /Наредба 20 от 27.10.2015 г., Наредбата/, задължението на ползвателя на помощта, съгласно сключения с ДФЗ договор за подпомагане 18/04/2/0/00445 от 14.10.2016 г., както и дефинициите на Ангажименти и продължителността на нарушението съгласно Допълнителните разпоредби на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г. /Правилата/. Приел е, че по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят констатациите на органа, че машината за кисело-млечни продукти, полуавтоматична, 800 кофички/час, е функционирала и се е използвала по предназначение. Според съда машината не е била използвана по предназначение, тъй като при извършената проверка на място е установено, че същата не е била монтирана и не е функционирала, а произведената продукция от кисело мляко е била в други разфасовки. Счел е, че след като неизпълнението не е било отстранено, то неговата продължителност правилно и обосновано е определена за целия период на мониторинг и сумата за възстановяване следва да е в размер на цялата изплатена субсидия за актива или 9 425, 00 лева. По отношение на второто констатирано нарушение, решаващият съдебен състав е счел, че е налице неизпълнение на разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от договор 18/04/2/0/00445 от 14.10.2016 г. и чл. 55 от Наредба 20 от 27.10.2015 г., тъй като при извършената проверка на място е установено, че не е подновена застрахователната полица за периода 01.08.2019 г. - 07.07.2021 г. за финансираните активи, установени от органа. Обосновал е извод, че Манджарови груп ЕООД не е изпълнило едно от задълженията си да полага дължимата грижа за активите, за които е получил безвъзмездната помощ, като ги застрахова в полза на ДФЗ през целия мониторингов период. Преценил е като правилен и обоснован определеният размер на финансова корекция за група III от Правилата - 1 558, 75 лева. За третото установено от административния орган нарушение, първостепенният съд е приел, че касае неизпълнение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от сключения договор 18/04/2/0/00445 от 14.10.2016 г. В тази връзка е съобразил, че при извършената проверка на място в периода 06.07.2021 г. - 14.07.2021 г. е констатирано, че за проверения период от 01.01.2019 г. до 30.06.2021 г. не са изпълнени заложените в бизнес плана количества произведена продукция и приходи от продажба, което представлява неспазване на показателите на бизнес плана и попада в група III от Приложението към чл. 2, ал. 2 от Правилата. След като установеният процент на неизпълнение на количеството произведена продукция средноаритметично за проверявания период е 98,12%, а този на неизпълнение на приходната част от бизнес плана е в размер на 49,56%, то според съда административният орган правилно и обосновано е определил размера на финансова корекция за група III - 52 333,16 лева, явяващи се 100% от цялата изплатена субсидия. Подробно са обсъдени поисканата промяна в бизнес плана по договор 18/04/2/0/00445 от 14.10.2016 г., причините за отказа на ДФЗ и обстоятелствата, при които ползвателят на помощта е можел да се позове на възникнали извънредни обстоятелства, породени от пандемията от Covid 19. По отношение на четвъртото нарушение решаващият съд е приел, че се касае за неизпълнение на чл. 15, т. 1 от договор 18/04/2/0/00445 от 14.10.2016 г. и чл. 53, ал. 1 от Наредба 20 от 27.10.2015 г., тъй като е констатирано е, че отчитането на произведената продукция от краве сирене и кисело мляко не се води в отделни подсметки в счетоводната система, а за извършените финансови операции и стопански дейности липсват счетоводни документи. Посоченото задължение на ползвателя попада в група III от Правилата, времетраенето на нарушението е от датата на окончателно плащане /17.07.2019 г./ до дата на извършената контролна проверка на място след плащане - 05.08.2021 г. или изчислено като период е 24 месеца. Поради това, според съда, санкцията правилно е определена в размер на 1 744, 44 лева. Решаващите изводи на първостепенния съд са, че окончателната финансова корекция, възлизаща на 52 333,16 лева, представляваща 100% от изплатената субсидия, е определена правилно в съответствие със закона и установените по казуса факти и обстоятелства, при съобразяване на чл. 11, ал. 2 от Правилата. Изводите си съдът е обосновал включително със заключението на вещото лице по назначената, изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане правнорелевантните факти и аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Първостепенният съд точно е констатирал, че между ДФЗ и Манджарови груп ЕООД е сключен договор за подпомагане 18/04/2/0/00445 от 14.10.2016 г. по подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от Програма за развитие на селските район 2014 - 2020 г., с наименование па проекта: Закупуване на оборудване за мини цех за преработка на краве мляко , реализиран в [населено място], общ. Иваново, област Русе. Безспорно е установено, че по направена заявка за окончателно плащане, на 17.07.2019 г. на дружеството е изплатена субсидия в размер на 52 333, 16 лева. След извършеното окончателно плащане са били извършени няколко проверки от органи на ДФЗ - проверка на място в [населено място], община Иваново, област Русе от служители на РТИ - Разград в периода от 06.07.2021 г. до 14.07.2021 г., контролна проверка в периода от 04.08.2021 г. до 05.08.2021 г., както и допълнителни административни проверки, в резултат на които е констатирано неспазване на договорни и нормативни задължения. Резултатите от проверките са обективирани в съответни доклади, като проверката на място е била извършена в присъствие на представляващия дружеството касатор, без последният да е направил възражения във връзка с констатациите. Съдът обосновано е съобразил констатациите от осъществените проверки на място, съдържащи се в представените по делото доклади, които са официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Тези документи се ползват с формална доказателствена сила, която не е била оборена в хода на съдебното производство, съответно установяванията в тях не са били опровергани от настоящия жалбоподател. Въз основа на материалите в административната преписка и след като е разгледал възражението на жалбоподателя, заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал решение 18/04/2/0/00445/4/01/04/02, изх. 01-2600/6912#4 от 29.11.2022 г., с което, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, чл. 57, ал. 1 и ал. 2, във връзка с неизпълнението на чл. 20, ал. 3, чл.21, ал. 2, чл. 53, ал. 1, чл. 54, ал. 1, т. 1 и чл. 55 от Наредба 20 от 27.10.2015 г., както и чл. 13, ал. 5, чл. 15, т. 1, т. 3, чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Договор 18/04/2/0/00445 от 14.10.2016 г., и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, на жалбоподателя на основание чл. 11, ал. 2, във връзка с чл. 12 от Правилата е определена окончателна финансова корекция в размер на 52 333, 16 лева, представляваща 100% от размера на оторизираната финансова помощ по проекта. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд за допуснатото първо нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. и чл. 15, т. 3 от сключения между ДФЗ и Манджарови груп ЕООД Договор за подпомагане 18/04/2/0/00445 от 14.10.2016 г. и определената по отношение на него финансова корекция. При извършените проверки на място е било установено, че заявената машина за кисело-млечни продукти, полуавтоматична, 800 кофички/час, не се използва по предназначение не е монтирана и не функционира. Макар жалбоподателят да твърди, че машината е била изместена от мястото си, защото е имало технически проблем с тока, но все пак се е използвала по предназначение, тези твърдения остават недоказани. Същите се опровергават се от приложения по преписката снимков материал, от който е видно, че произведената продукция от кисело мляко е в други различни разфасовки от тези, които следва да се пълнят от визираната машина. Продължителността на допуснатото нарушение е правилно определена, като в случая обосновано е наложена санкция в размер на 9 425, 00 лева, представляващи цялата изплатена субсидия за актива, доколкото жалбоподателят не ангажира доказателства, че неизпълнението е било отстранено. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че нарушението по т. 2 от решението за налагане на финансова корекция е било отстранено, поради това, че още в хода на проверката е представил Застрахователна полица 98012110002245 при ЗК Лев Инс АД, с валидност 00,00 часа на 08.07.2022 до 07.07.2023 г. Тази подновена полица не санира пропуска на бенефициера да изпълни задълженията си, произтичащи от чл. 13, ал. 5 от договор 18/04/2/0/00445 от 14.10.2016 г. и чл. 55 от Наредба 20 от 27.10.2015 г., тъй като при извършената проверка на място е установено, че застрахователната полица за периода 01.08.2019 г. - 07.07.2021 г. за финансираните активи не е подновена, т.е. за 23 последователни месеца активите не са били застраховани. Цитираните разпоредби изискват да бъде сключена и поддържана валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, по неговата действителна стойност за срок от датата на подаване на заявка за плащане до изтичане на съответния мониторингов период, без право на подзастраховане. Частичното неспазване на това задължение /в случая прекъсване на застраховката/ има за резултат частична отмяна на предоставената безвъзмездна финансова помощ , която в случая е правилно определена като попадаща в група III Неспазване на други задължения по съответната мярка/подмярка, предложение първо от Приложението на Правилата и обосновано нейният размер е определен на 1 558, 75 лева. По делото е безспорно установено неспазването на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Договор 18/04/2/0/00445 от 14.10.2016 г. и установените в тази връзка изисквания на чл. 20, ал. 3 и чл. 21, ал. 2 от Наредба 20 от 27.10.2015 г., доколкото за проверявания период от 01.01.2019 г. до 30.06.2021 г. не са изпълнени заложените в бизнес плана количества произведена продукция и приходи от продажба. Изпълнението/неизпълнението в абсолютна стойност и в процентни показателни е потвърдено от заключението на вещото лице по допуснатата по искане на административния орган СИЕ. Установените от него количества и приходи от подпомогната дейност на Манджарови груп ЕООД за 2019 г., 2020 г. и тези за периода 01.01.2021 г. - 30.06.2021 г, съвпадат напълно количествата и приходите, констатирани от служителите на РТИ - Разград при ДФЗ. В заключението е посочено, че реално установените количества произведена продукция не съответстват на заложената продукция в производствената програма от бизнес плана, както и реално установените приходи от продажба не съответстват на заложените такива в бизнес плана по одобрения проект за подпомагане на Манджарови груп ЕООД за периода от 01.01.2019 г. - 30.06.2021 г. Процентът на неизпълнение на количеството произведена продукция средноаритметично за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2021 г. е 98,12%, който процент е формиран като от процента на изпълнение на количествата, посочени в договора за финансова помощ е изваден процента на изпълнение при проверката на експерта на количествата /100% - 1, 88%/. Процентът на неизпълнение на приходната част от бизнес плана е в размер на 49, 56% /50% - 0, 44%/, като същият е определен като от процента на изпълнение на приходите, посочени в договора за финансово подпомагане е изваден процентът на изпълнение на приходите, установен при проверката на вещото лице. В заключението изрично е отразено, че при определяне на санкцията в размер на 52 333, 16 лева са спазени приложимите Правила, както и по отношение на цялата сума, така и по отношение на всяко едно от нарушенията, а именно за неспазвания, попадащи в група II Неспазване на Ангажименти от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 дължимата сума е 9 425, 00 лева; за неспазвания, попадащи в група III Неспазвания на Други задължения дължимите суми са съответно - 1 558, 75 лева; 52 333, 16 лева и 1 744, 44 лева. Не намират фактическа и правна обосновка доводите на касационния жалбоподател, че административният орган не бил обсъдил възраженията му за наличие на непреодолими обстоятелства във връзка с пандемията от Covid-19, както и че не е взел предвид предприетите от него действия по привеждане в редовност изпълнението на договора. Тези възражения са били подробно обсъдени и мотивирано отхвърлени от административния орган, видно от отразеното в РФК /стр. 9-10 от акта/. Според чл. 59а, ал. 1 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. бенефициентът не отговаря за неизпълнение на свое нормативно или договорно задължение, когато то се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, а съгласно ал. 2 на посочената разпоредба бенефициентът или упълномощено от него лице уведомява писмено РА за възникването на обстоятелствата по реда на чл. 4 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014. Задължението за уведомяване за настъпване на някое от тези обстоятелства произтича и от предвиденото в чл. 22 от сключения с ДФЗ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В случая дори и да се приеме, че извънредната обстановка и официално обявените при пандемията от Covid 19 ограничения са рефлектирали върху дейността на дружеството, бенефициерът не е доказал по удовлетворителен за компетентния орган начин обективна невъзможност да изпълни задълженията си по сключения договор, включително не е положил усилия да го информира за събития с такъв характер. Също така не намират опора в доказателствения материал твърденията на касатора, че е предприел действия по привеждане в редовност изпълнението на договора, защото изменение на одобрения бизнес плана по договор 18/04/2/0/00445 от 14.10.2016 г. е поискано с писмо с вх. 01-172-2600/45#1 от 13.08.2021 г., т.е. едва след като управляващият орган е констатирал нередности по проекта. Отказът на административния орган е в достатъчна степен мотивиран с обстоятелството, че бенефициентите могат да оттеглят своите заявления или части от тях във всеки един момент, при условие че компетентният орган все още не е уведомил бенефициера за грешки, съдържащи се в заявлението, нито е обявил проверка на място. Съобразена е разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, както и обстоятелството, че констатираните в неизпълнения не попадат в предвидените от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците хипотези, и не отменят изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Обосновано първостепенният съд е приел за доказана нередността, описана в т. 4 от процесното РФК, касаеща неизпълнение на чл. 15 от сключения договор 18/04/2/0/00445 от 14.10.2016 г. и чл. 53, ал. 1 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. Констатациите на административния орган, че отчитането на произведената продукция от краве сирене и кисело мляко не се води в отделни подсметки в счетоводната система, а за извършените финансови операции и стопански дейности липсват счетоводни документи, не се опровергават от настоящия касационен жалбоподател. Посоченото задължение на ползвателя попада в група III от Правилата и съгласно § 1, т. 5 ДР на Правилата, тежестта на неспазването е определена като средна, а степента е определена като частична. Санкцията за това нарушение правилно е счетена от съда за коректно определена в размер на 1 744, 44 лева, тъй като същата представлява 5% от изплатената по договора субсидия, умножено по установеното времетраене на нарушението в месеци, отнесено към периода на мониторинг в месеци /5% от 52 333, 16 лева*24/36/. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че за констатираните нередности не е следвало да му бъде налагана най-тежката санкция в размер на 100 % от безвъзмездната финансова помощ, предвид факта, че нарушенията са допуснати за първи път. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Правилата, при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за съответните групи неспазвания са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението. Макар в случая конкретните нарушения да са установени за първи път, тяхната продължителност и тежест обосновават пълна отмяна на подпомагането. Санкцията е определена при стриктно спазване на чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от Правилата, тъй като най-тежкото нарушение е отнесено към група III - Неспазване на "Други задължения" по съответната мярка/подмярка и за него е наложена санкция в размер на 100 % от получената субсидия. Въз основа на безспорно установената по делото фактическа обстановка, която не е опровергана в хода на касационния процес, обосновано първостепенният съд е приел, че оспореният административен акт е в достатъчна степен мотивиран, както с подробно изложените факти и обстоятелства, съдържащи се в процесното РФК, така и с документите, намиращи се в административната преписка и които не са оспорени по съответния процесуален ред. За този си извод, съдът е анализирал приложимата нормативна уредба, клаузите на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство следва да бъде уважено. Същото се определя в размер на 150 лева, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,