Решение № 3774 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8685/2012 г.

Решение № 3774 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8685/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Плам-007" ЕООД моли да бъде отменено решение № 285/05.06.2012 г. по адм. д. № 505/2011 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 061002351/27.12.2010 г. на ТД на НАП-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Плам-007" ЕООД против РА № 061002351/27.12.2010 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с който са определени задължения по ЗКПО за корпоративен данък за 2007 г. 21 449,09 лв. с лихви, а за 2008 г. - 170 192,67 лв. с лихви след увеличение на финансовия резултат със стойността по фактури на "Вива-80" ЕООД и "Диамант-99" ЕООД на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16 ЗКПО, тъй като разходите са по фактури, издадени за неосъществени доставки благородни метали и услуги. В мотивите си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигна до обоснован извод за правилно увеличение на финансовия резултат с разходите по фактурите на двамата доставчици, които не е доказано да са реално осъществени. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че фактурираните доставки на сребро и преработка на метални отпадъци са осъществени. Обосновано съдът е приел, че данните в оспорените стокови разписки не са потвърдени от доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на "Вива-80" ЕООД, доказващи възможност да осъществи фактурираните доставки. По стоковите разписки на "Диамант-99" ЕООД е оформено предаване на тонове електронни отпадъци и отпадъчни метали, като след оспорването им от ответника не са представени доказателства за транспортиране на описаните отпадъци за преработка, нито доказателства къде е извършено предаването им. Обосновано съдът е приел, че не са представени доказателства за формиране себестойността на услугите по преработка на отпадъците. Неправилно съдът е приел, че в РА липсва правна квалификация на основанието за увеличение на финансовия резултат. В РА е посочено основание по чл. 26, т. 2 и чл. 16 ЗКПО, което в решението на директора на ДОУИ е уточнено по чл. 26, т. 2 и чл. 10 ЗКПО за доставките на стоки, които не са осъществени и по чл. 16, ал. 1 ЗКПО за доставките на услуги. Неправилно съдът е приел, че е приложим освен чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО. В случая след като е приел, че доставките на услуги не са осъществени съдът следваше да квалифицира основанието за увеличение на финансовия резултат по чл. 16, ал. 1 и 2, т. 4 ЗКПО и чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Относно неосъществените доставки на стоки законосъобразно в РА е увеличен финансовия резултат с разходите, които не са документално обосновани по този закон. По чл. 10, ал. 1 ЗКПО документално обоснован е счетоводен разход, за който е съставен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. При неосъществени доставки, фактурите не отразяват вярно стопанските операции и не са основание, за да се приеме, че разходите по тях са документално обосновани. Пропускът на съда относно правната квалификация не е съществен, тъй като не е опорочил крайните правилни изводи на съда. В жалбата се повтарят възраженията направени пред административния съд, на които последният е отговорил правилно и отговорите не следва да се повтарят в настоящото решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено с решението на административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,