Решение № 8872 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1613/2017 г.

Решение № 8872 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1613/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. К. И. против решение № 7429 от 25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 8786/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), Второ отделение, 23 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 226з-398 от 25.08.2016 г., издадена от началника на 02 РУ-СДВР за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца. В касационната жалба се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона. Под формата на твърдения за необоснованост на изводите на съда и необсъждане на релевирани с първоинстанционната жалба възражения се повдигат отново доводи за допуснати при издаване на заповедта нарушения на чл. 205, ал. 1, чл. 210, ал. 1 и чл. 206, ал. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Посоченото следва да бъде квалифицирано като отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде постановено ново, с което да се уважи жалбата, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Представена е и идентична по доводи писмена защита от адв. Е. Й.. Ответникът - началникът на 02 РУ на МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Г., в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение не страда от пороци и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред АССГ е заповед № 226з-398 от 25.08.2016 г. на началника на 02 РУ - СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на същия подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, на заместник-министрите, главния секретар на МВР и на преките ръководителите и във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, който изключително подробно и задълбочено е обсъдил и правилно е установил фактите по спора. Фактическите му констатации не се оспорват. Съдът е приел за установено, че жалбоподателя заема длъжността полицейски инспектор VI степен в група "Охрана на обществения ред" (ООР) на сектор "Охранителна полиция" (ОП) към 02 РУ - СДВР, като към момента на издаване на оспорената заповед не е наказван. Проверката, поставила началото на административнодисциплинарното производство е извършена по повод сигнал за корупционно поведение от страна на полицейски служители от СДВР, подаден от С. Т. Й. на телефон 112. В сигнала е посочено, че на ул. "Алдомировска" и бул. "С.", в посока ж. к. "Л.", Й. е управлявал лек автомобил, спрян е за проверка от служители на МВР, които са били със служебен лек автомобил, при която същите установили, че е употребил алкохол и го заплашили, че ще му отнемат СУМПС, поради което той им дал 100 лева. След това, полицаите го претърсили и му взели още 300 лева. При извършената по повод сигнала проверка е установено, че посочения в сигнала район се обслужва от автопатрул (АП) 122, с посочен персонален състав и автомобил, като след събиране на доказателства, в това число и чрез справка в Автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в СДВР по зададен регион, а именно района по сигнала и за периода, посочен в него, се установило, че служебният автомобил на АП 122 не е преминавал и не е имал престой в района на кръстовището между цитираните улици и за времето от 03.00 ч. до 04.59 ч. на 06.05.2016 г. При тази проверка обаче е установено, че служебен автомобил "О.-А." с рег. № СА-**** ММ, работещ по единна разстановка на територията на 02 РУ - СДВР, с монтирано GPS устройство, е преминал и е имал престой в района на кръстовището между улиците, посочени в сигнала, за времето от 03.51.51 часа до 04.18.02 часа на 06.05.2016 г., т. е. общо с продължителност от 26 минути и 11 секунди. Установено е, че това е автомобила на назначен наряд като ППГ-200, за времето от 19.00 часа на 05.05.2016 г. до 07.00 часа на 06.05.2016 г., в състава на който е бил и жалбоподателя. При проверка на документацията - ежедневната ведомост, разпореждане за разстановка на силите и средствата на изпълняващи патрулно-постова дейност (ППД) от група "ООР" от сектор "ОП" при 02 РУ- СДВР, за периода 05/09.05.2016 г., доклади за установен факт и предприето действие, протоколи за проверка на лични вещи на лица и превозни средства, информационна карта на наряда, докладна записка за извършена дейност от ППГ 200 за времето от 19.00 ч. на 05.05.2016 г. до 07.00 ч. на 06.05.2016 г., е установено, че няма зададен установъчен пункт (УП) в района на кръстовището на посочените в сигнала улици. В полето "Характерни случаи" е описана извършената дейност - "работа по УП1 от 1 до 4" и посетените сигнали със съответното часово време, без да са вписани извършени проверки на лица и МПС. Дисциплинарноразследващият орган е посочил, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Инструкция № 81213-929/02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност (Инструкцията), формите на отчетност са: информационна карта за дейността на наряда (образец приложение № 5). Съгласно заповед, peг. № 513з-448/19.01.2016 г. на директора на СДВР за организация и въвеждане на единен модел на работа при осъществяване на патрулнопостова дейност от структурните звена в състава на СДВР, в т. 5.1.3 е посочено, че в полето "Характерни случаи" на стр. 4 от информационната карта на наряда се вписва извършената дейност в хронологичен ред от служителите, назначени в наряд, от започване до приключване на работната смяна. В конкретния случай, в полето "Служебна дейност" на страници 2 и 3, в графа "Проверка за установяване на самоличност" са попълнени 21 бр. проверки, в графа "Общо проверени ППС" са попълнени 13 бр. проверки. За същите са съставени Протоколи за проверка на лични вещи на лица и превозни средства и докладна записка за дейността на наряда, описана в хронологичен ред. От документите става ясно, че е отразено, че за времето от 04.00 ч. до 05.00 ч. на 06.05.2016 г. ППГ 200 е извършил проверка на 3 бр. МПС, сред които не е автомобилът, управляван от подалия сигнала гражданин. За извършените проверки на МПС и техните водачи са изготвяни "доклади за установен факт и предприето действие", вместо "доклад за проверени лица и МПС" и протоколи за проверка на лични вещи на лица и превозни средства. Установено е, че в тези документи не са записани като проверени лекия автомобил на подателя на сигнала и същото лице. Установено е също така, че за проверените лица от посетените сигнали и лицата без МПС няма изготвени "доклади за установен факт и предприето действие", независимо, че същите фигурират в изготвената докладна записка за извършена дейност. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Инструкцията за патрулно-постова дейност формите на отчетност са: доклад за проверени лица и превозни средства (образец приложение № 7). Доклади за установен факт и предприето действие били съставени от всички останали служители от 01 взвод за смяната от 19.00 ч. на 05.05.2016 г. до 07.00 ч. на 06.05.2016 г., назначени в наряд, а такъв липсва само от ППГ 200, в състав с жалбоподателя Б. К. И.. С оглед посочените установени при проверката данни, изложени подробно в съставената справка № 513р-28114 от 20.07.2016 г., дисциплинарноразследващия орган е приел, че не са събрани достатъчно доказателства, които по безспорен начин да потвърдят изнесените в подадения сигнал данни за корупционна практика от страна на полицейския служител инспектор Б. И., но от прегледа на информационната карта на ППГ 200 за смяната от 19,00 ч. на 05.06.2016 г до 07.00 ч. на 06.06.2016 г. е установено, че същият като старши на наряда не води същата, съгласно Инструкция № 8121з- 929/02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност и т. 5.1.3. от Заповед с рег № 513з-448/19.012016 г. на директора на СДВР, тъй като в съответните полета и графи не е отразена извършената дейност на наряда в хронологичен ред от започване до приключване на работната смяна, както и за проверените лица по посетените сигнали и проверените лица без МПС, няма изготвени "доклади за проверени лица и превозни средства". Посоченото е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за което на основание чл. 200, ал. 1. т. 11, във връзка е чл. 197. ал. 1, т. 3 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Дисциплинарноразследващият орган е направил предложения, в това число справката да бъде изпратена на 02 РУ - СДВР за вземане на отношение по компетентност спрямо Б. И.. Служителят се е запознал със справката и направените в нея констатации и предложения на 20.07.2016 г., като е посочил, че не се намира в законовоустановен отпуск и няма възражения, което е удостоверено с подписа му. С покана от 24.08.2016 г., получена от И. на същата дата, служителят е поканен да даде обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Същият е депозирал обяснение на 25.08.2016 г., в което е заявил, че вече е дал обяснения и няма какво да добави. С оспорената заповед му е наложено наказание "порицание" за срок от осем месеца. При така установените факти, съдът от правна страна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - началника на 02 РУ-СДВР, в качеството на лице, заемащо ръководна длъжност по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, като в случая съгласно чл. 208 от ЗМВР не е задължително издаване на заповед за започването му, тъй като данните са за извършено нарушение по чл. 198 - чл. 202 и чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е започнало с първото действие по установяване на нарушението - разпоредена от дисциплинарнонаказващия орган проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Резултатите от проверката са обобщена в изготвената писмена справка, с която държавният служител се е запознал срещу подпис и дата. Съдът е отхвърлил възражението, че сигналът, по който е започнала проверката е анонимен, тъй като лицето, което го е подало се е представило и е установено. Отхвърлил е и възражението за допуснато нарушение поради това, че производството е образувано по подаден сигнал за подкуп, а завършва с констатация за друго деяние - непредприемане на действия за изготвяне на необходими служебни документи, тъй като процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена. Спазена е нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като до жалбоподателя е отправена покана да даде обяснения, с което му е осигурена възможността да защити правата си и дисциплинарнонаказващия орган да се запознае с обяснението преди да наложи наказанието. Държавният служител се е запознал с резултатите от проверката, като от поканата е видно, че обясненията са изискани и дадени по дисциплинарното нарушение, за което е наказан. Обстоятелството, че служителят е посочил, че няма какво да добави, не означава, че не е имал възможност да даде обяснение за процесното нарушение. Съдът е отхвърлил и възражението, че заповедта е издадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Посочил е, че в заповедта е допусната техническа грешка при изписване на датата на нарушението, но датата е безспорно установена от всички документи по преписката. Резултатите от проверката, са обективирани в справката от 20.07.2016 г., а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 25.08.2016 г., т. е. в рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Като неснователни са отхвърлени и доводите за липса на яснота на фактическите и правни основания. Съдът е посочил, че с тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че мотивите - фактическите и правни основания към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт, в друг документ към преписката, като в случая липсва неяснота относно извършеното от фактическа страна и неговата правна квалификация. Всички релевантни обстоятелствата са подробно описани в изготвената справка. В същата изрично са посочени и нарушените норми от Инструкция № 81213-929/02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност и правила на заповед peг. № 513з-448/19.01.2016 г. на директора на СДВР за организация и въвеждане на единен модел на работа от структурните звена в състава на СДВР. Несъставянето на необходимите служебни документи правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което е наложено предвиденото в чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР дисциплинарно наказание, индивидуализирано в границите, установени от закона. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е отчел наличието на нарушение по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, изразяващо се в това, че дисциплинарното производство е образувано без данни за извършено нарушение и нарушител, тъй като е подаден анонимен сигнал, даден по телефона. Възражението е обсъдено от АССГ и правилно е отхвърлено, като в касационната жалба не е посочено кой от изводите на съда не отговаря на фактите по спора, на правилата на формалната логика или води до извод за неправилно приложение на закона. Сигналът, по който е разпоредена проверката е подаден чрез телефон 112. Дейността на националната система за спешни повиквания е регламентирана със Закона за националната система за спешни повиквания на единен европейски номер 112 (ЕЕН 112), като съгласно чл. 7 центровете за приемане на спешни повиквания към ЕЕН 112 са териториални звена на Дирекция "Национална система 112" на МВР. Съгласно чл. 15 от Закона за националната система ЕЕН 112, входящите и изходящите повиквания в центровете се записват автоматично в електронен регистър на спешните повиквания, който е информационен фонд на МВР, като съгласно чл. 17 данните от регистъра са веществени доказателствени средства. Създадени са правила за съхранение, ползване, архивиране и унищожаване на тази информация. Когато от информацията се установи, че повикването не изисква намеса на службите за спешно реагиране (Национален медицински координационен център, центрове за спешна медицинска помощ и другите, посочени в чл. 19 от закона), но е свързана с дейността на други административни структури същата им се предава за предприемане на необходимите действия. Полученият чрез националната информационна система сигнал е от контретно посочено лице, което се е представило с имената си, посочило е регистрационния номер на управлявания от него автомобил, който също е идентифициран по собственик - майка на подателя на сигнала, с установено име и адрес и е установено от органите, извършвали проверката. Лицето в периода на извършване на проверката се е намирало в чужбина, но независимо от това е контактувало по телефона, като е потвърдило самоличността си. Сигналът не е анонимен, съдържа конкретни проверими данни за извършено противоправно поведение и правилно възражението в този смисъл е отхвърлено от АССГ. Извън посоченото, съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, изр. второ не се разпорежда проверка по анонимен сигнал, освен в случаите, в които в него се съдържат достатъчно данни относно времето, мястото и деянието, от които може да се направи обоснован извод, че служител на МВР е извършил дисциплинарно нарушение, които елементи от фактическия състав в случая биха били налице, дори и сигналът да беше анонимен. Неоснователно е възражението, че неправилно е прието от съда, че дисциплинарното производство може да се образува за едно нарушение, а наказанието да се наложи за друго. В касационната жалба липсва твърдение за противоречие на този извод на съда с конкретна правна норма или принцип, които да обосновават нарушение. Съдът е обсъдил, че справката, в която са обективирани резултатите от дисциплинарната проверка, в която е посочено именно нарушението на изискванията за водене на служебната документация е предоставена на жалбоподателя, същият се е запознал с всички констатации. В справката са изложени и изводите на дисциплинарноразследващия орган за приетото от фактическа и правна страна - в какво се изразява нарушението, ясно описание на деянието, правната квалификация, предложението за налагане на наказание. Държавният служител е имал възможност да заяви становище по доказателствата, да поиска събирането на такива и да реализира правото си на защита в дисциплинарното производство. От поканата отправена до него става ясно, че същият е поканен на даде обяснения именно по отношение дисциплинарното нарушение, за което е наказан. В тази връзка правилно е отхвърлено и възражението, че е налице нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тъй като няма посочени фактически и правни основания за издаване на заповедта, не са конкретизирани хипотезите на чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, както и на Инструкцията за ППД. В материалите от преписката, в справката, както и в самото заповед са посочени конкретните пропуски за попълване на служебните документи - информационна карта, доклади и т. н., както и нарушените норми от Инструкция № 81213-929/02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност и изискванията на заповед peг. № 513з-448/19.01.2016 г. на директора на СДВР. Неоснователно отново се възразява в касационната жалба, че не е установено кога е извършено нарушението. Правилно АССГ е приел, че в заповедта е допусната техническа грешка при изписване на датата на нарушението - вместо 5 май е посочен 5 юни, който характер на техническа грешка се установява от всички материали в преписката. Съдът е обсъдил и възражението за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и правилно го е отхвърлил. Наказанието е определено близо до минималния размер, като е съобразено с цялостното поведение на наказания служител, обстоятелствата при които е извършено и другите релевантни, съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР факти. Не са налице касационни основания за отмяна на постановеното съдебно решение, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, своевременно претендирани, в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 и чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,