Решение № 2518 от 9.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Варна, чрез юрк. Славова като процесуален представител, против решение 1012 от 21.07.2022 г., постановено по адм. дело 1121/2022 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответниците Златни пясъци АД, Паркстрой-Златни пясъци ООД и Голдън турс ЕООД, чрез адв. Йоцова като процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен по оспорване на Златни пясъци АД, Паркстрой-Златни пясъци ООД и Голдън турс ЕООД отказ на главния архитект на община Варна, обективиран в писмо рег. АУ027959ВН_001ВН от 13.04.2022 г. по тяхно заявление с рег. АУ027959ВН от 23.03.2022 г. за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на к. к. "Златни пясъци" на основание чл. 13, ал. 3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) по представени схеми в 16 позиции, одобрени от министъра на туризма, като връща преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото искане. За да постанови този резултат, съдът приема, че отказът е издаден от компетентен орган и съобразно изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Посочва, че за посочените в заявлението на дружествата обекти са налице одобрени от министъра на туризма схеми за разполагането им. Приема за специална относимата за случая разпоредба на чл. 13, ал. 3 ЗУЧК спрямо тези на Закона за устройство на територията (ЗУТ), тъй като в специалния закон не се предвижда одобрените от министъра на туризма схеми да се проверяват от органите на местната администрация, поради което липсва нормативно изискване същите да се внасят за разглеждане от Експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ) на общината. Обосновава извод, че главният архитект на общината действа в условията на обвързана компетентност, като е длъжен при представени схеми по реда на чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, независимо от одобряването им през 2020 г., да издаде разрешение за поставяне на описаните в тях обекти. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са изяснени след обстойно обсъждане на доказателствата по делото. Законосъобразността на оспорения акт е преценена на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК, като от първоинстанционния съд са изведени обосновани и в съответствие с материалния закон правни изводи. Данните по делото сочат, че настоящите ответници подават искане до главния архитект на община Варна за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения въз основа на одобрени схеми от министъра на туризма, в частни имоти на територията на к.к. Златни пясъци, за който не се спори, че е морски курорт от национално значение. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 във вр. с ал. 8 ЗУЧК, поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове, в т. ч. ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма. Цитираната норма е специална по отношение на чл. 56, ал. 2 ЗУТ, според която за преместваемите обекти по ал. 1, т. 1 и т. 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината при условия и по по ред, установени с наредба на общинския съвет. По делото е установено, че в случая схеми по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК са представени за изброените в искането преместваеми обекти и съоръжения. Същите са одобрени на 02.06.2020 г. от министъра на туризма и между страните няма спор, че в тях фигурират процесните обекти. Липсват данни и твърдения тези схеми да са отменени или да са приети нови такива за територията на к. к. Златни пясъци. Законосъобразно е заключението на съда, че разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗУЧК не поставя изискване за контрол от страна на главния архитект на общината спрямо вече одобрените от министъра на туризма схеми като предпоставка за издаване на разрешения за поставяне на преместваемите обекти. Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти на община Варна, издадена на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ, урежда процедурата по издаване на разрешенията за поставяне на преместваеми обекти, но не може да поставя на заявителите допълнителни условия, които не са регламентирани в специалния ЗУЧК. В конкретния случай при постъпило заявление с вече одобрени от министъра на туризма схеми за разполагане на преместваемите обекти компетентният административен орган следва да издаде исканите административни актове. Доводите на касатора, че в случая не са съобразени разпоредбите на Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, приета с решение на Общински съвет - Варна, са неоснователни. Настоящият състав изцяло споделя изводите на съда относно предвидените в чл. 38 от цитираната наредба действия, които общинската администрация следва да предприеме преди схемите да бъдат изпратени за одобрение в министерство на туризма, поради което не следва да ги приповтаря - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Следва да се отбележи, че в оспорения акт липсват изложени мотиви с кои конкретни изисквания на Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и Наредба на Общински съвет Варна за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (загл. изм. - Решение на Общински съвет Варна 542-8(14)/4.03.2021 г.) не са съобразени одобрените схеми и проектна документация. В тази връзка оспореният акт не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактически констатации, от които да се изведе действителната воля на органа за постановяване на отказа. Същият е основан единствено на обсъждането на схемите и проектите от ЕСУТ при община Варна, като с решение по т. 5 от протокол 11/15.03.2022 г. (предхождащо подаденото заявление) те не са приети, тъй като следва да се приведат в съответствие с изискванията на посочените подзаконови нормативни актове. В писмото не се сочат конкретно нарушени разпоредби от двете цитирани наредби. Допуснатото нарушение във формата на акта, изразяващо се в липсата на мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е достатъчно да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорения отказ на главния архитект на община Варна на основание чл. 146, т. 2 АПК. Независимо от това по делото е представено становище за съответствие на инвестиционния проект с правилата и нормативите за пожарна безопасност от 2019 г. Неоснователно е и възражението за неактуалност на представените схеми поради непокриване на условията по одобрените на 20.01.2022 г. Изисквания, качени на интернет страницата на министерство на туризма. На първо място, в оспорения отказ не се съдържат фактически и правни съображения за неспазването им. Затова изложените от касационния жалбоподател пред настоящата инстанция доводи в тази насока са неоснователни. На второ място, същите са относими към съдържанието на схемите за поставяне на преместваеми обекти на територията на морските плажове и ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8 ЗУЧК, а не се отнася за частни имоти в обхвата на курортния комплекс, върху които се предвижда разполагането на обектите, предмет на искането. На следващо място, изискванията касаят съдържанието на постъпващите за одобряване схеми по чл. 13, ал. 2 ЗУЧК или при промяна на данните в тях, а не представляват основание за последващ контрол от главния архитект на общината на вече одобрени от министъра на туризма такива. Възражението за одобряването им две години преди заявлението за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти правилно е прието за неоснователно, доколкото по делото няма данни схемите да са загубили своето действие. Предвид изложеното, законосъобразно първоинстанционният съд отменя оспорения отказ и връща преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение