Решение № 1765 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2013 г.

Решение № 1765 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ахмед Мохамед Шабан Алсерхи, без гражданство чрез адв. Станислав Грозев Димов против Решение № 2533 от 16.04.2013 г. по адм. дело № 1563 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на административния орган с указания за прилагане на закона. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Ахмед Мохамед Шабан Алсерхи, роден в гр. Газа, без гражданство, срещу решение № 6 от 10.01.2013 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молба на касационния жалбоподател за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като неоснователна. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган, че бежанската история на кандидата е недостоверна и същата не следва да се кредитира. Спрямо чужденеца не са налице предпоставките на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Анализирайки понятието "преследване", съдът е развил съображения, че по отношение на Ахмед Алсерхи не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ивицата Газа към датата на постановяване на административния акт е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Съдът е установил и, че не са налице пречки по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ за връщане на чужденеца в държавата му по произход. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора за необоснованост на обжалваното решение. Напротив, в него подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и бежанската история, както и актуалната справка с вх. № 01-6677/12.12.2012 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ при МС относно ивицата ГАЗА. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Съдът правилно е приел, че по отношение на касатора не са налице обстоятелства, които могат да породят основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. Преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи и обоснован извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. В свое интервю Ахмед Алсерхи заявява, че в страната си на произход не е имал проблеми заради принадлежността му към посочената етническа група или заради религията му. Самият той в интервю с рег. № УП-143/31.07.2012 г. твърди, че на 03.06.2012 г. е напуснал гр. Газа легално с автобус през КПП гр. Рафа. В следващо интервю с рег. № УП143/31.10.2012 г. пък заявява, че е напуснал нелегално, през тунелите до територията на Египет, което потвърждава извода на административния орган, че в бежанската история има противоречия и не следва да бъде кредитирана като достоверна. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Видно от бежанската история касаторът не е бил принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Това, че от ислямското движение "Хамас" е викан на разпит не е достатъчно основание за страх от преследване поради факта, че след разпитите винаги е пускан да се прибере у дома. Касационният жалбоподател заявява още в интервюто си, че не е била заплашван (л. 37), не е съден и не е осъждан (л. 38). Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че при издаването на административното решение не е допуснато нарушение на приложимия материален закон - чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като всички относими факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход или с трети страни, са прецени. Установената липса на ситуация на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ивицата Газа, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Всичко това обосновава извода, че при направения подробен анализ на бежанската история и съпоставката й с официалните данни относно положението в страната по произход обосновано решаващият съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,