Решение № 6414 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4590/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. В. против решение 6284 от 24.02.2025 г. по адм. дело 7925/2023 г. на Административен съд София-град, с което е хвърлена жалбата на В. против заповед САГ23-РА50-148/23.03.2023 г. на главния архитект на Столична община, в частта, с която е одобрен проект за изменение на ПУП- ПР за УПИ ­­III 539, кв. 54а, м. [жк] за създаване на нов УПИ­­ III 1321за жс, в съответствие с границите на ПИ с идентификатор 68134.1942.1321 и свързаното с това изменение на общата регулационна граница с УПИ XI 538, кв. 54а, м. [жк], гр. София. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на главния архитект на Столична община да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът главен архитект на Столична община не изразява становище. Ответниците Д. Д. С., Б. Б. С. и Р. Р. Л. оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София- град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед, с която е одобрен проект за изменение на ПУП ПР за УПИ ­­III 539, кв. 54а, м. [жк], гр. София, в частта относно границата с УПИ XI 538, кв. 54а, м. [жк], е издадена от компетентен орган по смисъла на 129, ал. 2 ЗУТ, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е писмен и съдържа фактическите и правни основания, обосноваващи издаването му, както и графична част, съответстваща на текстовата. Мотиви се съдържат и в обяснителната записка и останалите документи, съпътстващи издаването на административния акт. Изпълнени са всички етапи от процедурата по разрешаване, обявяване, съгласуване и приемане на проекта, предвидени в чл. 124а, ал. 5 и ал. 7 ЗУТ и чл. 124б ал. 1 ЗУТ и чл. 128, ал. 8 ЗУТ. Проектът е одобрен след положително становище на ОЕСУТ Столична община, взето с решение по протокол ЕС-Г-4/24.01.2023 г. и е съобщен на заинтересуваните лица съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Не е налице и пречка за издаване на акта съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 АПК. В този смисъл са съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон също е правилен. Със заповедта на главния архитект на Столична община в обжалваната част на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 134, ал.1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП- ПР за УПИ ­­III 539, кв. 54а, м. кв. Б., гр. София, за създаване нов УПИ ­­III1321 за жс, в съответствие с границите на ПИ с идентификатор 68134.1942.1321 по КККР на район Витоша, и свързаното с това изменение на регулационната граница с УПИ XI 538, кв. 54а, м. [жк], гр. София, съгласно приложения проект. Проектът предвижда регулационните граници на УПИ III 539, кв. 54а, м. [жк], гр. София, собственост на ответниците Д. С., Б. С. и Р. Л. да се приведат в съответствие с имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.1942.1321 по КККР на район Витоша, преотреждане на УПИ III за ПИ с идентификатор 68134.1942.1321 по КККР на район Витоша и изменение на северната регулационна линия на урегулирания имот със съседния УПИ XI 538, кв. 54а, м. [жк], гр. София, собственост на жалбоподателката В., като регулационната линия се измества в съответствие с имотната граница по кадастралната карта. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза се установява, че действащият подробен устройствен план за имота е одобрен през 1995г., (измененията в ПУП- ПР на УПИ III 539, кв. 54а, одобрени съответно през 2002г и през 2016г. не засягат регулационната линия със съседния УПИ XI 538, кв. 54а, м. [жк], гр. София). Кадастралната карта е одобрена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър през 2010г., като имотната граница на ПИ с идентификатор 68134.1942.1321 по КККР на район Витоша от север не съвпада със северната регулационната линия на УПИ III, кв. 54а. При тези факти административният съд правилно приема, че изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, посочен като правно основание за издаване на заповедта, са изпълнени. Цитираната разпоредба, допуска изменение на влязъл в сила подробен устройствен план, когато при одобряване или изменение на кадастралната карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробния устройствен план. Законовият текст предполага наличие на влязъл в сила ПУП и настъпила след него промяна в кадастралния план или одобряване на кадастрална карта или изменение на кадастрална карта, поради непълнота и грешка, при която се установява разминаване на регулационната и кадастралната граници. В случая кадастралната карта е одобрена след влизане в сила на действащия ПУП- ПР за имота и е установено, че регулационните и кадастралните граници не съвпадат, поради което е налице основание за изменение на действащия ПУП- ПР съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изразяващо се в привеждане на северната регулационна линия на УПИ III -1321 в съответствие със северната имота граница на ПИ с 68134.1942.1321 по КККР на район Витоша, Столична община, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Възраженията на подателката на касационната жалба за несъответствие на границите на имота по кадастралната карта с тези по предходния кадастрален план и със съществуващите на място, са ирелевантни за настоящия спор, тъй като са относими към акта за одобряване на кадастралната карта, а косвен съдебен контрол в съдебно- административното производство е недопустим. Доводът, че одобреното изменение не отчита пределите на правото на собственост е неоснователен. Този въпрос е извън предмета на настоящото производство, с оглед разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, която не поставя изискване, свързано с обема на собствеността. Възражението, че с одобреното изменение се засяга съществуващия в УПИ XI 538, кв. 54а, м. [жк], гр. София, гараж, също е неоснователно. Основанието по чл. 134,ал.2 ,т. 2 за изменение на ПУП ПР е самостоятелно, с обективен характер и не е обвързано със законността на постройките, както и с ограничението по чл.134, ал.4 ЗУТ. Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно действащият ПУП-ПР изграденият в УПИ XI 538, кв. 54а гараж попада частично в съседния УПИ III 539, кв. 54а , м. кв. Б.. С одобреното с оспорената заповед изменение на ПУП ПР регулационната граница между УПИ III 539 и УПИ XI 538, кв. 54а, м. Кв. Б., гр. София се привежда в съответствие с имотната, която тангира по границата на гаража, като гаражът остава изцяло в УПИ XI 538, кв. 54а. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и на релевантните за спора факти и обстоятелства, включително на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза. Заключението на експерта правилно е кредитирано от съдебния състав, тъй като не е оспорено от страните и не се опровергава от останалия доказателствен материал. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени подробни мотиви, обосноваващи направените от съда изводи по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а възражението на касационната жалбоподателка, че такива съображения липсват, е неоснователно. Поради всичко изложено Върховният административен съд, второ отделение, намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на Административен съд София град. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция касационната жалбоподателка С. В. следва да заплати на ответниците Б. С., Д. С. и Р. Л., представлявани от адв. Тодорова, общо сумата 1250.00 лв., разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в минималния размер за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед фактическата и правна сложност на спора, определен съобразно характера на производството и обстоятелството, че правните интереси на тримата ответници не са противоречиви. По тези съображения възражението на касатора за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение се явява основателно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,