Решение № 5 от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2018 г.
ВКСIII гражданско отделение07.01.2020 г.докладчик Геника Михайлова
Диспозитив
ДОПУСКА поправка на очевидни фактически грешки в решение № 121/18.09.2019 г. по гр. д. № 3554/2019 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като замества осъдителните диспозитиви по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в касационното решение със следните: ОСЪЖДА В. М. М. от Благоевград, [жк], , ЕГН [ЕГН], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да заплати на Е. Н. К. от Благоевград, [жк], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], сумата 10 666. 67 лв. – връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 18.09.2014 г., а на Я. К. К. със същия адрес, ЕГН [ЕГН] и на С. К. К. със същия адрес, ЕГН [ЕГН], да заплати суми от по 2 666. 67 лв. – връщане на полученото по същото споразумение, ведно със законната лихва от 18.09.2014 г. ОСЪЖДА Ж. А. М. от Благоевград, [жк], , ЕГН [ЕГН], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да заплати на Е. Н. К. сумата 10 666. 67 лв. – връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 29.09.2014 г., а на Я. К. К. и на С. К. К. да заплати суми от по 2 666. 67 лв. – връщане на полученото по същото споразумение, ведно със законната лихва от 18.09.2014 г. ОСЪЖДА З. М. М. от Благоевград, [жк][жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на Е. Н. К. сумата 10 666. 67 лв. – връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 21.08.2014 г., а на Я. К. К. и на С. К. К. да заплати суми от по 2 666. 67 лв. – връщане на полученото по същото споразумение, ведно със законната лихва от 21.08.2014 г. ОСЪЖДА М. Т. М. от Благоевград, [жк][жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на Е. Н. К. сумата 10 666. 67 лв. – връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 21.08.2014 г., а на Я. К. К. и на С. К. К. да заплати суми от по 2 666. 67 лв. – връщане на полученото по същото споразумение, ведно със законната лихва от 21.08.2014 г.
Мотиви
Решение № 5 от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 247 ГПК. Образувано е по молба от З. М. М., М. Т. М. и В. М. М. с искане за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 121/18.09.2019 г. по настоящото дело. Ответниците по молбата Е. Н. К., Я. К. К. и С. К. К. възразяват, че е неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като прецени, че молбата по чл. 247 ГПК е процесуално допустима и в негова компетентност, я намира основателна по следните съображения: При решаването на спора по исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД настоящият състав е приел, че те са основателни до предявените размери, поради което следва да отмени въззивното решение в тази, допусната до касационно обжалване част и да ги уважи изцяло (чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК). Касационният състав е приел, че ответниците З. и М. М. са длъжни на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да възстановят сумата 32 000 лв. - получена по споразумението от 11.08.2001 г., а ответниците М. и В. М. са длъжни на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да възстановят сумата 32 000 лв. – получена по същото споразумение. Установил е разделността в тези задължения на всеки от четиримата ответници. Касационният състав е приел също, че дължимото от всеки ответник следва да определи според това, че сумите са получени от съпрузите Е. Н. К. (ищца) и К. А. К., а след смъртта на К. А. К. неговият равен дял от платеното по споразумението от 11.08.2001 г. е наследен по равно от тримата ищци Е. К., Я. К. К. и С. К. К. – съответно преживяла съпруга и две деца (чл. 5 и чл. 9, ал. 1 СК). На тези мотиви на касационното решение съответстват диспозитиви, според които след отмяна на въззивното решение всеки от четиримата ответници следва да плати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на ищцата Е. К. суми от по 10 666. 67 лв., а на ищците Я. К. и С. К. суми от по 2 666. 67 лв. Диспозитивите на касационното решение обаче са различни. Разликата е резултат от допуснати аритметични грешки. Налице е порок на касационното решение, който настоящият състав може да поправи на основание чл. 247 ГПК. При тези мотиви, съдът