Решение № 5173 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7641/2018 г.

Решение № 5173 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7641/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Общински съвет Велинград за отмяна на влязло в сила решение № 658 от 17.01.2018 г., постановено по адм. дело № 10147/2016 г. на Върховен административен съд, трето отделение. Искането е с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК. Твърди се, че за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение № 13663 от 10.11.2017., постановено по адм. дело № 8995/2016 г. на Върховен административен съд, трето отделение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Претендира се да бъде уважено искането за отмяна на влязлото в сила решение № 658 от 17.01.2018 г., постановено по адм. дело № 10147/2016 г. на Върховен административен съд, трето отделение. Иска се и присъждане на разноски. Ответниците по искането - Л. М., Б. М. и Е. М., чрез пълномощника си адв. Т. М., оспорват искането за отмяна. Намират, че не е налице идентичност на разгледаните по двете дела спорове, поради което не е налице основание за отмяна на решение № 658 от 17.01.2018 г. по адм. д. № 10147/2016 г. на ВАС. Н. петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за които съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Според т. 4 на чл. 239 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице соченото основание за отмяна - т. 4 на чл. 239 от АПК е необходимо по две отделни административни дела, между същите страни и с един и същ предмет - обжалвания административен акт, да са постановени противоречиви, влезли в сила съдебни решения. По въпроса дали нормата на чл. 239, т. 4 от АПК може да намери приложение при противоречиви влезли в сила съдебни решения е постановено Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 г. Според него разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. А в мотивите към тълкувателното решение е посочено "за да е налице такова тъждество /между съдебните актове - б. а. /, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. Това Тълкувателно решение е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. В случая решението, чиято отмяна се иска, е решение № 658 от 17.01.2018 г., постановено по адм. дело № 10147/2016 г. на ВАС. С него е оставено в сила решение № 440 от 28.07.2016 г., постановено по адм. д. № 238/2016 г. на Административен съд - П., с което по жалба на Л. М., Б. М. и Е. М., е обявено за нищожно решение № 100 от 25.02.2016 г. на Общински съвет Велинград. Противопоставимото решение е решение № 13663 от 10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 8995/2016 г. на ВАС. С него е отменено решение № 352/29.06.2016 г., постановено по адм. дело № 240/2016 г. на Административен съд - П., като вместо него е постановено решение, с което е отхвърлена жалбата на М. С. срещу решение № 98 от 25.02.2016 г. на Общински съвет Велинград. Видно е, че не е налице идентичност на страните в производството, както и на неговия предмет. Дори случаите да са идентични, според задължителното Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 г., за приложението на чл. 239, т. 4 от АПК е необходимо тъждество между двете дела, каквото в случая не е налице. Постановеното решение № 13663 от 10.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8995/2016 г., по описа на Върховен административен съд, касае различни страни, различен поземлен имот и различен оспорен пред първоинстанционния съд акт на Общински съвет Велинград. Идентичността на процедурата и засягането на имотите от предвижданията на отчуждителната процедура не са основание да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК. Постановените в редовния инстанционен контрол съдебни актове дори и да са противоречиви, не подлежат на отмяна по извънредния способ. Затова искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, както и в съответствие с т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., искателят следва да заплати в полза на ответниците по делото направените от тях разноски по делото в размер на 1440 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, на основание чл. 244, ал. 1 от АПК