Решение № 3617 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9215/2014 г.

Решение № 3617 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9215/2014 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК във връзка с чл. 47, ал. 3 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/. Образувано е по две касационни жалби, подадени против решение № 3176 от 13.05.2014 г., постановено от Административен съд - София-град, Второ отделение, 26 състав, по адм. д. № 38/2014 г. С касационната жалба на председателя на Комисията по чл. 44, ал. 6 от ЗПБ, назначена със заповед № РД-16-1395/11.10.2013 г., изм. със заповед № РД-16-1687/29.11.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката, се оспорва изводът на съда за наличие на нарушения при недопускане до участие в концесионен търг на "Огнеупорни глини" АД. В съдебно заседание чрез упълномощен старши експерт с юр. образование Милева и с писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни съображения за неизпълнение от "Огнеупорни глини" АД на изисквания за представяне на констативни протоколи, от които да е видно отстраняването на констатирани нарушения от Дирекция "Инспекция по труда" и от РИОСВ - Плевен. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно. С писмо изх. № Е-11-00-3/6.03.2015 г. съдът е уведомен, че с § 62 от ПЗР на ЗИД на Закона за забрана на химическото оръжие и контрол на токсичните химически вещества и техните производни /обн. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г./ навсякъде в ЗПБ думите "министърът на икономиката, енергетиката и туризма" и "Министерство на икономиката, енергетиката и туризма" се заменят с "министърът на енергетиката" и "Министерство на енергетиката". Втората касационна жалба е предявена против горепосоченото решение от "Мюлер груп" АД, гр. София. С тази жалба се твърди неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание чрез упълномощен адв. Джамбазова, с писмено становище и с писмени бележки се развива тезата, че недопуснатият кандидат "Огнеупорни глини" АД не е изпълнил условията на тръжната комисия да представи изискуемите доказателства от РИОСВ - Плевен и ДИТ - Плевен за съответствие с минималните изисквания за финансови и управленски възможности, поради което правилно не е допуснат до участие в търга. Касаторът претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и заявява искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "Огнеупорни глини" АД, гр. Плевен, оспорва двете касационни жалби чрез упълномощени адв. Сирлещов, адв. Добрев и адв. Радкова, които в съдебно заседание, с писмени отговори по жалбите и с писмена защита пледират за отхвърляне на касационните жалби и за оставяне в сила атакуваното съдебно решение, като законосъобразно постановено и претендират присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби, защото изискването за представяне на удостоверения за спазване на трудовото законодателство и на това в областта на опазване на околната среда е в противоречие с чл. 46, ал. 2 от ЗПБ и чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, в които норми изчерпателно са изброени предпоставките, които подлежат на проверка и съответно документите, с които да се удостоверят съответните обстоятелства. Според участващия по делото прокурор представените от кандидата удостоверения съдържат изискуемата от органа информация и отговарят на неговите изисквания, заложени в документацията на търга. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 3176 от 13.05.2014 г. е отменено по жалба на "Огнеупорни глини" АД, гр. Плевен, решение по протокол № 3Г от 17.12.2013 г. на Комисията по чл. 44, ал. 6 от ЗПБ, назначена със заповед № РД-16-1395/11.10.2013 г., изм. със заповед № РД-16-1687/29.11.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката /сега министъра на енергетиката/, с което решение е отказано допускане на "Огнеупорни глини" АД до участие в търг с тайно наддаване за определяне на концесионер за добив на подземни богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални материали - каолинова суровина от находище "Саръгьол", участък Саръгьол", гнезда 15 и 16, разположено на територията на община Каолиново, област Шумен. Със същото съдебно решение административният орган е осъден за заплащане на жалбоподателя на съдебни разноски в размер на 200 лв. За да достигне до този резултат Административен съд - София-град е приел, че горепосочената Комисия е допуснала нарушения, които са опорочили законосъобразното допускане до търга на участника "Огнеупорни глини" АД. Установените от първоинстанционния съд нарушения се изразяват в това, че даденото от концесионната комисия разпореждане до "Огнеупорни глини" АД за отстраняване на нередовности в документите за участие е издадено в противоречие с чл. 46, ал. 2 ЗПБ и чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК, както и в противоречие с въведените от самата Комисия условия в чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 6. от тях. Освен това в мотивите на атакуваното съдебно решение е преценено, че изключването на "Огнеупорни глини" АД от проведения търг представлява непропроционална мярка, която не преследва законна цел. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба от недопуснат участник в обявения търг за предоставяне на концесия - "Огнеупорни глини" АД, което дружество е отстранено от участие с решение на Комисията по чл. 44, ал. 6 от ЗПБ, обективирано в протокол № 3Г от 17.12.2013 г., който административен акт подлежи на самостоятелно обжалване по силата на чл. 47, ал. 3 от ЗПБ. Относно приложението на нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗПБ първоинстанционният съд е счел, че законодателят не е посочил изрично документи за удостоверяване на спазването на трудовото законодателство, поради което Комисията неправилно е изискала такива. Настоящият съдебен състав не споделя това становище, защото в текста на чл. 46, ал. 1 от ЗПБ е предвидено, че физическите или юридическите лица или техните обединения - кандидати за участие в конкурс или търг за придобиване на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив, подават писмено заявление на български език съобразно обявените изисквания. Именно тези изисквания и условия за участие в процесния търг са обявени със заповед № РД-16-1395/11.10.2013 г. на министъра на икономиката и енергетика, с която по реда на чл. 45, ал. 5 от ЗПБ е назначена тръжната комисия и й е наредено в т. 2 да изготви и представи за одобряване на министъра на икономиката и енергетика проект за тръжни книжа. В изпълнение на тази заповед Комисията по чл. 44, ал. 6 от ЗПБ е изготвила тръжните книжа, които са надлежно одобрени от министъра на икономиката и енергетика. С оглед на това следва да се приеме, че съответствието на възможностите на кандидата за участие следва да се преценяват от Комисията съобразно утвърдените и обявени тръжни книжа, одобрени от министъра съгласно правомощието му по законовата делегация от чл. 45, ал. 5 от ЗПБ, които са задължителни, както за тръжната комисия, така и за всеки от участниците в търга. Относно нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗПБ следва да се има предвид, че регламентира само минималните изисквания към заявлението за участие, като останалите условия и изисквания са зададени в тръжните книжа в съответствие със спецификата на проведената тръжна процедура. Въпреки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила с коригиращи мотиви. Първоинстанционният съд правилно е установил нарушение материалния закон - на чл. 7, ал. 1, т. 4 от обявените Условия и ред за провеждане на търга, одобрени от министъра по надлежния ред, като част от тръжните книжа, с които е въведено изискване за представяне на: "удостоверения, издадени от съответните РИОСВ и Дирекция "Инспекция по труда", в чиито райони кандидатът развива дейност, от които е видно, че в последната календарна година, преди провеждането на търга, не са констатирани нарушения от страна на дружеството на изискванията за опазване на околната среда и на трудовото законодателство, а в случай, че такива са констатирани, предписанията на компетентните органи са изпълнени". В случая е безспорно установено, че в гореописаните условия и изисквания не е конкретизиран начинът, по който следва да се доказва спазването на трудовото и екологичното законодателство - чрез удостоверение, издадено от ДИТ и РИОСВ, без да поставя каквито и да било изискване към реквизитите на това удостоверение. Оттук следва обоснованият извод, че в хода на обявената тръжна процедура необосновано и незаконосъобразно са разширени изискванията към съдържанието на информацията в изискуемите удостоверения, както неправилно е осъществено от страна на назначения помощен орган на министъра на икономиката и енергетиката. При това положение настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил ЗПБ и Наредбата за провеждане на конкурси и търгове за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване и на концесии за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства, приета с ПМС № 231 от 11.10.2010 г., обн., ДВ, бр. 82 от 19.10.2010 г. по отношение основанията за недопускане до участие в търга на "Огнеупорни глини" АД. В мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че представените от недопуснатия участник две удостоверения: изх. № 7194/12.12.203 г. от РИОСВ - Плевен и изх. № 0056-4359-9.12.2013 г. на ДИТ - Плевен съдържат изискуемата информация, отговаряща на изискванията на обявените тръжни книжа. От текста на писмо изх. № 7194/12.12.203 г. се установява по безспорен начин, че РИОСВ - Плевен не е констатирала нарушения по опазване на околната среда от страна на "Огнеупорни глини" АД през периода 1.01.21012 г. - 31.12.2012 г. Посочена е само една извършена проверка на обект в с. Ореховица, за който не са установени нарушения и не са давани предписания. Относно удостоверение изх. № 0056-4359-09.12.2013 г. решаващият съдебен състав правилно е съобразил, че от съдържанието му е видно, че ДИТ - Плевен е извършила една проверка на обекти на "Огнеупорни глини" АД на дата 25.06.2012 г., при която са дадени предписания. В удостоверение изх. № 0056-4359-9.12.2013 г. изрично е записано, че за установяване изпълнението на дадените предписания е извършена последваща проверка, при която е установено, че нарушенията са отстранени. При тези данни първоинстанционният съд е извел верен извод за пълно съответствие с оповестените и задължителни изисквания към участниците в търга и липса на нарушения от недопуснатия участник, доколкото тръжните книжа не съдържат условия за посочване на номера на констативни протоколи, с които да е установено изпълнение на дадени задължителни предписания, както и за описание на отделните обекти, които разработва съответния участник, на които са извършвани или не са извършвани проверки от ДИТ - Плевен и от РИОСВ - Плевен. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с двете касационни жалби пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето им. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател "Мюлер груп" АД, гр. София за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК съдът счита за основателна претенцията на ответника за присъждане на направените в касационното производство разноски - договорено и внесено адвокатско възнаграждение, възлизащо на 1642,90 лв., съобразно приложените доказателства - договор за правна помощ, фактура № 3272/28.07.2014 г. и банково извлечение от сметка. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като размерът му съответства на фактическата и правна сложност на настоящия правен спор. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение