Решение № 350 от 17.6.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200421/2024 г.

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. Ч. Б. М. чрез защитника му адв. К. П. против присъда № 6/02. 01. 2024 год., постановена по в. н. о. х. д. № 7012/2023 год. по описа на Софийски градски съд (СГС). С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, но акцент е поставен върху тези по т. 1 и т. 2. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствената съвкупност като безмотивно е отдаден приоритет на един от двата варианта на съдебномедицинската експертиза без да бъдат обсъдени внимателно и задълбочено останалите доказателствени източници. Като последица от тези нарушения е изведено и неправилното приложение на материалния закон. Настоява се за отмяна на въззивния съдебен акт. В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Пледира присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Подс. Ч. М. се солидаризира с аргументите на своя защитник и моли да бъде оправдан. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда, постановена на 13. 02. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 1139/2022 год., Софийски районен съд е признал подс. Ч. Б. М. за невиновен в това, че на 26. 04. 2020 год. около 20.05 часа в /населено място/, на автополигон с посока на движение от ул. /улица/ към ул. /улица/, срещу № /номер/ е управлявал МПС – л. а. /марка/, с рег. № /рег. №/, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 промила на хиляда, а именно 2, 33 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическо изследване № 246/27. 04. 2020 год. изготвено от МБАЛ /болница/, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия и е отменен с присъдата, обжалвана пред настоящия касационен състав, като М. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години. Наложено му е и кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление на МПС, чиято продължителност е индивидуализирана на шест месеца. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Защитата с основание възразява срещу аналитичната дейност на СГС. Безспорно от съществено значение за правилното решаване на делото е било установяването на точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на проверката, извършена около 20.05 часа, тъй като М. е отказал да бъде тестван с техническо средство, талонът за изпращане на медицинско изследване е издаден и му е връчен два часа и тридесет минути по-късно, а биологичен материал е взет след още половин час – в 23.00 часа. Именно това забавяне е мотивирало районния съд да допусне изслушване на съдебномедицинска експертиза, като за разлика от него въззивната инстанция е възприела онзи вариант на заключението, съгласно който организмът на подсъдимия се е намирал в стадий на елиминация на приетия алкохол, с оглед на което към момента на проверката алкохолното съдържание в кръвта му е било дори по-високо от отчетеното при химическото изследване. Наред с това СГС се е позовал на показанията на свидетелките Р. и М. и най-вече на протокола за медицинско изследване, съставен по реда на Наредба № 1/2017 год. Разбира се, суверенно право на инстанциите по фактите е да кредитират едно или друго доказателствено средство и това принципно положение не се оспорва от настоящия съдебен състав. Констатациите относно достоверността на доказателствените източници обаче следва да се предшестват от заключение за процесуалната им годност. В настоящия казус с основополагащо значение както генерално – за постановяване на осъдителна присъда, така и в частност – за експертния извод, че към момента на извършване на деянието подсъдимият се е намирал във фаза на елиминация на приетия алкохол, е обективираното в протокола за медицинско изследване изявление на М., че е консумирал водка към 12 часа на същия ден. Долустоящият съд обаче не е изложил каквито и да било съображения за правната природа на това изявление и за годността му да служи като доказателствено средство. В тази насока е било необходимо да бъде съобразена константната практика на върховната инстанция по наказателни дела относно реда, по който биват приобщавани към доказателствената съвкупност твърденията на обвиняемото лице, което не е сторено. Логична последица от тази непълнота на доказателствения анализ се явява и пропускът на СГС да предприеме съответните процесуални действия за изясняване на момента, към който М. е консумирал спиртни напитки. Като изходен пункт за това е следвало да послужат показанията на свид. М., съгласно които подсъдимият бил употребил алкохол преди да тръгнат към полигона. Тъй като същата не е уточнила пред първата инстанция кога и какъв алкохол е приел приятелят ѝ, какво е било количеството му и дали едновременно с това е консумирал и храна, разпитът ѝ за тези обстоятелства е бил абсолютно наложителен, защото по този начин би била събрана ценна информация относно състоянието му към момента на полицейската проверка. Впрочем, разпитът на подсъдимия, при положение че същият изяви желание да даде обяснения, също би могъл да внесе яснота по този въпрос, доколкото твърденията му в хода на съдебното следствие са се ограничили единствено до това, че на полигона е пил водка, но не е конкретизирал нейното количество. Оттам насетне в зависимост от заявеното от двамата съдът би следвало да прецени налице ли е необходимост и от допускане на допълнителна съдебномедицинска експертиза, която да съобрази новите данни. Едва след изясняване на всички тези обстоятелства въззивната инстанция би могла да направи убедителен извод за състоянието на Ч. М. към момента на деянието, а оттам и за обективната съставомерност на извършеното. Изложеното дава основание за извод, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото и за формиране на вътрешното му убеждение. Тези нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и тъй като не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция имат за последица отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение