Решение № 9432 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2013 г.

Решение № 9432 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ловеч, срещу решение № 21 от 15.02.2013 г. по адм. дело № 136 по описа за 2012 г. на Ловешкия административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 15 от 12.04.2012 г. и административната преписка е върната за ново произнасяне. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 53, ал. 1 и 5 и чл. 54, ал. 1, т. 1 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Радослава Цанкова Цанова от гр. Ловеч е оспорила касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Ловешкия административен съд е решение № 15 от 12.04.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ловеч и потвърденото с него разпореждане № 77 от 07.02.2012 г., издадено от Началник отдел КПК по реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 1 от 09.01.2012 г., с което самоосигуряващото се лице Радослава Цанкова Цанова от гр. Ловеч е задължена да внесе сумата 3244.91 лв., представляваща неправомерно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете през периода 26.11.2007 г. - 17.02.2009 г. и сумата 2368.67 лв. - лихви (общо 5 613.58 лв.). С постановеното решение първоинстанционният административен съд е отменил оспорените административни актове, след като обосновано е приел за недоказано обстоятелството, че през процесния период самоосигуряващото се лице е упражнявало трудова дейност, за която е подлежало на осигуряване за общо заболяване и майчинство. При извършената преценка на събраните доказателства е установено, че декларираните доходи не са реализирани чрез личен труд на лицето в земеделското производство, полаган през цялата календарна година без прекъсване. Налице са данни, че майката е отглеждала сама децата си, които не са посещавали детски ясли. Поради това съдът е стигнал до извод, че административният орган не е изпълнил процесуалното задължение да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Постановил е връщане на административната преписка с указания за събиране на допълнителни данни чрез всички допустими доказателствени средства във връзка с произхода на декларираните доходи в годишните данъчни декларации, размера на получените субсидии от лицето като регистриран земеделски производител и погасяването по давност на част от задълженията. Така постановеното решение като краен извод е правилно. По реда на чл. 110, ал. 3 от КСО се събират сумите по ревизионните актове за начет, съставени при наличие на материалноправните предпоставки по ал. 1. По създадения специален административен ред се ангажира отговорността на физическите лица или на юридическите лица, които са причинили щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Ответницата по касация Радослава Цанкова Цанова е извън кръга на задължените лица, визирани в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Като самоосигуряващо се лице тя е страна в осигурителното правоотношение. За да възникне задължение за осигуреното лице да възстанови неоснователно получените парични обезщетения, следва да бъде установено неговото недобросъвестно поведение. Установяването на задълженията за възстановяване на недобросъвестно получените от осигуреното лице парични обезщетения се извършва по реда на чл. 114 от КСО. Недобросъвестното поведение на лицето като предпоставка за възникване на задължението за възстановяване на сумите се установява с издаване на разпореждане по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО. С ал. 6 на чл. 114 е предвидено споровете за добросъвестност да се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В разглеждания случай събирането на получените от осигуреното лице парични обезщетения не е било извършено по реда на чл. 114 от КСО, а по реда на чл. 110 от КСО. Въпросът за добросъвестността на лицето не е бил изследван в административното производство, което неправомерно е било образувано и се е развило по реда на чл. 110 от КСО. Допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са опорочили материалната законосъобразност на оспорените административни актове. Постановеното съдебно решение не е обжалвано от Радослава Цанкова Цанова с касационна жалба в частта, с която е постановено връщане на административната преписка за ново произнасяне. При издаването по инициатива на административния орган на административни актове, установяващи задължения на осигуреното лице от неправомерно получени суми за осигурителни плащания, следва да бъдат изследвани не само всички факти и обстоятелства във връзка с упражняваната лична трудова дейност като земеделски производител, в която насока са дадените подробни указания в първоинстанционното съдебно решение. Административното производство следва да се проведе по правилата на чл. 114 от КСО, като е необходимо да бъдат събрани доказателства и във връзка с недобросъвестността на лицето, а не само във връзка с липсата на правно основание за изплащане на обезщетенията. С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,