Решение № 6426 от 15.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие", чрез процесуален представител гл. юрк. Д. Георгиев, против решение 1241 от 11.07.2022 г., постановено по адм. дело 760/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Благоевград, с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) изх. 02-010-2600/13553 от 04.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с което е намалено исканото от АГРО ФАРМ КЪМПАНИ ООД, [ЕИК] финансово подпомагане по Заявление за подпомагане УИН 01/310519/1360 за кампания 2019 по Мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения , Подмярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони (НР1); Мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения , Подмярка 13.2. Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (HP2); Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук, чесън/ (C3-KЛЧ); Възстановяване на финансова дисциплина (Възстановяване на ФД) и са начислени неудържани санкции по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент 640/2014 г. на Комисията. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението, при спазване на дадените от съда задължителни указания и в рамките на 30-дневен срок, считано от влизане в сила на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и небоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспореното УП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 400 лева, заплатено в първоинстанционното производство възнаграждение на вещо лице в размер на 640 лева и държавна такса за касационното производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът АГРО ФАРМ КЪМПАНИ ООД, [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. С. Клуковска, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. В допълнително депозирана молба заявява, че не възразява да се даде ход на делото. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото и релевираните касационни основания, обсъди доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да отмени УП изх. 02-010-2600/13553 от 04.08.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие", в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му със заповед 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие" правомощия, но при допуснато нарушение на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочил е, че от съдържанието на УП не може да се изведе действителната воля на административния орган относно приетите за установени факти и формираните въз основа на тях аргументи за постановяване на извършените намаления и редукции и за налагането на санкции по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент 640/2014 г. на Комисията. Не става ясно кои конкретно нормативни изисквания не са спазени от заявителя и по отношение на кои от заявените за подпомагане площи се налагат процесните намаления на финансовото подпомагане. Предвид липсата на фактически и правни позовавания, които да са достатъчно ясни и разбираеми и да разкриват причината за извършените намаления и редукции, както и за налагането на административни санкции, съдът е приел, че са налице основанията за незаконосъобразност на административния акт по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК нарушено е императивното изискване за форма и мотивираност на административния акт, с което е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила в процедурата по неговото издаване. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по спора, като е приложил относимите за тях материалноправни норми, при което е достигнал до правилни и обосновани изводи от правна страна. От фактическа страна е установил, че АГРО ФАРМ КЪМПАНИ ООД, [ЕИК] е подало на 14.05.2019 г. Заявление за подпомагане УИН 01/310519/1360 за кампания 2019 за кандидатстване по следните схеми и мерки: Мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения , Подмярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони (НР1); Мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения , Подмярка 13.2. Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (HP 2); Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци / картофи, лук, чесън/ (СЗ-КЛЧ); Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя за хектар (ПНДП). На 14.05.2019 г. и на 12.06.2019 г. дружеството е подало заявление за редакция на първоначалното заявление, в което е отбелязано, че касае Редакция на схеми/мерки . Няма данни за извършена автоматична проверка след приемане на редактираните заявления. На 14.06.2019 г. дружеството е подало ново заявление, след извършена непосредствена автоматична проверка на заявените данни са констатирани несъответствия - грешки, като управителят на дружеството-кандидат е уведомен за резултатите от автоматичните проверки, както и че същите не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), не е налице предупреждение за грешка по смисъла на чл. 41, ал. 6 от ЗПЗП (ред. преди ДВ.бр. 103/20 г.) по отношение липсата на регистрирани правни основания спрямо заявените площи. По отношение на декларираните в Заявлението за подпомагане на АГРО ФАРМ КЪМПАНИ ООД данни са извършени административни проверки и проверки на място, за които са съставени доклади. На 04.08.2021 г. е издадено процесното УП, с което по депозираното от дружеството Заявление за подпомагане за кампания 2019 г. са извършени намаления и редукции на сумите по заявените схеми и мерки за подпомагане и са начислени санкции, като същите са прецизно описани в мотивите на първоинстанционния акт и не се налага повторното им подробно изложение в настоящото решение. Правилно съдът е приел, че оспореното УП изх. 02-010-2600/13553 от 04.08.2021 г. е издадено от компетентен орган, но същото е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактическите основания за издаването му. От изложеното в разясненията под Таблица 1 и Таблица 2 на УП не може да се установи причината (фактическите основания), поради която (които) е отказано подпомагането. Не са посочени и правните основания, под които са подведени фактическите такива. Причината за намаляването на исканата субсидия е посочена едва в хода на съдебното производство, което не санира допуснатите от органа нарушения на изискванията за мотивиране на административния акт. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответния пред първоинстанционния съд орган, че мотивите на акта се съдържат в становището му, изготвено по повод на постъпилата в съда жалбата срещу УП. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят, като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е посочено, че ДФ Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Вярно е, че съгласно ТР 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Достатъчно е в този случай органът-издател на акта да е извършил позоваване на този предхождащ акта документ. В настоящия случай обаче подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи, предхождащи издаването на процесното УП. Такива не са и представени като част от административната преписка. Не е налице и другата хипотеза на мотивиране на акта в документ извън оспорения, а именно излагането на мотиви в допълнителен документ, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според цитираното по-горе ТР са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт, както и когато мотивите са изложени в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната се изпраща за разглеждане на по-горния административен орган. В тази връзка правилно решаващият съд е посочил, че възможността за последващо мотивиране на акта касае единствено случаите на евентуалното му обжалване по административен ред, но не и случаите на обжалване по съдебен ред. С приложеното по делото придружително писмо, с което жалбата на АГРО ФАРМ КЪМПАНИ ООД е изпратена до съда, действително е представено становище на заместник-изпълнителния директор та ДФ Земеделие , в което се съдържат пояснения и информация относно издаването на акта, но с него не може да се преодолее липсата на мотиви в първоначалния административен акт, тъй като становището е представено по повод на постъпила в съда жалба срещу УП, а не в рамките на процедура по обжалването му пред по-горестоящия административен орган. В последната хипотеза, за да се признаят като приобщени към акта, допълнително изложените мотиви следва да бъдат своевременно доведени до знанието на адресата, за да може той адекватно и пълноценно да организира и проведе защитата си срещу оспорения административен акт. Както бе отбелязано, това е допустимо единствено в рамките на оспорване по административен ред, но не и когато актът е оспорен с жалба пред съда. Недопустимо е допълване на мотивите към акта или излагането на такива за първи път в документ, представен едва в хода на образуваното съдебно производство по жалба за незаконосъобразност на въпросния административен акт. Като е сторил това, издателят на акта - предмет на оспорване по адм. дело 760/2021 г. по описа на АС Благоевград, е допуснал съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се доказват релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, две от които съществено процесуално нарушение и обоснованост, са изцяло бланкетно посочени. Въпреки изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция се явява неоснователна предвид липсата на доказателства, установяващи направени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение