Решение № 13708 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11098/2009 г.

Решение № 13708 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11098/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мохамуд Абдулах, съдебен адрес гр. София, ул. "Неофит Рилски" № 19, ап. 3 срещу решение № 26 от 5.06.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 7624/2008 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен без да отчете, че той не е мотивиран. Наред с това неправилно е приел, че са налице основанията на чл. 42з, ал. 3 и 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 11, т. 5 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Неправилен е изводът на съда, че заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 59 АПК форма и че допуснато нарушение на чл. 35 АПК е несъществено. Моли съда да отмени обжалваното определение и постанови друго, с което отмени оспорваната заповед. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Оспорваното решение е правилно и обосновано. Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд, София град, е отхвърлил жалбата на Мохамуд Абдулах срещу заповед № ОЧ-2469 от 17.11.2008 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 42з, ал. 3 и 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 11, т. 5 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България" за срок от пет години считано от 17.11.2008 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че касаторът има статут на чужденец по смисъла на ЗЧРБ. В качеството си на такъв той е направил опит да премине през страната чрез използване на неистински документи за самоличност. Приел е, че заповедта е издадена при спазване на разпоредбата на чл. 35 АПК и в исканата форма. Изложени са фактически и правни основания за издаването й. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Като обсъди доводите на касатора във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото настоящата инстанция приема следното: Безспорно по делото е, че касационният жалбоподател има статута на чужденец по смисъла на ЗЧРБ. Неоснователни са твърденията на касатора, че посочените в оспорваната заповед фактически основания не са доказани. От доказателствата по делото, неоспорени в съдебното производство пред първата инстанция, е безспорно установено, че на 16.11.2008 г. Мохамуд Абдулах е направил опит да напусне страната чрез използване на неистински документ за самоличност. С тези си действия той е реализирал фактическия състав на чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, т. 7 ЗЧРБ. Поради това правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорваната заповед. Неоснователен е доводът на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради това, че оспорваният акт не е издаден в исканата от закона форма и в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от оспорваната заповед и установената по делото фактическа обстановка правните основания за издаване на заповедта са посочени и то правилно. Посочени са и фактическите основания за издаването й, като административният орган се е позовал и на мотивите, изложени в предложението до него, задвижило административното производство. Липсата на данни за запознаване на жалбоподателя с предложението, инициирало административното производство, не е довело до нарушаване на правото му на защита, нито до вероятност за неистинност на установените факти, поради което правилно съдът е приел, че то е несъществено. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото съдът следва да остави без уважение искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд