Решение № 3732 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 250/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от СНЦ "Виделина" срещу решение 8383/20.08.2024 г., постановено по адм. дело 58/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт Р-03000323000745-091-001/11.10.2023 г издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 278 от 13.12.2023 год. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Директорът на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Възведените с касационната жалба възражения на касатора са неоснователни. От представените по делото доказателства правилно съдът е възприел, че изводите на органите по приходите за укрити приходи от сдружението не почиват единствено на производни доказателствени източници. Представени са не само таблици от куриерските дружества, но и първични документи електронни изявления с характер на извънсъдебно признание . Освен това достоверността на информацията от тези доказателствени средства не противоречи и на дадените писмени обяснения и от самия жалбоподател , твърдейки, че поради липса на достатъчно място за съхранение на притежавания книжен фонд е възникнала необходимост на продажба на бройки над 3 бр. от екземпляр, като продажбите са били посредством електронния магазин www.videlinabook.com и при ползване услугите на куриерските фирми Еконт Експрес" ООД и Спиди АД .. Споделя се, изводът на първоинстанционния съд, че не се констатира противоречие във фактическите констатации по РА за извършена от СНЦ Виделина търговска дейност по продажба на книги посредством наложен платеж- услуга по доставяне на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума /вж. § 1, т. 12 от Закона за пощенските услуги/. От тази електронна търговия сдружението е реализирало приходи , които не са били декларирани и поради тази причина се считат за укрити такива. Сдружението е извършвало продажби на книги чрез електронния магазин: videlinabook.com, като в него се въвежда информация, както за употребявани книги, така и за най-новите книги и в случай и ако определената книга не е налична, при поръчка от клиент се прави доставка от по- голяма книжарница или борса с определена отстъпка. СНЦ Виделина е реализирало продажби посредством електронен магазин не само на употребявани книги, но и активна дейност като търговец на книги, като при заявка от клиент на конкретно заглавие , го е поръчвал от друга книжарница с цел препродажба и по този начин е реализирал приходи . Действително, събраната информация от данъчните органи доказва съществуването на основания за облагане по особени ред на чл.122 ДОПК . При спазване регулацията на втората алинея на цитираната разпоредба рев. екип е определил основа за облагане по ЗДДС и ЗКПО. Правилно установените приходи по особения ред /приходи от услуги, отчетени по ЕКАФП, приходи от продажби на книги, платени по банков път, за които от жалбоподателя са издадени фактури към клиентите, приходи с наложен платеж от продажби на книги, доставени чрез куриерските фирми/ са намалени с извършените разходи за покупка на книги с наложен платеж, разходи за материали с фактури, разходи за външни услуги с фактури, разходи за наем, разходи за амортизации и други финансови разходи. Същите са подробно описани по периоди в таблици на стр.31-32 в РД. Законосъобразно спрямо определената данъчна основа: за 2017 г. - 2008,17 лв. ; за 2018 г. - 9178,47 лв. ; за 2019 г. 13 289,34 лв. ; за 2020 г. - 35033,58 лв. е изчислен размер на данъка, при съобразяване на ставката по чл. 20 от ЗКПО. На свой ред, правилни са изводите на съда и относно приложимостта на правилото на чл. 102, ал.3,т.1 ЗДДС , съгласно което за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Получените приходи от продажба на книги РЛ е използвало за различни цели от заявените идеални такива в неговия устав и поради тази причина процесните доставки не може да се квалифицират като освободени такива по смисъла на чл. 44 ЗДДС. Възражението на сдружението , че цената на продадените книги не е формирана на пазарен принцип не игнорира обективния факт на получени от същото приходи от продажбата на книги. В съответствие с нормативната уредба органите по приходи са определили задълженията на РЛ за ДДС за периода от 24.12.2019 г. до 18.04.2022г. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а именно в размер на 3518,24 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,