Решение № 8184 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9511/2010 г.

Решение № 8184 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9511/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Фатима Шехзен Сюлейман, без гражданство и с държава по произход Сирия, лично и като законен представител на малолетния й син Шахин Салах Шехзен, роден в Сирия, против решение № 8157 от 17.06.2010 г. по адм. дело № 15450/2009 г. на Върховния административен съд, III отделение. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на касаторката, лично и като законен представител на Шахин Салах Шехзен, срещу решение № 489 от 19.10.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ им е отказан статут на бежанци и хуманитарен статут. В касационната жалба се прави искане да се отмени решението като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБ, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 218, ал. 1 АПК, като извърши проверка на обжалваното съдебно решение на посочените в жалбата пороци и на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон и анализира представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, III отделение, е отхвърлил жалбата на касаторката, лично и като законен представител на малолетното й дете, срещу решение № 489 от 19.10.2009 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ им е отказан статут на бежанци и хуманитарен статут. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателката и сина й не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Така постановеното решение е правилно. Съдът е съобразил представените по делото доказателства и установените с тях факти от значение за спора и правилно е преценил, че липсват предпоставки на жалбоподателката и малолетното й дете да се предостави статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ, тъй като не се установява двамата основателно да се страхуват от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение да се намират извън държавата си по произход и поради тези причини да не могат или да не желаят да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърнат в нея. Доколкото е прието, че се касае за дискриминация, правилно е прието, че последната не е равнозначна на преследване по чл. 8 ЗУБ. Тълкуването съгласно Наръчника за процедури и критерии на ВКБООН относно дискриминацията, според което при значителни вредни последствия за съответното лице последната се превръща в преследване, е неотносимо в случая. Не са налице данни в този смисъл. Жалбоподателката заявява, че лично не е преследвана от властите, не е дискриминирана и не е осъждана. При липса на проблеми с властите съдът правилно е направил извода за липса на елементите на чл. 8 ЗУБ. Правилно и в съответствие със закона тричленният състав на съда е преценил, че на жалбоподателката и малолетното й дете не следва да се даде и другият вид особена закрила - хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Такъв статут се предоставя само на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт, а в случая от представените по делото доказателства не се е установило да има такива данни. Всички доводи на жалбоподателката за предоставяне на статут са свързани с причини, отнасящи се до съпруга й - Салах Алаюби Саид Шехзен. Относно последния е влязло в сила решение на ВАС, петчленен състав, с което е оставено в сила решението за отказ да му се предостави статут. Неоснователно е твърдението на касаторката за немотивираност на обжалваното решение поради излагане на формални съображения, взаимствани от мотивите на обжалвания административен акт. В своите мотиви първоинстанционният съд е изложил бежанската история и конкретно тези факти, относими към преценката за наличието на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, обсъдил е обществено-икономическото положение в страната на произход на кандидатите, спазването на човешките права, установени с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и протоколите към нея, като обосновано е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява те да се нарушават. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката, че обжалваното решение е необосновано. Като е установил правилно фактите, съдът е извел и правни изводи, които съответстват изцяло на законовите правни норми, регламентиращи предоставянето на особена закрила на чужденци на територията на Република България. Следователно, не са налице и твърдяните от касаторката пороци на решението, даващи основание за неговата отмяна като противоречащо на закона, поради което то следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,