Решение № 12429 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6240/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София против решение 2802 от 25.04.2024 г., постановено по адм. дело 295/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на К. И. И. от гр. София е отменено Решение Ж-921/01.11.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката е изпратена на КЕВР за ново произнасяне по жалбата му вх. Е-11К-00-19/ 15.08.2023г. при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ,вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на К. И. И. от гр. София срещу Решение Ж-921/01.11.2023 г. на КЕВР като неоснователна. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София, се представлява от юриск. Ненков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в жалбата и устно в хода по същество. Претендира разноски. Ответникът, Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД гр. София, редовно призован, се представлява от юриск. Славчев, който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, подробно устно в хода по същество. Ответникът, К. И. И. от гр. София, редовно призован, се представлява от адв. Ст.Рунтов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата и устно в хода по същество. Претендира присъждането на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: АССГ е сезиран с жалба на К. И. И. от гр. София срещу Решение Ж-921/01.11.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ , с което на основание чл. 22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ във вр. с чл.147, ал.1 от Наредба 3 е прекратено административното производство , образувано по жалба с вх. Е-11К-00-19/15.08.2023г., подадена от К. И. И. срещу Електроразпределителни мрежи ЗападЕАД. С подадената от физическото лице жалба срещу електроразпределителното дружество клиентът се оплаква от поведението на дружеството, изразяващо се в това, че въпреки наличието на сключен окончателен договор за присъединяване обекта на клиента жилищна сграда с мощност от 6 КW към електроразпределителната мрежа, в който е определена окончателна фиксирана цена за присъединяване : 3 884.00 лв своевременно заплатена, свързване с ел.мрежата не е осъществено, вместо което Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД е представило на клиента анекс към сключения договор с искане за увеличаване на цената за присъединяване, определяйки я на 18 985,19 лв. С постановеното Решение Ж-921/01.11.2023г. КЕВР е приел жалбата на клиента срещу действията на електроразпределителното дружество за неоснователна, доколкото допълнително определената с анекса към договора за присъединяване цена съответствала на изискванията на чл.33, ал.4 от Наредба 1 за регулиране на цените на електрическата енергия, съгласно който нормативен текст цената за присъединяване на клиенти в територии извън регулация на населените места се определя на база действително направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения по индивидуален проект. С обжалваното съдебно решение Решение Ж-921/01.11.2023г. на КЕВР е отменено и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по жалбата на К. И..И. вх. Е- 11К-00-19/15.08.2023г. при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този резултат, АССГ, след анализ на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел ,че решението на КЕВР, макар постановено от материално компетентен по закон орган и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, е незаконосъобразно, тъй като при издаването му не са събрани всички, относими към спора доказателства, което води до неговата необоснованост и постановяването му при непълнота на доказателства и неизяснена фактическа обстановка, което, от своя страна, поставя под въпрос правилността на извода за неоснователност на предявената срещу него жалба. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен е решаващият извод на АССГ за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в несъбиране на относими към правния спор доказателства в т. ч. и представения на физическото лице клиент от страна на електроразпределителното дружество анекс към договора за присъединяване, съдържащ посочване на новата дължима цена за присъединяване, по повод която е иницииран спорът пред КЕВР, решен от регулаторния орган с обжалвания по съдебен ред административен акт. Без събирането на това писмено доказателство не могат да бъдат установени мотивите на Електроразпределителни мрежи ЗападЕАД да претендира тази увеличена цена за присъединяване, съответно не може да се извърши обоснована преценка за основателност или неоснователност на жалбата на клиента, доколкото още при сключване на Договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа от 23.08.2017г. на съконтрахентите е било известно обстоятелството, че обектът, подлежащ на присъединяване, е извън регулация и е ситуиран в землището на с. Караполци, община Елин Пелин, видно от чл. 1 от Договора. Нещо повече - съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1, т.1.1. от този договор изрично е посочено, че цената за присъединяване на обекти на клиенти с мощност до15 кВТ / какъвто е конкретният случай/ съдържа само постоянна компонента, която в ал.2 от същия член е уговорена на 3 884 лв- платена в срок. Недоумение буди обстоятелството по каква причина и въз основа на какви фактически и правни съображения КЕВР при сходни казуси приема различни като краен резултат разрешения на спора / за съпоставка решението на КЕВР по настоящото дело и решение на КЕВР Ж-900/25.10.2023г., потвърдено с Решение по адм.д. 452/2024г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение по адм.д. 5466/2024г. по описа на ВАС, трето отделение./ Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт поради несъобразяване с уговореното в чл.30, ал.5 от Договора за присъединяване от 2017г. видно от текста на цитираната от касатора договорна клауза, същата е относима само за подлежащи на присъединяване обекти с мощност над 15 кВт, само в който случай освен постоянна компонента на цената се предвижда и променлива такава. Видно от параметрите на подлежащия на присъединяване обект, собственост на К. И.- жилищна сграда с мощност 6 кВт, същият не попада в хипотезата на чл.30, ал.1,т.1.2, съответно в приложното поле на чл.30, ал.5 от договора. Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ по отношение съответствието на решението на КЕВР на материалноправните разпоредби и целта на закона , не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт при упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Поради гореизложеното касационната жалба е неоснователна , а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация съдебни разноски. КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на Електроразпределителни мрежи ЗападЕАД съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лв юрисконсултско възнаграждение, а на К. И. И. от гр. София следва да заплати сумата от 1000 /хиляда / лв адвокатско възнаграждение, което съставлява минимума по Наредбата за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение