Решение № 14439 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2571/2012 г.

Решение № 14439 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2571/2012 г., III о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Самир Джашни Халил, гражданин на Ирак, против решение № 5965 от 23.12.2011 г. по адм. дело № 8857/2011 г. на Административен съд София - град. В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Касаторът моли тричленният състав на ВАС да отмени обжалваното съдебно решение и решението на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет като незаконосъобразни. Касационният жалбоподател - Самир Джашни Халил, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Лисичкова от Асоциация "Национален център за бежанците", гр. София. Ответникът - Заместник - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез представител юрк. Киров, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, като излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Самир Джашни Халил, гражданин на Ирак, против решение № 5965/23.12.2011 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че изложената от чужденеца бежанска история не може да обоснове основателен страх от преследване. Приел е, че единствената причина за напускане на страната му е не неговия страх, а желанието за по - добър живот в България, която е демократична държава. Не се посочени доказателства, от които да се установи, че Самир Джашни Халил реално е бил заплашван, или че срещу него са проявени действия заплашващи живота му. Мотивите да напусне Ирак се свеждат само и единствено до желанието му тук да намери по-добър живот. Съдът е намерил за неоснователно опасението на жалбоподателя, че животът му е бил заплашен след получаването заплашително писмо с куршум, в което пишело, че е полицейски агент и поради това следва да напусне Ирак. Първоинстанционния съд се е позовал и на проведените с касационния жалбоподател интервюта в които е посочил, че напуснал Ирак без да има проблеми с официалните власти, не е бил арестуван или осъждан, не е политически ангажиран, както и не е бил обект на физическо насилие. С тези мотиви съдът е приел, че по отношение на Самир Джашни Халил не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Първоинстанционният съд е приел, че административното решение е законосъобразно и в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Посочил е, че от събраните доказателства и най вече от бежанската история на оспорващия не може да се приеме, че Самир Джашни Халил не може да обоснове основателен страх от преследване, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото преди да напусне страната си не е имал никакви проблеми с властите или бунтовнически групи. Соченото от касационния жалбоподател, посегателството върху него, чрез полученото заплашително писмо, неможе да обуслови реално предприети действия, застрашаващи свободата и живота и или сигурността му в Ирак, както от страна на официалните власти, така и от каквато и да било групировка, а спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. Не са налице и заплахи спрямо оспорващия, породени от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Съдът се е съобразил и с Решение от 17.02.2009 г. на Съдът на Европейските общности, с което е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО/. При постановяване на решението си съдът е взел предвид и приложената с преписката Справка от 20.05.2011 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ към МС, даваща информация за състоянието на сигурността в гр. Мосул и европейската практика при разглеждане на молби за закрила на иракски граждани. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София - град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд обосновано, предвид официалната справка на агенцията за ситуацията в страната и конкретно в гр. Мосул. Същата е актуална, поради което и информацията съдържаща се в нея като такава следва да се приеме като годна за установяване на релевантните факти по случая. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,