Решение № 13697 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7058/2024 г.

ВАСВторо отделение17.12.2024 г.докладчик т Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 3071 от 09.05.2024 г. по адм. дело 6529/2023 г. по описа на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Сдружение Българска асоциация за външна реклама, с ЕИК 130167675 и на ИмиджАД, с ЕИК 121699842 сума в общ размер на 3000 ( три хиляди) лева, представляваща съдебни разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на главния архитект на Столична община чрез процесуалния му представител против решение 3071 от 09.05.2024 г. по адм. дело 6529/2023 г. по описа на Административен съд - София-град. С доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се претендира неговата отмяна. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение на ответниците. Ответниците - Сдружение Българска асоциация за външна реклама и Имидж АД, чрез адв. Илиева в подробно изложени съображения в писмен отговор считат решението за правилно и молят същото да бъде оставено в сила. Претендират разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуален закони. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед САГ23-РА54-16/20.06.2023г. на главния архитект на Столична община. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, на основание чл. 57, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 19б, ал. 1, ал. 2, т. 3 и т. 4 и чл. 18, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 5 и чл. 19, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО) е отменена частично действащата Схема за поставяне на рекламни елементи върху части от имоти - общинска собственост, одобрена със заповед РД-09-09-5/29.01.2010 г. на главния архитект на Столична община, относно над 80 подробно посочени позиции съгласно приложен проект; и е изменена Схемата за поставяне на рекламни елементи върху части от имоти - общинска собственост, одобрена със Заповед РД-09-09-5/29.01.2010 г. на главния архитект на Столична община, като същата се допълва с нови 17 подробно посочени позиции за разполагане на рекламни елементи съгласно приложен проект. За да постанови този резултат съдът след преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза и при съобразяване на дадените му задължителни указания с определение 8905/27.09.2023 г. по адм.д. 8630/2023 г. на ВАС е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в рамките на законовите му правомощия по чл. 19, ал. 1 във вр. с чл. 19б, ал. 1 НПОРИМДЕРДТСО, в изискуемата законова форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно съдът посочва, след съобразяване на указанията, съдържащи се в определение 8905/27.09.2023 г. по адм.д. 8630/2023 г. на ВАС, че визираното правно основание на чл. 19б, ал. 1, ал. 2, т. 3 и т. 4 от НПОРИМДЕРДТСО сочи на акт, постановен в производство по отмяна по гл. 7-ма от АПК, образувано служебно от административният орган, подлежащ на обжалване, съгласно изричната норма на чл. 104 във връзка с чл. 103, ал.1 АПК по общия ред, уреден в АПК. В Наредбата е разписана единствено възможността на изменение (чл. 19б, ал. 1) и отмяна (чл. 19б, ал. 2, ал. 3 и ал. 4) на схемите за поставяне, като липсва, обаче уредба за процедурата по изменение и отмяна на схемите, поради което са приложими нормите на чл. 99 и сл. АПК, който нормативен акт се явява и от по-висша степен (чл. 15, ал. 3 от Закон за нормативните актове). Изводът на административния съд, че не са налице основанията по чл. 99 АПК за постановяване на оспорената заповед, също е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Законосъобразен е изводът на съда, че основания за възобновяване на производството по издаване на административен акт съгласно чл. 99 АПК представляват факти и обстоятелства, настъпили преди издаването на акта. Видно от мотивите на заповедта не е налице нито една от изброените в чл. 99 АПК предпоставки за възобновяване на производството по издаване на административния акт, предвид което правилно първоинстанционният съд е приел, че всички посочени в заповедта изменения на градоустройствената и фактическа обстановка са настъпили след одобряване на схемата за поставяне на рекламни елементи върху имоти общинска собственост и не могат да бъдат предпоставка за възобновяване на производството. Предвид изложените в заповедта мотиви съдът правилно приема, че не са спазени сроковете по чл. 102 АПК. Съобразявайки дадените от ВАС задължителни указания и след подробен анализ на посочените в оспорената заповед разпоредби, обосновано съдебният състав на АССГ е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповед САГ23-РА54-16/20.06.2023 г. на главния архитект на Столична община като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 19, ал. 2 НПОРИМДЕРДТСО схемите за поставяне върху общински имоти преди одобряването им по ал. 1 се съгласуват с кмета на съответния район, а тези в I-ва и ІІ-ра зона, се разглеждат и приемат и от Столичния общински съвет. Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ, изменението на Схемата за поставяне на рекламни елементи включва елементи, които са разположени в зона I и зона ІІ. В тази връзка обосновано е прието от съда, че в случая се изисква схемите да се разгледат и приемат и от Столичния общински съвет, за което по делото няма данни да е сторено. Обосновано първоинстанционният съд посочва, че съгласно чл. 19, ал. 5 и ал. 6 НПОРИМДЕРДТСО откриването на производството по одобряване, съответно изменение съгласно чл. 19б, ал. 1, на схема в имоти публична общинска и публична държавна собственост се оповестява чрез изпращането на проекта с обяснителната записка към него за разгласяване с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината и съответния район и чрез публикуване на интернет-страниците им; а за имотите частна общинска и частна държавна собственост - проектът се съобщава по реда на чл. 61 от АПК на собствениците и носители на ограничени вещни права в имота. Няма данни това да е направено повсеместно. Правилно съдът посочва, че съгласно чл. 19, ал. 7 НПОРИМДЕРДТСО в едномесечен срок от разгласяването, съответно 14-дневен срок от съобщаването засегнатите общественост и лица да могат да се подават писмени възражения и предложения по проекта, които да се разгледат от Общинския експертен съвет по устройство на територията, преди той да се произнесе по схемата. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора искането на ответниците по касация за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция е основателно и следва да се присъди в размер на 3000 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като се касае за двама упълномощители. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,