Решение № 455 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6305/2012 г.

Решение № 455 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6305/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 752 от 29.03.2012 г. по административно дело № 2200/2011 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил по жалба на Диана Огнянова Захариева от гр. Пловдив решение № 328/15.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № О-15-000-00-00412306/09.06.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при РУСО - Пловдив; 2) осъдил Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив да заплати на Диана Огнянова Захариева от гр. Пловдив разноски по делото в размер на 750 лв. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив. Наведени са доводи за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон (неправилно прилагане на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ /Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като първоначалната жалба на Диана Огнянова Захариева бъде отхвърлена и се потвърди решение № 328/15.07.2011 г. на директора на РУСО - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № О-15-000-00-00412306/09.06.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при РУСО - Пловдив, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 31, ал. 1 от НИИПОПДОО (Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване) е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 0396726. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е аргументирана теза, че присъдените от първата инстанция разноски на Захариева са прекомерни. Ответницата по касация - Диана Огнянова Захариева от гр. Пловдив, действаща чрез повереника си адв. Даскалов, в писмен отговор моли касационната жалба да се остави без разглеждане или да бъде оставена без уважение като неоснователна и решението на съда да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност по същество на касационната жалба, поради което предлага същата да се остави без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Пловдив (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон (чл. 4, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от КСО, чл. 48а от КСО, чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ). Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за незаконосъобразно решението на административния орган, с което на Захариева е било отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист № 0396726. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 328 от 15.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № О-15-000-00-00412306 от 09.06.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО, с което на самоосигуряващото се лице Диана Огнянова Захариева е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 02.12.2011 г. до 14.04.2011 г. вкл. по болничен лист № 0396726 от 04.02.2011 г., серия А-2010. Според изложените мотиви жалбоподателката не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, тъй като е подала декларация за възобновяване на трудовата дейност след изтичане на 7-дневния срок по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (в редакцията до 31.12.2008 г.). За да уважи жалбата, Административен съд - Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и компетентно изготвеното заключение на назначена съдебно-счетоводна експертиза обосновано е приел, че самоосигуряващото се лице Диана Огнянова Захариева изпълнява и двете кумулативно предвидени условия за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО: тя е подлежала на осигуряване за общо заболяване и майчинство съгласно подадена декларация до ТД на НАП - Пловдив от 07.12.2007 г. и е придобила 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за този риск. При действието на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ в редакциите преди допълнението с ДВ, бр. 2 от 2010, пропускането на 7-дневния срок за подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП, считано от започването на трудова дейност, не е преклудирало правото на самоосигуряващото се лице на избор на вида на осигуряването му. Настоящата инстанция намира, че касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ са неоснователни, а изложените от касатора аргументи за противното не намират опора в нормативната уредба. На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица, упражняващи свободна професия, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С алинея 4 на чл. 4 (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила до 31.12.2008 г.) на самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. 1, 2 и 4 е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Изборът на вида на осигуряването се извършва по реда на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (в приложимата за казуса редакция) - с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност до съответната териториална дирекция на НАП. От фактическа страна по делото е установено, че ответницата по касация е започнала да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице на 23.11.2007 г. Декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е била подадена до териториалното поделение на Националната агенция на приходите на 07.12.2007 г. след изтичане на 7-дневния срок, считано от началната дата на започване на трудовата дейност. С подадената декларация за регистрация самоосигуряващото се лице е упражнило правото по чл. 4, ал. 4 от КСО да избере самостоятелно вида на осигуряването. Към момента на подаване на декларацията не е била приета изрична разпоредба, предвиждаща, че при пропускане на 7-дневния срок за подаване на декларация за започване на трудова дейност лицето подлежи на осигуряване само за задължителните рискове (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). С оглед на действащата към 07.12.2007 г. подзаконова нормативна регламентация дори и да се приеме, че ответницата по касация не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за текущата календарна година, то на основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ подадената декларация за регистрация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие от началото на следващата календарна година - 01.01.2008 г. (В същия смисъл решение № 10899 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. дело № 4528/2011 г., VI о., решение № 15215 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. дело № 8568/2010 г., VI о. и др.). В хода на делото е установено, че дължимите осигурителни вноски за риска "Общо заболяване и майчинство" са внесени, с което е изпълнено условието по чл. 6, ал. 1, т. 4 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО за придобит от самоосигуряващото се лице изискуем осигурителен стаж от 12 месеца. Това обстоятелство се потвърждава от неоспорената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от представените вносни бележки и платежни нареждания. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на административните разпореждане и решение, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Пловдивския административен съд за незаконосъобразност на процесните административни актове, с които е отказано плащане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода 02.02.2011 г. - 14.04.2011 г., като издадени в нарушение на материалния закон. В случая осигурителният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и НООСЛБГРЧМЛ. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив също е издал незаконосъобразен акт. Неоснователно е и касаторовото искане за намаляване на размера на присъденото от първоинстанционния съд на Диана Огнянова Захариева адвокатско възнаграждение. Директорът на РУСО - Пловдив не е направил в хода на първоинстанционното съдебно производство възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. С даване ход по същество на делото от Пловдивския административен съд възможността за такова възражение е била окончателно преклудирана. Изложеното обуславя извода, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото пред тази инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Директорът на РУСО - Пловдив не е направил и в хода на касационното съдебно производство възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат за производството пред настоящата инстанция съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,