Решение № 8739 от 12.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К. Н., гр.София, чрез адв. И. Пенчева, против Решение 6166 от 19.10.2023 г., постановено по адм. дело 8506/2020 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което са отхвърлени предявените от нея искове срещу Община Мъглиж по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ и за присъждане на суми,представляващи пропуснати допълнителни плащания за облекло, очила и за здравни осигуровки за периода от 12.11.2029 г. до 12.05.2020 г., като е осъдена да заплати на ответната страна разноски за съдебното производство. Излагат се съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че Д. Н. работи на длъжност Секретар в Община Мъглиж като през 2012 г. е прекратено служебното й правоотношение. От 2012 г. до настоящия момент шест пъти й е било прекратявано служебното правоотношение. С Решение 2218/09.03.2022 г. по адм. дело 11938/2021 г. на Върховния административен съд/ВАС/е отменена петата заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Нейкова, като последната се явила на работа при ответника. Издадена е Заповед РД-09-68/21.03.2022 г., с което е възстановена на работа и е определено възнаграждение в размер на 1 220 лв. и ранг пети старши.Недоволна от определения размер на възнаграждението, Н. е обжалвала заповедта, като същата е отменена с решение по адм. дело 3138/2023 г. по описа на АССГ. В хода на съдебното производство по адм. дело 8506/2020 г. по описа на АССГ Н. е искала неколкократно с нарочни писмени молби, както и устно в открито съдебно заседание, делото да бъде спряно до приключване на производството по адм. дело 3138/2023 г. на АССГ, тъй като според касатора основата, върху която е определен размерът на дължимото обезщетение е преюдициален въпрос. Н., чрез процесуалния си представител излага доводи, че обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл следва да бъде определено съгласно заключението на вещото лице по приетата Съдебно - икономическа експертиза, а именно - в размер на 2070 лв., представляващ заплатата на заемалия длъжността Секретар на Община Мъглиж А. В. към 09.03.2022 г. Иска се от касационната инстанция да отмени съдебното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковите претенции на Д. Н.. Претендират се разноски за съдебното производство. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Пенчева, която поддържа касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Ответникът Община Мъглиж, чрез процесуалния си представител адв. В. Георгиева, в писмено становище от 20.05.2024 г. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за адвокатски хонорар по представен списък. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в частта, която е неблагоприятна за касатора, както и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба и уточнителна такава от 12.10.2022 г., подадена от Д. Н. срещу Община Мъглиж, инкорпорираща няколко иска, както следва: 1. Иск с правно основание чл.104, ал.1 от ЗДСл. - за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на прекратяване на служебното й правоотношение, в претендиран размер от 5 880 лева, както и за заплащане на мораторна лихва за периода от 03.08.2020 г. до датата на встъпването й в длъжности законна лихва от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на обезщетението; 2. Заплащане на пропуснати допълнителни възнаграждения за облекло и очила и за заплащане на социални осигуровка за периода от 2019 г. до 2022 г. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Със Заповед 1/25.03.2005 г. Н. е била назначена за първи път на длъжност Секретар на Община Мъглиж с ранг ІІ младши за държавен служител. Неколкократно е прекратявано служебното й правоотношение в периода от 2021 г. до 2019 г. Със Заповед РД-09-496/12.11.2019 г. на Кмета на Община Мъглиж, издадена на основание чл.103, ал.1, т.4, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от ЗДСл. е прекратено за пети път служебното й правоотношение. Тази заповед е отменена с влязло в сила на 09.03.2022 г. Решение 3533/03.07.2020 г. по адм. дело 14061/2019 г. по описа на АССГ. В изпълнение на съдебното решение със Заповед РД-09-68/21.03.2022 г. Кметът на Община Мъглиж възстановява Д. Н. на длъжността Секретар на Община Мъглиж, считано от 21.03.2022 г. С тази заповед е определено основно месечно възнаграждение на възстановения държавен служител в размер на 1 220 лв. Със същата заповед е разпоредено на Н. да й бъде изплатено обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението й за незаконно от ВАС по адм. дело 11938/2021 г. за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца, равняващо се 7 320 лв./ шест месечни основни заплати от по 1220 лв./. Не се спори по делото, че на 04.04.2022 г. на Н. й е изплатено обезщетение на основание чл.104, ал.1 от ЗДСл. в размер на 7 320 лв. В хода на съдебното производство е допусната, изслушана и приета Съдебно - икономическа експертиза, от заключението по която се установява, че индивидуалната работна заплата на държавен служител за длъжността Секретар в Община Мъглиж е била в размер на 2 070 лв., като съгласно направените изчисления дължимото обезщетение, съобразено с щатното разписание от 01.01.2022 г., действащо към датата 09.03.2022 г. е в размер на 12 420 лв./ 6 месеца по 2 070 лв./. Установено е по делото, че Н. не е била назначена на друга държавна служба с по - ниска заплата, нито е получавала възнаграждение за друга работа с по - нисък размер. При така установените факти първоинстанционният съд е приел искът по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за допустим, но неоснователен. Изложил е съображения, че заеманата от Н. длъжност Секретар на Община Мъглиж, попада в ръководно ниво 6А по Класификатора на длъжностите в администрацията, като съгласно Приложение 1 към чл.3, ал.2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация минималният размер на основната месечна заплата за ръководно ниво 6А, четвърта степен, е 950 лв., а максималният такъв е 3 850 лв. На Н. е определена индивидуална месечна основна заплата в размер на 1 220 лв., която е над нормативно установения минимум за съответното ниво и степен. Според АССГ основната заплата следва да бъде съобразена не само с нормативните изисквания, но и с финансовите възможности на Община Мъглиж, като по делото не е било доказано ответникът да е разполагал с финансова възможност да определи по - висок размер / в съответствие с останалите нормативно предвидени условия/. По отношение на претенциите за допълнителни плащания за облекло и за очила съдът е приел, че същите са неоснователни, тъй като са дължими за работещите служители и то за времето, в което полагат труд. Предвид неоснователността на основния иск, първоинстанционният съд е приел за неоснователни и акцесорните искове за лихви. Относно претенциите за заплащане на здравни и осигурителни вноски АССГ е намерил същите за неоснователни, като е препратил към посочените в отговора по исковата молба аргументи и установяванията за процесния период 2019 г. - 2022 г. по допуснатата Съдебно - икономическа експертиза, без да излага собствени съображения защо ги приема за такива. Касационната жалба е основателна. Решението в частта му, с която са отхвърлени исковете за присъждане на суми, представляващи пропуснати допълнителни плащания за облекло и очила, както и за здравни и осигурителни вноски, е недопустимо, като постановено от ненадлежен съд. Тези искове не са подсъдни на административния съд, а следва да бъдат разгледани по общия исков ред съгласно разпоредбата на чл. 125 от ЗДСл. В този смисъл е и приетото в т. 6 от Тълкувателно постановление 2/2014 от 19.5.2015 г. по тълкувателно дело 2/2014 г. по описа на ВКС, ОСГК и ВАС - първа и втора колегии, съгласно която делата по искове за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност са подсъдни на административните съдилища. Другите имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. Съдебното решение е неправилно в частта му, с която са отхвърлени искът по чл.104, ал.1 от ЗДСл и акцесорните искове за мораторна лихва и за законна лихва, като постановено в нарушение на материалния закон. Касационната инстанция намира, че при правилен анализ на нормите на Глава шеста на ЗДСл., регламентиращи обезщетенията, които се дължат на държавните служители при прекратяване на служебното им правоотношение и в частност на нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., АССГ е определил характера на производството като исково, съответно че е предявен осъдителен иск за обезщетение, с който се цели да бъде възмезден служителят при признаване за незаконно на прекратяването на служебното му правоотношение, като са налице визираните в нормата предпоставки - отменен административен акт, с който е прекратено служебното правоотношение, оставане без работа на служителя, вследствие на уволнението или същият да е получавал друго по-ниско възнаграждение, като обезщетението се дължи в максимален размер от шест месеца, при база за изчисляване - определената основна месечна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно. Тези изводи на съда са обосновани и съобразени с доказателствата по делото, тъй като не е спорно, че прекратяването на служебното правоотношение на ищеца е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, същият след прекратяване на служебното му правоотношение не е заемал друга длъжност. Необоснован е обаче изводът на съда, че обезщетението за целия претендиран период от 6 месеца следва да се определи при размер на основната заплата от 1 220 лева, представляващ определеният размер на основното месечно възнаграждение, определен със Заповед РД-09-68/21.03.2022 г. Възстановяването на длъжността, заемана преди отмяната на прекратяването на правоотношението за същата, настъпва по силата на влязлото в сила съдебно решение, с което е отменен като незаконосъобразен съответния административен акт за прекратяване на служебното правоотношение. Следва да е налице и второто изискуемо в кумулация условие - явяване в срока по чл. 122 от ЗДСл. за заемане на длъжността. В случая, считано от 09.03.2022 г. - датата на влизане на съдебното решение за отмяна на незаконното уволнение, ищцата се е явила на работа в законоустановения срок по чл. 122 от ЗДСл., като е възстановена на длъжност със заповед от 21.03.2022 г., считано от същата дата. След като е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на Заповед РД-09-496/12.11.2019 г. на Кмета на Община Мъглиж, следва да се приеме, че е основателен предявеният иск в хипотезата на чл. 104, ал. 1, предл. първо от ЗДСл., като обезщетението следва да се определи в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно - 09.03.2022 г. Към посоченият момент, съдът неправилно е приел, че размерът на основната заплата на Н. следва да се определи на основание Заповед РД-09-68/21.03.2022 г., а именно - 1 220 лв. Съдът не е обсъдил и не е взел предвид приетото по делото заключение по Съдебно - икономическата експертиза, съгласно което индивидуалната работна заплата за длъжността Секретар в Община Мъглиж към 09.03.2022 г. е 2070 лв., а дължимото обезщетение, съобразено с щатното разписание от 01.01.2022 г., действащо към датата 09.03.2022 г., е в размер на 12 420 лв., а размерът на мораторната лихва е 503,70 лв. за периода от 09.03.2022 г. до 05.08.2022 г./датата, на която е възобновено съдебното производство по адм. дело 8506/2020 г. по описа на АССГ, спряно до влизане в сила на съдебен акт по адм. дело 14061/2019 г. на АССГ с предмет Заповед РД-09-496/12.11.2019 г. на Кмета на Община Мъглиж за прекратяване служебното правоотношение на Д. Н./. Първоинстанционният съд не е съобразил приетите по делото писмени доказателства, че към момента на възстановяване на заеманата длъжност от Н. същата е била заета от друг служител А. В. и съответно не е отчел размера на основната заплата на последната - 2 070 лв. Т.е. първоинстанционният съд при наличието на данни относно размера на основната заплата, получавана от заемалия до този момент същата длъжност друг служител, е следвало да съобрази същия при определяне на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл., поради което изводът му за определяне на обезщетението на база на определения в заповедта за възстановяване от 21.03.2022 г. размер на основната заплата за посочената длъжност е необоснован и в противоречие със ЗДСл. При претендиран размер на обезщетението от 5 880 лв., следва да се уважи претенцията за сумата от 5 100 лв., представляваща разликата между дължимото обезщетение 12 420 лв./ 6 месеца х 2 070 лв./ и изплатеното обезщетение от Община Мъглиж 7 320 лв./ 6 месеца по 1 220 лв./, като исковата претенция за разликата над сумата 5 100 лв. до 5 880 лв. следва да се отхвърли. Предвид основателността на иска по чл.104, ал.1 от ЗДСл. основателни се явяват и акцесорните такива за мораторна лихва и за законна лихва. В обобщение - решението следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен искът по чл.104, ал.1 от ЗДСл и акцесорните искове за мораторна и законна лихва, като вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат съответно искът по чл.104, ал.1 от ЗДСл. следва да се уважи за сумата от 5 100 лв. и да се отхвърли за разликата над тази сума до претендирания размер от 5 880 лв., да се уважи исковата претенция за мораторна лихва в размер на 503,70 лв. за периода от 09.03.2022 г. до 05.08.2022 г. и законната лихва от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на обезщетението. Решението в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане на суми, представляващи пропуснати допълнителни плащания за облекло и очила, както и за здравни и осигурителни вноски за периода от 12.11.2019 г. до 12.05.2020 г. следва да се обезсили като недопустимо. Предвид изхода на спора в полза на ищцата и настоящ касатор следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1791,66 лв. при претендирани разноски 1 880 лв./държавни такси - 80 лв., за депозит за вещо лице - 800 лв. и за адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. за касационната инстанция/, съразмерно уважената част на исковите претенции. От ответната страна се претендират разноски за адвокатски хонорар в размер на общо 2 440 лв./ 1440 лв. за първата съдебна инстанция и 1000 лв. за касационната инстанция/. Направено е от процесуалния представител на ищцата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият състав преценява за неоснователно с оглед фактическа и правна сложност на делото и предвид разпоредбата на чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода на спора и с оглед размера на отхвърлената част от исковата претенция - сумата, представляваща разлика над 5 603,70 лв./5100 лв. обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. и мораторна лихва в размер на 503,70 лв./ до 5 880 лв. /претендирания размер на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл./, касаторът следва да заплати на ответната страна сумата 114,66 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение