Решение № 1485 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5592/2012 г.

Решение № 1485 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5592/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Мариголд" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково бул. Г. С. Раковски № 9, ет. 10, представлявано от управителя Стефан Пантелеев Стефанов, против Решение № 434/22.02.2012 г. на Административен съд - Пловдив, ХIII състав, постановено по а. х. д № 2370 по описа за 2010 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 261001043/30.06.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Хасково, в частта, потвърдената с Решение № 694/13.09.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 132 728.21 лв., ведно със съответните лихви в общ размер на 26 419.44 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане направените разноски. Ответникът по касация - Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП моли чрез писмено становище на гл. юк. Дамянова първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С първоинстанционното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Мариголд" ЕООД против Ревизионен акт № 261001043/30.06.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Хасково, в частта, потвърдена с Решение № 694/13.09.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в размер на 129 097.45 лева по 19 броя фактури, издадени от "Кинго" ЕООД през данъчни периоди месеци 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2008 г. и по отношение непризнат данъчен кредит в размер на 3 630.76 лв. по фактура № 249/30.06.2008 г., издадена от "ХРД Ойл" ЕООД с предмет на доставката "кабели СВТ и ПВВП". За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че с оспореният РА на жалбоподателя законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит поради липса на доказателства, установяващи наличието на реални доставки на стоки по спорните фактури. Относно доставчика "Кинго" ЕООД не е признат данъчен кредит в общ размер на 129 097.45 лв., с предмет на доставка различни по видове и количество строителни материали - кабели, санитарен силикон, гипсово лепило, теракол, армирана мрежа, гипсокартон, шперплат, вата, цимент, гипс, пирони, греди, талпи, кофражни платна, итонг, битумна хидроизолация и арматурно желязо. Извършена е насрещна проверка, документирана с ПИНП № 26-1-900704-1 от 4.03.2010 г., при която е установено, че "Кинго" ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, считано от 30.03.2009 г. Фактурите са включени в дневниците за продажби и справките - декларации за съответните данъчни периоди с получател "Мариголд" ЕООД. В посочения срок не са представени документи и писмени обяснения, касаещи доставката с получател "Мариголд" ЕООД. От управителя на дружеството е депозирано писмено обяснение, съгласно което транспортът на стоките е за сметка на доставчика, стоките се натоварват в гр. София и се разтоварват в гр. Хасково, без да се посочват склад или друг обект, от който и на който се натоварват/разтоварват. Съдът е кредитирал заключението по ССчЕ за да обоснове извода си, че доставката от "Кинго" ЕООД не е материално, кадрово и технически обезпечена. От подадените уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ е видно, че в дружеството е имало три лица, назначени по трудови правоотношения за периода на доставката. С РА е установено, че търговецът не е разполагал със собствено или наето складово помещение и/или търговска площ. В хода на ревизията е декларирано, че транспортът на стоките е осъществен от неговия доставчик, но от констатациите в РА на доставчика е видно, че дружеството не разполага с транспортни средства за осъществяване на доставката на значително количество разнообразни строителни материали. Получените от "Мариголд" ЕООД стоки, в частност по доставката от "Кинго" ЕООД са последващо реализирани на контрагенти на първото дружество. Предмет на доставките са били строителни материали в значителни количества, като доставките са извършвани в период, предшестващ периода на последващата им реализация. Това предполага наличие на помещения за съхранение от получателя по доставките, с каквито не е доказано той да разполага. При тези данни по отношение на доставките е направен извод, че е възможно на контрагентите "Ти Ви Би" ЕООД и "Макос" ЕООД да са продадени строителни материали, но същите не могат по несъмнен начин да бъдат обвързани с доставките от "Кинго" ЕООД, по които жалбоподателят е получател. Относно доставките от "ХРД Ойл" ЕООД с предмет "кабели СВТ и ПВВП", не е признат данъчен кредит в размер на 3 630.76 лева. Издадената фактура е с получател "Мариголд" ЕООД, тя е включена в дневника за продажби и в справката-декларация на "ХРД Ойл" ЕООД за съответния данъчен период. Представени са следните документи: заверено копие на процесната фактура, хронологични ведомости на счетоводни сметки 304 "Стоки", 411 "Клиенти", 453/2 "Начислен данък за продажбите" и 702 "Приходи от продажба на стоки". Депозирано е писмено обяснение, съгласно което транспортирането на стоките е за сметка на "ХРД Ойл" ЕООД и е извършено лично от управителя Стефанов с автомобил марка "Нисан Патрол" с рег. № Х 8121 ХВ. Стоката е натоварена в гр. София и преди продажбата й е съхранявана в гараж в гр. Хасково, собственост на Стефанов. Декларирано е, че предходен доставчик на стоките е "БДФ Билд" ЕООД - гр. София, без да са конкретизирани фактурите за доставка. По отношение на доставката, за която е издадена фактура от "ХРД Ойл" ЕООД, също не са посочени доказателства, установяващи нейното реално осъществяване. Фактите във връзка с транспорта и съхранението на стоките от доставчика са изложени само чрез декларативни твърдения, неподкрепени с доказателства. В заключението на ССЕ се потвърждава само факта за извършена предходна доставка на стоки от дружество "ВДФ Билд" ЕООД - гр. София. Не са ангажирани обаче доказателства по отношение на констатацията от РА, че това дружество е закупило част от стоките от "Кинго" ЕООД, което е пряк доставчик по друга доставка и за което е установено, че не разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставки на стоки от вида и количеството на процесните. Част от стоките са закупени от "Мариголд" ЕООД, което е започнало и е завършило като краен получател стоковата верига. Обжалваното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния въпрос по делото, въз основа на съвкупен анализ на всички относими писмени доказателства. Не е налице соченото от касатора основание за отмяна на решението. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят се е позовавал основно на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург, според която търговците, предприемащи всички предпазни мерки, които може разумно да се изискват от тях да гарантират, че техните сделки не са свързани с измама, трябва да могат да разчитат на законността на тези сделки без да загубят правото си на приспадане на данъчен кредит. Освен това СЕС не се ограничава само до тези сделки, които са неразделна част от измами, но включва и тези, свързани с такива - С-439/04 г. делото "Kittel", С-483/03 г. - делото "Optigen", както и решения по дела С-345/03 и С-355/03 г. В настоящият случай обаче предмет на спора не е валидността на сделките, а наличието на реални доставки по нея, които подлежат на облагане. По делото липсват доказателства за реалността на фактурираните доставки. Неправилно касаторът се е позовал и на практика на Съда по правата на човека в Страсбург по делата "Булвес" АД срещу България"; и "Бизнес център за подпомагане срещу България", тъй като основните мотиви по тези дела са свързани с начисляването на ДДС, но не и с реалността на доставките. В този смисъл цитираните дела не касаят идентични казуси с обсъждания случай. В решенията си съдът в Страсбург е акцентирал относно обстоятелството, че не може изправната страна по сделката да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика. По този начин според съда в Страсбург се нарушава справедливия баланс, който трябва да се поддържа между нуждите на обществения интерес и изискванията за защита правото на собственост. Нито в едно от цитираните решения на съда в Страсбург не се коментира въпроса дължи ли се право на получателя на приспадане на данъчен кредит по нереални доставки. Доколкото начисляването/неначисляването на ДДС от доставчика се извършва без участие на получателя по доставката, може да се приеме, че неизпълнението на законовите изисквания от страна на доставчика не може да рефлектира неблагоприятно в патримониума на получателя. Не така стои въпросът с неустановяване на реалното предаване на стоки или извършването на услуги, тъй като получателят участва заедно с доставчика в предаването на стоките или услугите и неустановяването на такова предаване, ще донесе неблагоприятни последици за всяка от страните по доставката, тъй като законът не позволява да се фактурират продажбата на стоки или услуги, без реалното им осъществяване. Фактурирането е последица от извършването на конкретни проявления на предаване на стоки и установяването на извършване на съответни услуги. В процесния случай не са посочени доказателства за горепосоченото предаване, поради което първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата. Включването на процесните фактури в дневниците за продажби и справки-декларации е обстоятелство, установено по време на ревизията, но само то не е достатъчно, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като същото представлява една от необходимите предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът е кредитирал заключението на съдебно - счетоводната експертиза, но и тя е констатирала само включването на фактурите в дневниците за продажби и справки-декларации. Въз основа на тези данни изводите на първоинстанционният съд за липсата на реално осъществена доставка на стока по издадената данъчна фактура от прекия доставчик, се явяват правилни. При насрещната проверка от органите по приходите не са събрани доказателства за правнорелевантните към извършването на доставката факти. Предвид особеностите на правния институт, който урежда правото на данъчен кредит следва да се посочи, че наличието на облагаема доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е основния елемент от правопораждащия фактически състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с разпоредбите на чл. 25, ал. 2 ЗДДС /възникване на данъчното събитие на датата на която собствеността върху стоката е прехвърлена/ и чл. 25, ал. 6 ЗДДС/ изискуемост на данъка/. При липсата на такава облагаема доставка за получателя не възниква материалното право на приспадане на данъчен кредит. Решенето на АС - Пловдив е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,