Решение № 12301 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14332/2014 г.

Решение № 12301 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14332/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 220 от Закона за Митниците. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт (МП) "Варна Запад", чрез процесуален представител юрк. Тодорова, срещу решение № 2023 от 15.09.2014 г., постановено по адм. дело № 200/2014 г. на Административен съд - Варна, с което по жалба на "Левъл Зет" ЕООД е отменено Решение на началника на МП "Варна Запад" с изх. № 9300-1083/1.11.2013 г. към ЕАД № 12BG002002Н0073284/30082012 и е осъден МП"Варна Запад" да заплати разноски в размер на 150 лв. Касаторът поддържа, че съдебното решение е недопустимо в една част, тъй като с решението са отменени задължения за мито в размер на 6401,11 лв. и ДДС - 37858,02 лв., вместо установените по процесния внос мито в размер на 5005,17 лв. и ДДС в размер на 29 602,06 лв. По същество, счита решението да неправилно. Моли съда да обезсили и съответно да отмени обжалваното съдебно решение и върне делото за ново разглеждане, или при евентуалност - да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли жалба срещу решението на митническия орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Левъл Зет" ЕООД, чрез надлежно упълномощен адв. Раков оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на осъществените разноски по представения списък за разноските и документи към него за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3715,55 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първоинстанционния съд решение по ЕАД № 11BG002002Н0073284/30082012 е извършена корекция на декларираната митническа стойност на внесените стоки "сурови бадеми" от САЩ, в резултат на което на "Левъл Зет" ЕООД са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за мито в на 5005,17 лв. и ДДС в размер на 29 602,06 лв. При последваща проверка, поради възникнали съмнения относно достоверността на представената при вноса търговска фактура, митническите органи са направили запитване до митническата администрация на САЩ на основание Споразумение между Европейската общност и Съединените американски щати относно административната взаимопомощ в митническата област. С писмо изх. № 4424/39/12.09.2013 г. във връзка с констатирани несъответствия между декларираната при вноса стойност и декларираните стойности при износа, Директорът на Агенция Митници е изискал от митническите власти на САЩ предоставянето на информация за декларираната стойност на стоките при износа по конкретни фактури, в това число и за тези, представени към процесната декларация. В тази връзка е постъпил отговор рег. № 4424/39/15.10.2013 г., в който е посочено, че не се съхраняват оригиналните фактури за пратки, изнесени от САЩ, поради което не могат да извършат проверка на същите. Сравнени са данните от декларациите, представени от Митническа и гранична защита с представените при запитването фактури, като според записите в CPB, по отношение на фактурите, представени при процесния внос, са установени стойности, различни от декларираните. Въз основа на постъпилия отговор, митническите органи са приели, че действителната митническа стойност е тази по фактурите, представени при износа. Прието е, че е налице многократно занижаване на фактурираната стойност, респ. на декларираната митническа стойност, поради което Началникът на МП "Варна Запад", в качеството си на митнически орган по чл. 30 от ППЗМ и на основание чл. 78 от Регламент № 2913/92 г. е извършил корекция на декларираната митническа стойност, като е установил за доплащане допълнителни задължения за мито и ДДС. По делото е приета и ССчЕ, която установява, че фактурата е осчетоводена и платена на цената, посочена в ЕАД. Наличието на износна митническа декларация, в която е посочена различна стойност на стоката от тази, която е декларирана в процесната ЕАД не може да се приеме безспорно като доказателство, че това е действителната реално платена и договорена цена между страните по сделката. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническия орган е било да докаже, че действителната стойност на стоката, посочена от износителя е реално договорената стойност. Следва да се отбележи, че с подписването на митническата декларация от митническия орган, същата не става официален документ, който да се ползва с материална доказателствена сила. В решение по дело С-138/10 г. на СЕС е прието, че митническата декларация представлява едностранен акт и с подписването и подпечатването и от митническия орган не придобива статут на решение, т.е. тя не е официален документ. Следователно, стойността на стоката, декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка, каквато в случая от страна на митническите органи не е извършена. Както подадената вносна ЕАД пред митническите органи в РБългария, така и износната митническа декларация, подадена пред митническите органи в САЩ представляват частни писмени документи с еднаква доказателствена сила. Съгласно практиката на СЕС отговорност за данните, посочени в ЕАД носи декларатора, като митническите органи нямат задължение да извършват проверка на истинността им. След като са налице два документа с еднаква доказателствена сила и различно съдържание, не е ясно защо българската митническа администрация приема, че именно данните в износната ЕАД установяват действителните правоотношения между страните. Не е установено от митническия орган действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на американските митнически власти, получено по линия на международното сътрудничество, което безспорно представлява официален документ, никъде не се посочва, че подаденото ЕАД и фактура от вносителя при митническото деклариране на стоката в България са неистински, както и че митническата стойност декларирана от вносителя е занижена. Липсват и не са представени нито износни ЕАД, нито фактури на по-висока стойност, касаещи процесната стока и страни по сделката. Следва да се отбележи и обстоятелството, че с оглед на така предоставената информация, българските митническите органи не са извършили повторно запитване до митническа администрация на САЩ, с оглед изискването на документи, от които безспорно да се установи декларирана стойност на стоката при износа, посочена в писмото с рег. № 4424/39/15.10.2013 г. от Служба на Аташе, Посолство на САЩ Атина, Гърция, отдел Имиграция и митническо изпълнение на САЩ, и че същата е по-висока от декларираната при вноса. Такава възможност е дадена на митническите власти съгласно разпоредбите на Спогодбата между правителството на РБългария и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации. Изцяло в тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламента. Доказателства обосноваващи този извод не са събрани както в административното, така и в съдебното производство. Твърдението, че именно това е митническата стойност се обосновава само с проверката и постъпилия отговор от митническата администрация на САЩ по линия на международното сътрудничество. Действително отговорът на митнически власти на САЩ представлява официален документ, но в него никъде не се посочва, че фактурата, представена при митническото деклариране на стоката от вносителя е неистинска, а само се обръща внимание, че е налице несъответствие в стойностите на двете фактури. Освен проверката по линия на международното сътрудничество, митническите органи не са извършили никакви други действия за изследване на въпрос: а коя е действителната митническа стойност, а само на база декларираните стойности при износа са приели, че фактурата при вноса не удостоверява действителната митническа стойност. Този извод е немотивиран и извършената корекция на декларираната митническа стойност се явява незаконосъобразна. Различията в частните документи, каквито са ЕАД, без да се извърши последователна и задълбочена проверка, не може да обуслови автоматично извод, че едната от тези ЕАД е истинска, а другата неистинска. Правилно съдът е стигнал до извод, че митническата стойност на внесената стока по процесната ЕАД следва да се определи по реда на чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МКО/, респективно чл. 35 от ЗМ, тъй като по безспорен начин е установена подлежащата на плащане и реално платената цена, въз основа на представените от жалбоподателя доказателства пред митническите органи и приетата по делото ССчЕ, неоспорена от страните. По изложените съображения, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила, но само до размера на обжалване, като над този размер отменителното решение е недопустимо поради произнасяне свръх петитум и следва да се обезсили. При този изход на спора и направено искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3715,55 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, Първо отделение