Решение № 65 от 23.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 1010/2009 г.

Решение № 65 от 23.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 1010/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59/2007 г. в сила от 01.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба на "Е"АД, гр. В. на "Е" ЕАД, гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 25/18.01.2008 г., постановено по в. т. дело № 758/2007 г. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Варненския районен съд, ХХХI състав № 1938/18.06.2005 г. по гр. дело № 2816/2006 г., с което е уважен предявеният от К. В. В. от гр. В. отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.) и е признато за установено, че ищецът не дължи на "Е" АД /с предходно наименование "Е" АД/, гр. В. сумата 7 334,60 лева - начислена стойност за ползувана електроенергия за периода м. август 1999 г. - 16.10.2003 г., мораторна лихва в размер на 2 209,34 лева за периода 25.01.2004 г. - 20.12.2005 г., както и разноски в размер на 190,88 лева по издадения изпълнителен лист от ВРС по гр. дело № 6557/2005 г. В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Излагат се съображения, че нарушавайки разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни и необосновани изводи досежно спорните правоотношения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователен предявения иск по чл. 254 ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба К. В. В. от гр. В. не се явява и не взема становище по направените оплаквания. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените в касационната жалба основания и след проверка на данните по делото, намира жалбата за неоснователна. Не са налице твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон. Видно от данните по делото, правното основание на предявения иск е чл. 254 ГПК (отм.). Оспорва се от страна на ищеца вземането на ответника по издадения в негова полза на основание чл. 237, б. "к" ГПК (отм.) изпълнителен лист от 01.02.2006 г. по гр. дело № 6557/2005 г. на Варненския районен съд за сумата 7 334,60 лева, представляваща стойност на ползувана, но незаплатена ел. енергия за периода от м. август 1999 г. до 16.10.2003 г., отчетена по показания на електромер парт. № 2* с констативен протокол № 5932/16.10.2003 г. ведно със законната лихва, мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 2 209,34 лева върху посочената главница, както и 190,88 лева съдебни разноски. Предмет на предявения отрицателен установителен иск е фактическата дължимост на сумата по издадения изпълнителен лист. В производството по този иск подлежи на изследване основният спорен въпрос относно съществуването на материалноправните предпоставки за реализиране на процесното вземане. С оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) за разпределянето на доказателствената тежест между страните в процеса, взискателят по издадения изпълнителен лист следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът-възраженията си срещу това вземане. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната в процеса - т. е. не зависи от качеството й на ищец или ответник, а от отношението й към спорното право - дали страната твърди, че то съществува или отрича съществуването му. В тази връзка ответникът по иска следва да докаже своето изпълняемо вземане - както основанието му, така и неговия конкретен размер. По делото, обаче, липсват доказателства, установяващи основателността на вземането на ответника - предмет на издадения изпълнителен лист. Видно от заключенията на назначените експертизи в счетоводството на дружеството не се съхранява никаква първична документация за потребената и заплатена от ищеца ел. енергия до месец декември 2003 г. Представените по делото справки са изготвени едностранно от ответника и дори не носят белезите на първичен счетоводен документ. При извършените проверки от вещите лица се установява, че процесният електромер е бил двойнотарифен, но поради липса на часовников превключвател, същият е работел като еднотарифен и стойността на енергията се е отчитала по една скала. Посоченият в констативния протокол № 0100005932/16.10.2003 г. /послужил като основание за издадения протокол № 226 "RПД" от 16.10.2003 г./ фабричен номер на проверения електромер е 4315553. Различни от процесния фабричен номер са посочените фабрични номера на електромерите в представените като доказателства във въззивното производство карнети за процесния обект, който факт компрометира изцяло истинността на отчетените в тях показания за потребена електроенергия. Липсват и данни за периода на отчитане, както и за стойността на незаплатеното количество ел. енергия от потребителя през процесния период. При тези фактически данни обоснован и законосъобразен се явява направеният от съда извод, че ищецът не дължи сумата по издадения изпълнителен лист, тъй като ответникът не е установил по един безспорен начин основателността и размера на вземането си, по повод на което е издаден. Не е налице твърдяното нарушение на процесуалната норма на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), тъй като при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил доводите на страните. По изложените съображения, тъй като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), постановеното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на сега действуващия ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд