Решение № 12994 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4981/2019 г.

Решение № 12994 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4981/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 818/12.02.2019 г. по адм. д. № 9820/2018 г. на Административен съд – София град, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0125822/28.08.2018 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че извършването на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" е безспорно установено, с оглед на което законосъобразно е наложена предвидената в чл. 187, ал. 1 ЗДДС ПАМ. Намира, че срокът на налагането й е съразмерен на нарушението и съобразен с целта на закона. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Ответникът по касационна жалба – "Шидо фитнес център" ЕООД, гр. София не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС – София град е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0125822/28.08.2018 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Шидо фитнес център" ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/: запечатване на търговски обект - фитнес, находящ се в гр. София, Зимен дворец, ул. "Акад. Б. Стефанов" и е забранен достъпа до обекта за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел за безспорно, че на 10.06.2018 г. дружеството не е отпечатало пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Счел е, че осъщественото деяние се субсумира в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗДДС, предвиждаща независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, налагането на ПАМ. Преценил е още, че продължителността на срока на налагане на ПАМ не е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Този извод е мотивиран от констатациите, че нарушението е осъществено за първи път, както и, че продажбите от 10.06.2018 г. са отразени в пълния дневен отчет от 11.06.2018 г. При неустановеност на определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриването на приходи, първоинстанционният съд е приел, че така определеният срок от 7 дни засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и игнорира целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗДДС / отм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. / в приложимата й по време редакция, предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 1 месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. Такова задължение за отпечатване на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби, е регламентирано и с разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В случая между страните не е спорно, че на 10.06.2018 г. дружеството не е отпечатало пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, с оглед на което първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице материалното правните предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС за прилагане на ПАМ. Решаващият състав обосновано е осъществил и преценка доколко определеният с акта срок на налагане на ПАМ е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Същият сочи, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като нарушението е констатирано за първи път и не е установено от него да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то в този случай налагането на ПАМ за 7 дневен срок не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд е формирал необосновани правни изводи. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, след като налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, то оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Като е достигнал до този краен извод, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение