Решение № 12483 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10615/2017 г.

Решение № 12483 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10615/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), представлявана от д-р К. Р. в качеството му на директор срещу решение № 246/29.06.2017 г., постановено по адм. дело № 194/2017 г. по описа на Административен съд – Смолян. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение, като вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Ответникът – П. Д. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Развити са съображения, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Експертно решение /ЕР/ № 0382 от заседание № 062 на 04.05.2017 г. на НЕЛК - специализиран състав по ортопедични болести, в частта, с която е определена дата на инвалидизиране 10.09.2015 г. и срок от 01.01.2017 г., като връща преписката на НЕЛК за произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че след счупена бедрена шийка, с рентгенография от 04.04.2015 г. на Д. е извършена операция на 06.04.2015 г. и издаден амбулаторен лист от 10.09.2015 г., с който лицето е изпратено на ТЕЛК за определяне на % на намалена работоспособност. С молба декларация от 10.09.2015 г. жалбоподателят в първоинстанционното производство е поискал първично освидетелствуване, като на самата молба на 02.11.2015 г. е записано "не представям усложнения за счупената бедрена кост". С Експертно решение /ЕР/№ 000272 от заседание № 019 от 28.01.2016 г. на ТЕЛК - общи заболявания при МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" - гр. Смолян е определен 0 % (процент) на инвалидизиране. Горното решение е обжалвано от оспорващия пред НЕЛК, като в жалбата е поискано да бъде отменено и след преразглеждане на медицинската документация да бъде постановен % намалена работоспособност, като е представил рентгенография от 09.09.2015 г. По жалбата е образувано административно производство, което е прекратено, но след отмяна на акта за прекратяване е постановено ЕР 00382 от заседание № 062 от 04.05.2017 г. на НЕЛК - специализиран състав по ортопедични болести, с което е отменено ЕР на ТЕЛК - Смолян и определена 50 % трайно намалена работоспособност /ТНР/, за срок от 1 една година от 01.01.2017 г. и дата на инвалидизиране от 10.09.2015 г. Първоинстанционният съд намира, че от представената по делото епикриза в медицинското досие на жалбоподателя, се установява, че заболяването е констатирано с рентгенография от 04.04.2015 г. и след проведено оперативно лечение е извършена нова рентгенография на тазобедрена става - контрол в операционна след метално остеосинтезиране на 06.04.2015 г., от което се доказва по безспорен начин, че заболяването е установено с медицинска документация още в епикризата при изписването на пациента на 17.04.2015 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, разписана в нормата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), първоинстанционният съд извежда, че по безспорен начин е установена датата на инвалидизиране 04.04.2015 г., съобразно наличната медицинска документация - епикриза от ортопедо - травматологичното отделение. Решаващият съд намира за основателни доводите на жалбоподателя относно крайната дата, определена за срок на инвалидност от 01.01.2017 г. Въз основа на нормата, установена в чл. 69, ал. 2 НМЕ първоинстанционният съд обосновава извод, съобразно който крайната дата на инвалидизиране законът обвързва с момента на освидетелстване, при който именно се добиват преки и непосредствени впечатления за субекта на освидетелстване. В конкретния случай тази дата зависи от датата на последното освидетелстване, поради което е следвало да бъде взета предвид в окончателното решение във връзка с определяне на крайния процент ТНР. Решаващият съд намира, че тази дата не може да бъде обвързана от решението на ТЕЛК, тъй като в същото не е определен % неработоспособност, а за първи път в оспореното решение на НЕЛК са определени 50% процента. Предвид гореизложеното при новото произнасяне във връзка с оспореното решение, за начална дата, от която ще изчисляват срока на инвалидността, първоинстанционният съд указва органите на медицинската експертиза да вземат предвид датата на последното освидетелстване на лицето, съгласно чл. 69, ал. 2 от НМЕ, а именно - 04.05.2017 г. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Обжалваното решение не страда от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събраният доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция, фактическата обстановка е точно установена, съобразно юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и подведена под вярната правна квалификация. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Спорни от правна страна са въпросите досежно датата на инвалидизиране и крайната дата, определена за срок на инвалидност. Първият спорен между страните по делото въпрос е приетата дата на инвалидизиране, определена от 10.09.2015 г., след като заболяването е установено на 04.04.2015 г. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 70, ал. 4 НМЕ, според която когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не работи, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването и само ако липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване на протокола на ЛКК /лекарската консултативна комисия/. Обоснован е изводът на решаващия съд, съобразно който наличните по делото документи, в частност епикриза от ортопедо – травматологично отделение, установяват датата на инвалидизиране, предвид, че заболяването е констатирано от 04.04.2015 г. Вторият спорен по делото въпрос е относно крайната дата, определена за срок на инвалидност от 01.01.2017 г. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че съгласно чл. 69, ал. 2 от НМЕ, крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелствуването. В случая последното освидетелствуване е било извършено на 04.05.2017 г., когато за първи път на жалбоподателя са определени 50% трайно намалена неработоспособност, като в експертното решение на НЕЛК неправилно е посочена крайната дата, определена за срок на инвалидност от 01.01.2017 г. Правомощията на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) са установени в нормата на чл. 51 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Процесното Експертно решение № 0382 от заседание № 062 на 04.05.2017 г. на НЕЛК - специализиран състав по ортопедични болести е издадено в хипотезата на чл. 51, т. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно която НЕЛК може да отмени решението на ТЕЛК и да издадено ново решение. Видно от горното решение на НЕЛК от 04.05.2017 г., видът на извършената експертиза е освидетелстване на лицето, след извършен преглед. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,