Решение № 5921 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2018 г.

Решение № 5921 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" град П. срещу решение № 613 от 10.10.2018 г., постановено по адм. д. № 556/2018 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменена негова Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/3757 от 30.04.2018 г., в частта й, с която месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД се отпуска от 1.03.2018 г. Преписката е върната на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - град П. за издаване на нова заповед, в тази й част, при съобразяване на мотивите в съдебния акт. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответницата Р. Ц. от [населено място], чрез адвокат Диков, оспорва основателността на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема за установено следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/3757 от 30.04.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., потвърдена с решение № 15-РД06-0017 от 23.05.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. П., досежно първоначалния момент на месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. От данните по делото се установява, че детето Т. Г. е с призната 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, поради вродена цепнатина на меко и твърдо небце, и на устната, съгласно експертно решение № 4761 от 17.12.2014 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Доктор Г. С." ЕАД гр. П.. С последващото експертно решение № 0856 от 22.03.2018 г. на ТЕЛК е извършено преосвидетелстване, като така посоченият процент на вид и степен на увреждане е останал непроменен за срок до 1.03.2020 г. Експертно решение № 4761 от 17.12.2014 г. на ТЕЛК е със срок до 1.12.2017 г. От експертно решение № 0856 от 22.03.2018 г. на ТЕЛК и от писмо от 17.05.2018 г. на РЗИ - П. се установява, че Р. Ц. е подала молба за преосвидетелстване на детето й на 11.12.2017 г., т. е. със закъснение, а по-късното освидетелстване след предвидения в чл. 32, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, не е по вина на пациента. Заявление-декларация вх. № 3757, ведно с експертно решение № 0856 от 22.03.2018 г., е подадено на 24.04.2018 г., като помощта по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД е отпусната от 1.03.2018 г. Тези факти не са били спорни по първоинстанционното дело. Спорен между страните е бил въпросът за началния момент на отпускане на помощта. Правилно съдът е констатирал, със заповед от 19.01.2017 г. на Директора Дирекция "Социално подпомагане" – П., че на Цанкова е отпусната месечна помощ за дете с трайно увреждане със срок до 31.12.2017 г. Последната дата е посочена и в предходната заповед от 28.01.2015 г., с която е отпусната месечна добавка за дете с трайно увреждане. Тези административни актове несъмнено са създали убеждение в жалбоподателката по първоинстанционното дело, че е правоимаща до тази крайна дата. Съгласно чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, при условие, че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението-декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца. Независимо, че молбата за преосвидетелстване и заявлението-декларация са подадени след изтичане на срока на първоначалното решение на ТЕЛК изброените основания в хипотезата на чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД са налични и не е необходимо прилагането на чл. 24б, ал. 6 ППЗСПД. В този смисъл е решение № 3864 от 18.03.2019 г., постановено по адм. д. № 6130/2018 г., на ВАС, VІ отделение по аналогичен спор на ДСП гр. П. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗСПД месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане целят да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване. Според алинея пета от същия текст предназначението им е задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания, а също така осигуряването на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда за децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от семействата по ал. 1. Цитираните законови текстове трябва да се съблюдават от органите по социално подпомагане. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. В. от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 613 от 10.10.2018 г., постановено по адм. д. № 556/2018 г. по описа на Административен съд – П. Решението не подлежи на обжалване.