Решение № 9560 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3771/2018 г.

Решение № 9560 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3771/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" подадена, чрез пълномощника Р. Л. срещу решение № 13 от 11.01.2018 г., постановено по адм. д. № 368/2017 г. по описа на АС - В., в частта с която е уважена частично исковата претенция на Г. В. Г. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 1000 лв. за причинените му неимуществени вреди. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е постановил решението си по предявена нередовна искова молба, като не е уточнен периода на иска, което я прави неконкретизирана. Счита, че съдът при постановяване на съдебното решение не е преценил правилно доказателствената тежест на събраните доказателства, за изпълнен в цялост фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не ги е обсъдил в съвкупност, нарушена е и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан по основание и размер. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена защита с подробни доводи за уважаване на подадената касационна жалба, поради липса на предпоставките на ЗОДОВ. Касационния жалбоподател - Г. В. Г. обжалва решението изцяло в отхвърлителната му част. Излага доводи, че определеното му обезщетение от 1000 лева, не би го обезщетило в пълна степен и е силно занижено. Подробни съображения са изложени и в писмена защита представена от адв. Г.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, и двете са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АС - В. частично е уважил иска на Г. В. Г., лишен от свобода в ОЗ - В., срещу ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието - гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общо в размер на 1000 лв, изразяващи се в претърпени болки и страдания, поради лошите санитарни условия по време на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода в ЗООТ "Керамична фабрика " към затвора, за периода от м. юни 2014 г. до м. октомври 2015 г. Съдът е приел, че те са причинени от липса на течаща вода, невъзможност за ползване на санитарния възел, което е причина за физиологични нужди да се ползва кофа в присъствието на останалите затворници. Счетено е наличието на бездействие на затворническата администрация и е присъдено обезщетение в размер на 1000 лева за периода от м. юни 2014 г. до м. октомври 2015 г. В останалата част искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, становищата на страните и приложимата правна уредба и е изложил обосновани правни изводи. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (какъвто е конкретния случай) или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 14/10.02.2017 г.) на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на затворите и местата за изпълнение на мерките за неотклонение "задържане под стража" е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. ЕКПЧ е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. В случая е доказано, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган да осигури условия на пребиваване през претендирания от ищеца период, на изтърпяване на наказанието си. Липсата на възможност за достъп до санитарни помещения за физиологични нужди по всяко време, необходимостта от задоволяване им пред други лица безспорно води до извода за унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС. Д. е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането в местата за това е при условия, които са съвместими с човешкото достойнство. В настоящия случай е безспорно доказано, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган да осигури условия на пребиваване през целия претендиран от страна на касатора Г. В. Г. период на изтърпяване на наказанието, които не унижават човешкото достойнство. Установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо ищеца нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС. С. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които правилно са квалифицирани от съда като унижаващи човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Обосновано е прието от страна на първоинстанционния съд, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие от страна на затворната администрация и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди правилно е приета за доказана по основание, поради което и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е уважена частично исковата молба за претърпени неимуществени вреди. Неоснователни са възраженията и на касатора Г. В. Г. по отношение на определения от съда размер на обезщетението. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти, справедливо е по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и размерът му не се явява, нито завишен, нито занижен, както се твърди в двете касационни жалби. Неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението. Видно от определение от 20.09.2017 г. съдът е дал указания за уточняване на иска, което е сторено с молба от 09.10.2017 г. и съдебното производство се е развило при редовна искова молба. При постановяване на решението си съдът не се е позовал само на гласните доказателства така както се твърди в касационната жалба. Както се посочи по-горе в мотивите съдът направил подробен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и е извел правилни и обоснова прави изводи, с които е счел исковата претенция за частично доказана. Обсъден е и служебно известния Доклад на Омбудсмана на РБ за извършена проверка в ЗООТ "Керамична фабрика", в който доклад е дадена препоръка за закриването му, поради лошите хигиенно - битови условия. В тази връзка следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд и същото следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,