Решение № 47 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7078/2022 г.

Решение № 47 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7078/2022 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А., от гр. Шумен, подадена чрез пълномощника адвокат М. Манолова срещу решение № 77 от 28.06.2022 г. по адм. дело № 82/2022 г. на Административен съд- Шумен. Изложени са съображения за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 1, § 53, ал. 2 и ал. 3 за 2018 г. 1 § 7б, ал. 2, § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО, и поради това е направил необоснован извод във връзка с механизма на преизчисляване на пенсията. По подробно изложеното в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Ответникът. директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт- Шумен Варна в писмено становище чрез главен юрисконсулт Л. Илиева оспорва жалбата. Счита, че правилно е приложен материалния закон във връзка с преизчисляване на пенсията. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-Шумен е решение № 2153-27-53/23.02.2022 г. на Директора на ТП–Шумен на НОИ, с което е оставено в сила разпореждане [номер] от 01.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – гр. Шумен. С последното, на основание § 7е ал. 1 от ПЗР на КСО е преизчислена личната пенсия на Н. А. за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че в настоящия случай пенсионният орган правилно е приложил разпоредбата на § 7е ал. 2 от ПЗР на КСО. Приел е, че разпоредба на § 7е от КСО отразява точно волята на законодателя, изразена в мотиви към законопроект на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., внесен от МС на 30.07.2021 г. и Доклад № 46-153-02-8 на Комисия по бюджет и финанси от 07.09.2021 г. От дебатите по първо/26.08.2021 г. /и второ/09.09.2021 г./ гласуване на законопроекта, приет от 46-ото Народно събрание, е видно, че се поставя акцент именно върху годините за прослужено време, тоест върху осигурителния принос, като се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж, променяйки коефициента във формулата за изчисление на пенсиите. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане [номер] от 14.01.2016 г., считано от 14.09.2015 г. на Н. А., на осн. чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО е отпусната пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст. С влезли в сила разпореждания на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Шумен било извършвано осъвременяване, преизчисление и индексиране на отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съответно: от 28.12.2015 г. на основание чл. 70, ал. 1 от КСО; от 01.07.2016 г. на основание чл. 100 от КСО; от 01.07.2017 г. на основание чл. 100 от КСО; от 01.07.2018 с по-благоприятния размер на основание § 53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО; от 01.07.2019 г. на основание § 7б ал. 2 и § 7в от ПЗР на КСО и/или ПМС № 136/06.06.2019 г.; от 01.07.2020 г. на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 107/28.05.2020 г.; от 01.07.2021 г. на основание чл. 100 от КСО и/или ПМС № 200/23.06.2021 г. С разпореждане [номер] от 01.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ– гр. Шумен, на основание § 7е ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО е преизчислена личната пенсия на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, считано от 25.12.2021 г. При преизчислението е приложен процент за всяка година осигурителен стаж– 1, 35% върху общия осигурителен стаж на А. от ІІІ категория, който е 39 години 08 месеца 10 дни, индивидуален коефициент - 1, 311, средномесечен осигурителен доход за 09. 2014 г. - 08. 2015 г. - 711, 07 лв. и доход за изчисляване на размера на пенсията 932. 21 лв. /711. 07 лв. х 1, 311/. Посочено е, че процентът осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО за 39 г. 8м. х 1, 35% е 53, 55%, който изчислен спрямо доход 932, 21 лв. формира сумата 499, 20 лв. Изчисленият при използването на тези величини размер на пенсията е осъвременен със съответните коефициенти за 2016 г. - 1, 026%, за 2020 г. - 1, 067% и за 2021 г. - 1, 050. Окончателният определен размер на пенсията е 573, 83 лева. По жалба на А. разпореждането е потвърдено с решение № 2153-27-53/23.02.2022 г. Директорът на Териториално поделение на НОИ—Шумен. Като мотиви е посочено, че през посочените от лицето години не било извършено осъвременяване на трудовите пенсии по т. нар "Швейцарско правило" по чл. 100 от КСО, регламентирано изрично с § 53, ал. 1 и § 7б ал. 1 от ПЗР на КСО. През този период бил установен друг ред за нарастването на пенсиите чрез преизчисляването им с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен стаж с процент 1, 126% през 2017 г.; 1, 169% през 2018 г. и 1, 2% през 2019 г. През 2018 г. и 2019 г. пенсиите подлежали на преизчисление в размер на по-благоприятния за лицето при увеличение с фиксиран процент 3, 8% през 2018 г. и 5, 7% през 2019 г. Доколкото приложеният процент на преизчисление, считано от 25.12.2021 г. - 1, 35% надхвърля използваните през предходните години проценти, то след определянето на съответната пенсия с новата по-висока тежест на стажа, не може да се извърши преизчисляване за периода 2017 г. -2019 г. с по-нисък процент. По делото е изслушано заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава. Заключението на вещото лице се подкрепят от всички приобщени доказателства по делото. Вещото лице е проследило всички извършени преизчисления по отношение на пенсията на жалбоподателката през 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., като е посочило, че последното увеличение, направено с процесното разпореждане, ако се включат увеличенията направени през 2017-2019 г. би било в размер на 644, 58 лв. месечно или 70, 75 лв. повече от направеното увеличение. В допълнителна СИЕ посочва, че при преизчислението на пенсията, считано от 25.12.2021 г. е прието само осигурителният стаж да бъде преизчислен с 1, 35%, но не и другите компоненти, участващи при определяне размера на пенсията- а именно средногодишния осигурителен доход за страната за периода преди месеца на пенсиониране и осигурителен доход на лицето, на което се дължи факта, че извършеното увеличение на пенсията на жалбоподателката не е с 12, 5%. Изчисленията са чисто математически. С оглед на така установеното правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спорът е правен и се свежда до това, дали законосъобразно осигурителният орган е определил извършеното преизчисление на пенсията. Неоснователни са наведените оплаквания за неправилно определен размер на пенсията, поради неотразяване на преизчисленията, извършени през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Анализът на разпоредбата на § 7е от ПЗР на КСО сочи, че преизчисляването на пенсиите на това основание, за разлика от осъвременяването им по чл. 100 от КСО, каквото последно е било извършено от 01.07.2021 г., не представлява увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент, посочен от жалбоподателката в размер на 12, 5%. Преизчисляването на пенсиите в посочената хипотеза се изразява в ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията със законодателно установената, в случая 1, 35% при по-висока тежест на зачетения осигурителен стаж, върху който се начисляват всички осъвременявания и преизчислявания и индексации на пенсията, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателя до 24.12.2021 г. Видно от представените по делото разпореждания, върху пенсията на жалбоподателката след преизчисляване по реда на § 7е ал. 1 от ПЗР на КСО са приложени четири осъвременявания (за 2016 г., 2020 г. и 2021 г.), но не са приложени преизчисления за 2017 г., 2018 г и 2019 г. Първите две са били извършени на основание § 53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., като нормата е била изменена с § 3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.). От 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1, 5, пенсиите не се осъвременяват по чл. 100. През 2018 г., освен преизчисляването на пенсиите по реда на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. (в редакцията за 2018 г.), е предвидено и увеличение по реда на новата за 2018 г. разпоредба на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. като този увеличен размер се съпоставя с размера, изчислен при преизчисляването по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и на пенсионера се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., размерът на пенсията, определен по реда на ал. 2, се сравнява с размер, определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т. е. към 30.06.2018 г., с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО или с други думи с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. не попада в обхвата на разпоредбата на § 7е ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не представлява осъвременяване, преизчисление или индексация. Това следва и от използвания от законодателя термин, а именно "увеличение". По отношение на преизчислението, направено през 2019 г. също не е извършвано осъвременяване на пенсията по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите, като по реда на § 7б ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с процент 5, 7 и по реда на § 7в ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж– 1, 2%, поради което важат направените по-горе изводи. Доколкото приложимият при преизчисляване на пенсията, считано от 25.12.2021 г., ред е специалният ред по § 7е от ПЗР на КСО и той предвижда замяна на процентите осигурителен стаж, приложими в предходните години, с процентите по чл. 70, ал. 1 от КСО като база за изчисляване на пенсията, той изключва прилагането на алтернативния ред за осъвременяване по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО и § 7б ал. 2 от ПЗР на КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното преизчисление през горепосочените три години, твърдяно от жалбоподателя, се явява обективно неприложимо при извършеното с оспорваното разпореждане преизчисление, тъй като последното го "поглъща" поради определения с § 7е ал. 2 от ПЗР на КСО още по-висок процент на тежест на годините осигурителен стаж. Изложените касационни оплаквания в обратната насока са неоснователни. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, за които не се и навеждат относими доводи. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,