Решение № 6215 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1486/2016 г.

Решение № 6215 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1486/2016 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ректора на Технически Университет, гр. София, против решение по адм. д. № 128/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материално правни разпоредби и е законосъобразна. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Ответната страна Б. А. Б., чрез процесуален представител адв. Георги Донков, оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 7125/19.11.2015 г. по адм. д. № 128/2015 г. по описа на АССГ е отменена заповед № 4005/17.10.2014 г. на ректора на ТУ - София, с която Б. А. Б., на основание чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО) и чл. 20, ал. 1, т. 5 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени в Технически Университет - София и решение на факултетен съвет на факултета по Компютърни системи и управление е отстранен от редовна докторантура по докторска програма "Компютърни системи, комплекси и мрежи" към катедра "Компютърни системи" за срок от шест години, считано от 14.10.2014 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, липса на фактически основания, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Приел, че правните основания в оспорената заповед предвиждат различни хипотези. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закона за висшето образование предвижда отстраняването на докторанта за определен срок, а не отстраняването му въобще, в какъвто смисъл е чл. 20, ал. 1, т. 5 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени в Технически Университет - София. Решението е правилно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация. Случаите, в които докторантът се отписва от докторантура са посочени изчерпателно в чл. 74, ал. 1 от Закона за висшето образование. Основанията, на които докторантът се отстранява от докторантура, но за определен срок, са уредени в чл. 74, ал. 2 от ЗВО. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗВО, студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище. След изтичане на определения срок, той може да продължи академичната дейност, респ. при наличие на последващи положителни предпоставки, да упражни правото си на защита. Така цитираната нормативна уредба налага извод, че предвиденото в специалния закон временно отстраняване има характер на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и административните наказания (ЗАНН), като съгласно императивната норма на чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. В случая съдът е постановил материално законосъобразно решение. В заповедта, в решението на Катедрения съвет "Компютърни системи" от 6.10.2014 г. или в решението на Факултетния съвет от 14.10.2014 г. не са изложени факти, които да обосновават приложението на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗВО. Приложени са само писма изпратени от Б. Б. до проф. д-р П. Боровска. Заповедта е втора поред, а предходната заповед № 4243/20.11.2012 г. е отменена с решение по адм. д. № 365/2013 г. по описа на АССГ, тъй като отстраняването е било безсрочно. В случая е спазен чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗВО, посочен е срок на отстраняването от 6 години, но няма изложени обстоятелства, които са послужили като основание за издаване на заповедта. Като е отменил оспорената заповед, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, VII отделение