Решение № 12891 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1100/2020 г.

Решение № 12891 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1100/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Сотирова, от [населено място], о[община] чрез нейния пълномощник срещу решение № 149/10.10.2019 г. по адм. д. № 164/2019 г. на Административен съд Търговище. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Попово в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № 3-19-391/20.06.2019 г. на заместник-кмета на община Попово, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено жалбоподателката да премахне незаконно построената в имота стопанска постройка със застроена площ от 14 кв. м. като изградена без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесната заповед е издадена при условията на заместване съгласно Заповед № 3-19-394/20.06.2019 г. на кмета на община Попово. Поради това не се споделят възраженията на процесуалния представител, че издадената заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Съдът приема, че процесната заповед е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити за административен акт, издаден в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта административният орган е изложил фактически и правни основания за издаване на процесния административен акт. Такива се съдържат и в административната преписка – съставения констативен акт № КА-19-13/29.05.2019 г. Оспорената заповед е издадена и без допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Процесният строеж не е и търпим. Към момента на закупуване на имота през 2008 г., процесната постройка не е съществувала в този си вид. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. В случая съдът е установил, че обектът представлява навес със стена от ламарина от север, а на юг граничи с тухлена стена на обслужваща постройка, от западната страна има изградена стена от тухлена зидария на варов разтвор. Покривът на постройката е едноскатен, изграден от дървена покривна конструкция, покрита с керемиди и е със застроена площ около 14 кв. м. Височината на най-високата точка от покрива на постройката е по-малка от 5 м. Строителството на постройката е извършено в УПИ № VІІ, кв. 63, [населено място], [община]. Строежът е VІ категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, ЗУТ. Спрямо релевантните факти съдът правилно е приложил материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая се касае за строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ДРЗУТ. За изградения строеж не са налични строителни книжа, което го определя като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В случая не се касае за преместваем обект, както се твърди и пред първоинстанционния съд и в касационната жалба. За характера на преместваем обект следва да се съди не по неговата конструкция, а по негово предназначение-преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия или рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи съгласно чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. В случая изграденото не е с такова предназначение, а е навес за съхранение на стопански инвентар. В случая съответен на материалния закон е и изводът на решаващия съд, че обжалваната заповед не е нищожна и е издадена от компетентен орган в условията на заместване. Налице е заповед за заместване, според която функциите на кмет за периода 20.06.2019 г. -28.06.2010 г. ще се изпълняват от заместник-кмета на община Попово. Заместването е правна възможност за по-долустоящ орган, изрично определен от закона, да изпълнява временно цялата компетентност, който има по-горестоящият нему орган, в негово отсъствие. По-долустоящият орган при заместването е винаги определен "еx lege ". В конкретния случай това е заместник кметът. В случая не се касае до делегиране, прехвърляне на права, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Настоящата инстанция споделя и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази насока е съставен констативен акт № КА-19-13/29.05.2019 г., в който е описан подробно изградения строеж от жалбоподателката. Изготвена е и скица с местоположението на постройката. Както се посочи, изграденият строеж е незаконен, тъй като за него липсват строителни книжа. Характеристиката на изграденото като незаконен строеж в хипотезата на липса на строителни книжа е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките на търпимост за същия, които в случая липсват. Законосъобразно съдът е приел, че дадената последна от законодателя строителна амнистия обхваща строежи, които са изградени до 31.03.2001 г., като изискването е да са допустими по разпоредбите, действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. В случая строежът е изграден след 2008 г., тъй като не е отразен в нотариалния акт за покупка от жалбоподателката. Освен това от направените снимки от Гугъл се установява, че към 2010 г. процесният обект не е съществувал. В този смисъл решаващият съд правилно е отбелязъл, че обстоятелството, че процесният строеж е изграден на стар строеж не изключва изискването за разрешение за строеж и виза за проектиране поради липсата в застроителния план на съществуване на допълващо застрояване. На последно място строежът не отговаря на строителните правила и норми, тъй като е нарушена е нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ до страничната линия на имота да има поне 3 м, а в случая отстои на по-малко от 1, 5 м от съседния имот, разположен на запад. Предвид изложеното като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,